Разпореждане № 13294 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 13294 гр. София, 19.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100106736 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Б. П., с която са предявени срещу Т. В. К. и Л. Д. К. както следва: 1). иск с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за установяване на нищожност на договор за дарение на ¾ идеални части от недвижим имот, сключен с нотариален акт № 131, том I, рег. № 2337, дело № 159/1999 г., поради противоречие на закона и добрите нрави и липса на съгласие и порок във формата на акта; 2). ревандикационен иск по чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост на ищцата върху недвижимия имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. ****, като придобит чрез сделка, наследяване и изтекла в нейна полза придобивна давност и предаване на владението върху него; и 3). осъдителни искове за сумата от по 15000 лв., претендирана от всеки ответник разделно, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в конституирането на ищцата като ответник по гр.д. №9597/2007 г. по описа на СРС и разкарването й по съдебни инстанции заради порочни и незаконни претенции от страна на ответниците, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че ответниците са сключили договор за дарение за 3/4 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.

София, ул. ****, като договорът е нищожен – прехвърлителят не е бил собственик на правата, които прехвърля, в нотариалния акт са вписани избено помещение и пералня като принадлежност към имота, без такива да 1 съществуват, нотариалният акт не отговаря на изискванията за форма и съдържание, както и че положените в него подписи не съвпадат с подписите на ответниците. Счита, че са налице пороци по чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД противоречие на закона и добрите нрави и липса на съгласие и порок във формата на акта. Твърди, че е собственик на имота, като една част от имота е придобила по силата на договор за покупко-продажба, друга част – чрез договор за дарение, а останалата част е придобила по давност. Моли да бъде обявен за нищожен договора за дарение, да бъде признато правото й на собственост като върху целия недвижим имот и да бъдат осъдени ответниците да й предадат имота. Претендира и вреди от непозволено увреждане, тъй като ответниците са я конституирали като страна по дело за делба - гр.д. №9597/2007 г. по описа на СРС и са я разкарвали по съдебни инстанции „заради порочни и незаконни претенции … за заплащане на суми, представляващи наем на процесния имот“.

При служебна проверка по гр.д. №9597/2007 г. по описа на СРС, което е образувано по иск за делба и в настоящия момент е висящо – намира се в СГС по повод въззивна жалба срещу постановеното решение на първоинстанционния съд по извършване на делбата и разглеждане на претенциите по сметки (II фаза на производството по делба), съдът установи следното: С решение №1940/24.03.2017 г. на СГС по гр.д. №12805/2020 г., влязло в сила на 04.04.2018 г., е допусната съдебна делба на процесния имот, представляващ апартамент на четвърти етаж на четириетажна жилищна сграда, находяща се на ул. ****, гр. София, при квоти: за Д.Д.Д. – 5/72 идеални части; за Й.Д.Д. – 5/72 идеални части; за Т. В. К. – 54/72 идеални части и за Н. Б. П. – 8/72 идеални части, със запазено пожизнено право на ползване върху 18/72 идеални части от имота за Л. Д. К.. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, производството е продължило във фазата на извършването й, постановено е първоинстанционно решение по гр.д. №9597/2007 г. на СРС от 25.06.2019 г., с което имотът е изнесен на публична продан и са разгледани претенции по сметки между съделителите, включително такава, предявена от Л. Д. К. срещу ищцата в настоящото производство, за обезщетение за ползване на процесния имот, както и претенции на други съделители срещу ищцата – от Д. и Й.Д.. Не е разглеждана претенция по сметки, предявена от Т. В. К. срещу ищцата.

Решението не е влязло в сила, а към настоящия момент въззивното 2 производство, образувано по жалба на ищцата, е висящо пред СГС.

При тези факти съдът намира исковете за нищожност на договора за дарение и за ревандикация на имота, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. ****, за недопустими поради отвод за сила на пресъдено нещо. По силата на чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Между страните по делото е налице влязло в сила съдебно решение за допускане на съдебна делба върху същия имот. Производството по съдебна делба е особено исково конститутивно производство, по реда на което се установява и осъществява потестативното право за делба. То може да се развие опростено – като производство за ликвидиране на една безспорна имуществена общност, но може да бъде и усложнено – когато се иска ликвидиране на спорна имуществена общност, в който случай наред с иска за съдебна делба се съединяват за общо разглеждане и разрешаване редица други искове и възражения, включително, които са преюдициални по отношение на потестативното право за делба /относно произход, брак, осиновяване, прехвърляне на наследствен дял, завещание, или неговото унищожаване или намаляване, действителност на актовете за собственост на съделителите и др. Пред делбения съд могат да бъдат повдигани всички преюдициалните спорове, включително против правото на някоя от страните да участва в делбата, против размера на нейния дял, против включването на някои имоти в делбената маса и т.н. Влязлото в сила решение по първата фаза на съдебната делба, когато с него искът е уважен и се допуска съдебна делба, има установително действие относно това кои са носителите на правото на собственост, върху какви имоти и при какви квоти. Всички спорове относно правото за участие в делбата, съответно – размера на дела и т.н., следва да бъдат повдигнати в производството по съдебна делба, в противен случай се преклудират от установителното действие на решението. Ето защо и доколкото ищцата не се позовава на новонастъпили (след момента на допускане на съдебната делба върху процесния имот) обстоятелства, няма право да оспорва квотата на ответниците в съсобствеността, да претендира, че е изключителен собственик на имота, включително да се позовава на пороци на акта, представляващ за ответниците придобивен титул, поради формираната между страните сила на пресъдено нещо по въпросите налице ли 3 е съсобственост върху процесните имоти, между кои лица и при какви квоти.

По тези съображения исковете по чл.26 ЗЗД за признаване на нищожност на договора за дарение и по чл.108 ЗС за установяване правото на ищцата на изключителен собственик на имота и осъждане на ответниците да й го предадат, са недопустимо на основание чл.299 ГПК и в тази част исковата молба следва да се върне по реда на чл.130 ГПК.

Както бе посочено по-горе, при служебната проверка по гр.д.

№9597/2007 г. по описа на СРС съдът констатира, че действително във втора фаза на съдебната делба една от ответниците в настоящото производство - Л.

Д. К., е предявила и съдът е разгледал претенция срещу ищцата за обезщетение за ползване на процесния имот. Решението, включително в частта по претенциите по сметки, не е влязло в сила – обжалвано е от ищцата в настоящото производство Н. Б. П.. С чл.3 ГПК е уредена отговорността при злоупотреба с процесуални права. Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). В настоящия случай преценката дали ответницата е носител на правото, което е предявила в съд, ще бъде извършена по гр.д. №9597/2007 г. по описа на СРС и в рамките на инстанционния контрол на същото. Производството по това дело не е приключило. Ето защо и в рамките на друго производство между страните не може да се повдига и разглежда същия въпрос – дали упражненото право съществува, за да може впоследствие да се прави и преценка дали упражняването му е правомерно или недобросъвестно – при злоупотреба с права, за да бъдат увредени права и законни интереси на ищцата. По тези съображения искът се явява преждевременно предявен и поради това – недопустим.

По така изложените мотиви съдът приема, че исковете, предявени в настоящото производство, се явяват недопустими и на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Поради което и на основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №6736/2023 г. по 4 описа на СГС, I ГО, 10 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Да се изготви служебно и приложи по делото препис от решение №1940/24.03.2017 г. на СГС по гр.д. №12805/2020 г., като на преписа да се отбележи датата на влизане в сила на акта.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5