Решение № 787 от 04.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Варна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20253110107756 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцовото дружество „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Д. Р. - пълномощник на управителите, , имейл адрес: *** е сезирало РС Варна с искова молба предявена против ответника : И. В. И., ЕГН **********, с адрес:

***. В титулната част на исковата молба е посочено правното основание на предявените обективно, кумулативно съединени специални положителни установителни искове : 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.

1, ГПК , ведно с уточнението , че исковете са предявени в съда във връзка с Разпореждане № 22516 от 03.06.2025 по ч.гр.д. № 1630/2025 г. Исковата молба е с цена на исковете от 565.51 лева (общ размер), от които: 400 лева - главница по Договор за паричен заем;21.66 лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем; 143.85 лева - законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем.

Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства : Във връзка с Разпореждане № 22516 от 03.06.2025 по ч.гр.д. № 1630/2025г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, Гражданско отделение, с което „А. Б. Б.“ ЕООД били уведомени, че длъжникът И. В. И., ЕГН ********** е уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок, „А. Б. Б.“, ЕИК: *** упражнява законовото си право да предяви иск, с който да бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. В. И., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б. Б.“, ЕИК: *** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 1630/2025 г. по описа на Районен съд ВАРНА, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.Твърди се от ищеца, че на 08.02.2020 година длъжникът И. В. И., ЕГН: **********, сключил Договор за потребителски кредит № 396170 със „***“ ООД, по силата на който получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 197 лева в срок до 09.05.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.09 %.Ищецът сочи в исковата си молба, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия 1 период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Ищецът се позовава на приложените към исковата молба Общи условия и Договор за паричен заем № 396170 на 08.02.2020 г.,като счита, че същите по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. В тази връзка ищецът сочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит според ищеца не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване, а изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.На следващо място в исковата молба ищецът препраща към чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит, като сочи, че страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено още „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори сочи ищеца, че са „ по електронен път „ по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, пояснява ищецът, че бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.Дори и съдът да не приемел, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди се от ищеца, че ответникът И. В. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.Сочи се още от ищеца, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „***“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. С оглед константната съдебна практика счита ищецът, че няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал.

3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.( в този смисъл ищецът препраща към : Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС). Твърди се още веднъж в исковата молба, че ответникът И. В. И., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като и към момента на подаване на исковата молба в съда задължението все още не било погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, обобщава ищецът, че следва съдът за приеме за установено, че ответникът И. В.

И., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „А. Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т.

9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1630/2025 г., а именно СУМАТА в общ размер от 565.51 лв., формирана както следва:

1)главница в размер на 400 лв.;2)договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 21.66 лв. за периода от 08.02.2020 г до 09.05.2020 г.; 3)законна лихва за забава върху главницата в 2 размер на 143.85 лв. за период от 09.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението; 4)както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава , уточнява ищецът, че представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Посочено е още , че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Въз основа на изложените фактически и правни твърдения ищецът е обосновал правния си интерес от търсената искова защита, като е отправил и искането по чл.127, ал.1 т. 5 ГПК до исковия РС Варна : Да бъде постановено съдебно решение, по силата на което съдът ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника И. В. И., ЕГН **********, че същият ДЪЛЖИ на „А. Б. Б.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер от 565.51 лв., формирана както следва:1)главница в размер на 400 лв.;2)договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 21.66 лв. за периода от 08.02.2020 г до 09.05.2020 г.3)законна лихва за забава върху главницата в размер на 143.85 лв. за период от 09.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението,4)както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, на осн. чл.422 , ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ГПК. ( на л. 36 - ти от исковото производство е приобщена молбата, с която ищецът е прецизирал петитумите на исковете си , като е постигната пълна идентичност между исковата защита и паричните вземания по Заповед № 1170/05.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , по ч.гр.д. № 1630/2025 г. по описа на РС -Варна .) Ищецът претендира на основание чл. 78 от ГПК присъждането на направените в настоящото производство разноски , моли също така съдът да осъди ответника И. В. И., ЕГН ********** да заплати и сторените от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 1630/2025г. по описа на РС Варна.

В подкрепа на изложеното по-горе ищецът е направил искане за събиране на доказателства.

В срока по чл.131 ГПК И. В. И., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адвокат Х. Р. със служебен адрес: *** телефон: **********, e-mail: ***/ надлежно назначен от исковия съд в качество на особен представител на ответника / е депозирал писмен отговор на исковата молба ведно с препис от ОИМ за връчване на ищеца.

Искът според ответника е допустим, но неоснователен.Ответникът е оспорил твърденията наведени в исковата молбаОспорен е приложения договор за потребителски кредит.Твърди се от адв.Р., че договора не е подписан от И. В. И., поради което задължение не е възникнало. Ищецът също не подписал договора и нямало основание подобно невъзникнало задължение да бъде прехвърлено чрез цесия. От изложеното по-горе, според адв.Р. се разбирало, че посочения договор не е подписан от И. И., както и от посочения като заемател „ ***“ ООД и не можел да породи отношения между тях. Той не можел да породи отношения и между И. И. и посочения ищец „А. Б.