Решение № 1324 от 28.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Бургас, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Росен Д. Парашкевов

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100501543 по описа за 2023 година

За да се произнесе съдът взе педвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№26632/13.07.2023г. по описа на БРС, подадена от ,,ТоплофикацияБургас“АД, ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, кв.,,Лозово“, Промишлена зона, представлявано от Христин Илиев-Изпълнителен директор, чрез адв.Милена Ангелова- БАК, срещу Решение №1442 от 28.06.2023г., постановено по гр.д.

№7206/2022г. по описа на РС-Бургас.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил исковете на “Топлофикация Бургас” ЕАД, представлявано от Христин Илиев, предявени против В. К. Н. от ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество 2200.25 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2021 год. до 31.03.2022 год., ведно с мораторна лихва в размер на 138.74 лв., начислена върху главницата за периода от 01.06.2021 год. до 25.07.2022 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № 4845/2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Бургас:

Решението е постановено при участието на „Белчевстрой” ЕООД, ЕИК 102145604, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Абоба” № 6, представлявано от Светлана Белчева, като подпомагаща страна на „Топлофикация - Бургас” ЕАД.

С депозираната въззивна жалба се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като 1 се твърди, че същият е неправилен и необоснован, постановен в противоречие със събраните по делото доказателства.

На първо място се излага становище във връзка с наличието на валидна облигационна връзка между ,,Топлофикация- Бургас“ АД и В. Н., в качеството му на собственик на топлоснабден имот в етажна собственост с работеща абонатна станция.

Твърди се, че в процесния период, отчитането на дяловото разпределение на топлинна енергия за имота, собственост на въззиваемия се извършвало от ,,Белчев строй“ ЕООД, в качеството на топлинен счетоводител по смисъла на чл.139а от ЗЕ.

Отбелязва се, че дяловият разпределител бил избран с решение на Общото събрание на етажните собственици. Навеждат се доводи във връзка с действието на Общите условия, които се явявали задължителни за всички потребители (Решение №35 от 21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о.).

Подчертава се, че въз основа на Заповед на министъра на енергетиката, дяловото разпределение на топлинната енергия в процесната абонатна станция се осъществявало от ,,Белчев строй“ЕООД , чрез използване на лицензиран продукт. Посочва се, че изчисляването на дължимите суми се извършвало изцяло съгласно приложимата методика за дялово разпределение, нормативно установена в Наредбата за топлоснабдяването и съобразно определената от КЕВР цена за периода.

Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Иска се първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В предвидения законов срок по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от В. К. Н., чрез назначения особен представител- адв. К.- БАК, с който същата се оспорва изцяло.

Навеждат се доводи, че въпреки безспорно установената между страните валидна облигационна връзка, ищецът в първоинстнационното производство следвало да проведе пълно и главно доказване на спорните по делото факти и обстоятелства(относно консумирана от потребителя топлоенергия). Твърди се, че по делото липсвало годно заключение на вещо лице, както и че приложените по делото документи(справки за дялово разпределение и дължими суми) не носели подписа на въззиваемия, поради което съдът правилно приел, че по делото липсват доказателства, от които да се установи, че за процесния период в топлоснабдения имот е доставяна топлоенергия, чието количество да възлиза на претендираната стойност. Иска се потвърждаване на атакуваното решение и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.

Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, съдържа реквизитите по чл. 260, ал. 1 от ГПК и е допустима. за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

2

Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от страна на „Топлофикация Бургас” ЕАД със седалище гр. Бургас против В.

К. Н., с който претендира да бъде прието за установено,че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2200.25 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.04.2021г. до 31.03.2022г. ведно с мораторна лихва в размер на 138.74 лв., начислена върху главницата за периода от 01.06.2021г. до 25.07.2022г., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№4845/2022г. по описа на БРС.Последната е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК като с разпореждане №11378 от 28.09.2022г. съдът е указал на заявителя това обстоятелство и че има възможност да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщаването.

В законоустановения срок „Топлофикация-Бургас” ЕАД, е предявило против ответника Н. искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се в *** - собственост на Н.. Твърди се, че в качеството си на собственик на имот в топлоснабдена сграда- етажна собственост въззивникът е потребител на услуги на въззиваемото дружество по силата на Общите условия, уреждащи отношенията между топлопреносното дружество и потребителите на топлинна енергия, както и по силата на ЗЕ, но не е заплащал предоставената му топлинна енергия за периода от 01.04.2021 год. до 31.03.2022 год., поради което дължи процесните суми, включващи стойността на незаплатената топлоенергия и лихвата за забавено плащане съобразно приложената справка за дължими суми. Ищецът начислявал и осчетоводявал процесните суми за топлинна енергия на база разпределено за имота количество топлинна енергия по цени на топлинна енергия одобрени от КЕВР на основание чл.30,ал.1,т.4 и чл.36 ЗЕ. Прилага справка да за дължими суми по компоненти.

