Решение № 17867 от 01.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17867 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110140102 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД.

Ищецът /фирма/ твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него автомобил марка ... Поддържа, че щетите са на стойност 260,73 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата. Твърди, че причина за ПТП е попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Следователно, виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. Поддържа, че и след покана, ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което моли съда да осъди последния да му заплати сумата от 275,73 лв., представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът ... оспорва исковете, като твърди, че ПТП не е настъпило в причинна връзка с наличието на необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва описания механизъм на ПТП и твърди, че ищецът без основание е платил застрахователно обезщетение. Поддържа, че описаното ПТП не е част от покритите рискове по застрахователния договор. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС. Посочва, че има сключен договор с ,..., като по 1 договора последното се е задължило – превантивно и текущо извършване на дейности по поддържане на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на .... Заявява, че са положените всички дължими усилия за осигуряване на безопасно движение в процесния пътен участък. Претендира разноски.

Предявява обратен иск срещу това дружество, който да бъде разгледан от съда в условията на евентуалност – ако съдът уважи иска на ищеца и установи наличие на процесното вземане, да осъди ответника по обратния иск да заплати същата сума в полза на ищеца по този иск. Иска от съда да се произнесе в условията на евентуалност съгласно хипотеза на съпричиняване.

Постъпил е отговор по обратния иск от ответника по същия, с който главният предявен иск се оспорва. Присъединява се към становището на ответника – .... Оспорват изцяло предявения обратен иск. Признава факта, че ,... е страна по Договор за изпълнение на обществена поръчка, сключен между ..., като възложител и ,..., като изпълнител, с предмет поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на ..., включващи и съответния район, където се твърди да е възникнало ПТП. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републикански пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че между ищеца и собственика на увреденото МПС към датата на ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, както и че въобще е възникнало твърдяното ПТП.

Ето защо и само на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен, без да бъдат обсъждани останалите елементи, включени във фактическия състав на вземането.

По предявения обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 2

ЗЗД, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД:

Предвид установената неоснователност на главния иск, то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност обратен иск, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът по главния иск следва да бъде осъден да заплати на ответника по главния иск сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Ищецът и третото лице помагач нямат право на разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:

...., срещу ..., с адрес: ..., осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл.

49 ЗЗД за заплащане на сумата от 275,73 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 44012131928679 във връзка с ПТП, настъпило на 12.09.2019 г. в гр. София, на ул. „Лирце“ и ул. „Постоянство“, в резултат на противоправно поведение (бездействие) на служители на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища, при което МПС марка ...е попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 08.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ОСЪДЖА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ..., с адрес: ..., сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на ,..., ЕИК .... като трето лице помагач на страната на ....

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3