По искане на ищеца на основание чл.219,ал.1 ГПК е привлечено трето лице помагач „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ЕООД, който на основание чл.139а ЗЕ е извършвало отчитането и дяловото разпределение на топлоенергията на адреса на ответника.

В срока за отговор ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител адв. К., оспорва предявените искове по основание и размер. Изразява становище, че предвид дългия период изминал след придобИ.е на собствеността върху описания недвижим имот /2002г./ ответникът не е негов собственик, както и оспорва твърдяната облигационна връзка. Излага подробни доводи в подкрепа на оспорванията.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си съобразно разпределената им доказателствена тежест.

От представения нот. акт №155, том VІ, рег.№7592, дело 961 от 27.11.2002г. на Нотариус Атанас Димов с рег.№285 се установява, че ответникът Н. е придобил собствеността върху 3 описания в исковата молба недвижим имот.

По делото е представено копие от Протокол от проведено общо събрание на етажните собственици от *** и поликлиника от дата – 02.11.2000г., от който е видно, че е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство” с „Белчевстрой” ЕООД.

По делото са представени и договори, сключени между „Топлофикация-Бургас” ЕАД и „Белчевстрой” ЕООД със седалище гр. Бургас относно дяловото разпределение между отделните потребители в сгради етажна собственост.

Въз основа на последващ договор, сключен между етажната собственост, представлявана от оправомощено лице и „Белчевстрой“ ЕООД страните са уговорили доставката и монтажа на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение на топлинната енергия, топломери.

С посочения по-горе договор, както и представените и приети като доказателства още три договора, съответно от 04.12.2002г., 30.12.2005г.,15.01.2008г и анекси към тях ищцовото дружество е възложило на „Белчевстрой“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата, която е била присъединени към топлопреносната мрежа.

По делото е представена и Справка за дължими суми по препис-извлечение от 25.07.2022г. на абоната Н. с посочени фактури и начислени суми по всяка една от тях, от която справка е видно, че стойностите на претендираните суми се формират от сбора на начислени суми за гореща вода, сградна инсталация и дялово разпределение.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – Бургас” ЕАД на потребителите на гр. Бургас, ведно с Решение № ОУ – 007 от 07.12.2009г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, от което е видно, че са одобрени предложените от „Топлофикация – Бургас” ЕАД общи условия. По делото е представено копие на отчети на общия топломер и водомер в аб.станция 5-322 за периода м.април 2021 –м.март 2022г./.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 07.01.2014г., от която е видно, че за процесния период април 2021г.-март 2022г. сградата – етажна собственост е била топлоснабдена от ищовото дружество. ВЛ е посочило, че от справката при третото лице – помагач не може да се установи как е определена необходимата топлоенергия за подгряване на 1 куб.м. вода от 10оС до нормативната температура от 55оС, въз основа на което да е пресметната топлоенергията за загряване родата за БГВ.

Въз основа на установената разлика между показанията на общия водомер и тези на индивидуалните водомери е направено предположение, че жилището на ответника е необитаемо и начисляването на топлоенергия за отопление на вода всъщност води до намаляване на сметките на останалите потребители в сградата. Също така е посочено, че въпреки, че изчисленията са верни, не винаги въведените данни са били достоверни, както и че не са били предоставени на ВЛ доказателства за мощността на радиаторите, съответните 4 им измерени консумации на топлинна енергия, необходими за определяне на максималния специфичен разход на сградата, което от своя страна се отразява на направеното служебно начисление за радиаторите в жилището на ответника.

ВЛ е посочило, че разпределението на топлинната енергия за БГН попада в чл.69, ал.4, т.2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Безспорно е в конкретния случай, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, к-с „Братя Миладинови“ бл. 132, вх. Б, ет. 6, ап. 21. Не се спори относно обстоятелството, че сградата, в която се намира апартамента, собственост на въззиваемия е топлофицирана и за периода от месец април 2021г. до месец март 2022г. - включително топлинен счетоводител е „Белчевстрой” ЕООД.

В този смисъл, БОС приема, че между страните е налице облигационна връзка, възникнала по силата та чл.150, ал.1 вр. чл.153, ал.1 ЗЕ.

В случая обаче не може да се направи категоричен извод, че ищецът е доставял топлоенергия през процесния период, предвид констатациите на ВЛ за недостоверни данни при дяловото разпределение, липса на доказателства за мощността на радиаторите, респ. недоказаност на направеното служебно начисление. Нещо повече, в с.з. ВЛ е заявило, че топлинният счетоводител не разполага с данни за топлинните мощности на радиаторите, монтирани в цялата ЕС. При тези данни предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.