Определение № 1939 от 22.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1939 гр. Варна, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500431 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №5884/23.01.2026г. от „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, адрес: град Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2 срещу разпореждане № 311/07.01.2026г., постановено по гр. дело №20253110112821 по описа на Районен съд - Варна за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за парично вземане срещу длъжника Ж. Д. С., **********, с адрес гр. *, ул. „*“ №*, общ.

Д., обл. Д. за сумата от 4 831. 85 лв., договорна лихва в размер на 15% на годишна база, като част от падежирали неплатени дължими вноски включващи възнаградителни лихви и част от главници, неплатени за периода от 22.03.2024г. до 21.08.2025г. по договор за заем №1322-ДЧ-21.12.2022г. от 21.12.2022г. с нотариална заверка на подписите и за сумата в размер на 510.28 лв., договорени и неплатени възнаградителни лихви в размер на 15% на годишна база, като част от падежирали неплатени дължими вноски включващи възнаградителни лихви и част от главници, неплатени за периода от 22.04.2024г. до 21.08.2025г. по Договор за заем №1314-ДЧ-15.12.2022г. от 15.12.2022г., за периода от 22.04.2024г. до 21.08.2025г.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че договорът за кредит е действителен. С чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК законодателят предоставя правомощие на заповедния съд 1 да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност за това. Заповедният съд няма правомощието сам да извършва изчисления относно годишния процент на разходите.

Счита се, че ГПР в размер на 19,24% се съдържа в Общите условия, които са предоставени на длъжника преди сключване на окончателните договори, така и в подписаните между страните Стандартни европейски формуляри.

Общите условия дефинират методологията на банката/финансовата институция, за определяне на референтните лихвени проценти, както и списъка с всички дължими такси, които формират реалната цена на заема. Тъй като тези такси могат да се променят, те се описват детайлно там, а не в самия договор.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК от „Ново Финанс“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за парично вземане в полза на „Ново Финанс“ ООД срещу длъжника Ж. Д. С. за сумата от 2073.21лв., главница, сумата от 4 831,85 лв., договорна лихва за периода от 22.03.2024г. до 21.08.2025г. по договор за заем №1322-ДЧ-21.12.2022г. от 21.12.2022г., сумата от 220.92лв., главница, сумата 510.28 лв., договорна лихва за периода от 22.04.2024г. до 21.08.2025г. по договор за заем №1314-ДЧ-15.12.2022г. от 15.12.2022г., за периода от 22.04.2024г. до 21.08.2025г.

Към заявлението е представени документ по чл.417, т.3 от ГПК два договора за заем с нотариална заверка на подписите.

След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че същото е редовно от формална страна, но са налице отрицателните 2 предпоставки на чл.411, ал.1, т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК досежно възнаградителната лихва. Заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави. С оглед изложеното, релевираните възражения от частния жалбоподател в тази насока се явява неоснователни, като съдът няма да превиши правомощията си, навлизайки в преценка по същество дали основанието, от което произтичат вземанията противоречи на закона и добрите нрави.

След извършен анализ на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид основната дейност на заявителя, въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна длъжникът, като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.1, ал.2 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители.

С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа, в частност за правилно посочен ГПР.

В случая съдът констатира, че в нарушение на чл.24, ал.1, т.9 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители в договорите за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите. Съгласно цитирана норма в договорът следва да е посочен годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя.

Според разпоредбите на чл.29, ал.1 - 4 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по формула, като в него се включват и разходите за откриване и поддържане на конкретна сметка, разходите за използване на платежни средства за плащанията, свързани както с погасяването, така и с усвояването на кредита по тази сметка, и други разходи, свързани с платежни операции.

Според дефиницията дадена в §1, т.17

3

"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, както и таксите за вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.“

В конкретиката на настоящия казус съдът констатира, че и в двата договора за кредит е посочено само, че ГПР е в размер на 19.24%. Няма излагане на подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя и конкретика. Такава информация липсва и в Общите условия в сила от 05.09.2016г. с изменения от 15.09.2022г. и от 01.08.2025г.

В т.4.1 от общите условия са изброени примерни компоненти, които могат да бъдат включени при формиране на ГПР: лихви, комисионни, преки и косвени разходи. Примерното изброяване не дава ясна информация за това какво се включва в ГПР по изследваните договори. Отделно в това примерно изброяване обаче не е посочена застрахователната премия, като вид разход.

Очевидно съгласно чл. 2.22 от договор за заем №1322-ДЧ-21.12.2022г. и чл.2.21 от договор за заем №1314-ДЧ-15.12.2022г. от 15.12.2022г. сключването на застраховката е задължително условие. Следователно и при прякото прилагане на чл.29 и §1, т.17 застрахователната премия следва да намери отражение в ГПР и да бъде посочена.

Отделно от горното лихвата е 15 % за срока на договорите без първите 12 месеца. През първите 12 месеца тя е 25%. Следователно ГПР от 19.24 % на годишна база е по – малък от годишната лихва за първите 12 месеца. Това е математически грешно, тъй като договорната лихва е част от ГПР и не може 4 да е по – висока от него.

Горните факти водят до извода, че ГПР в процесните договори е невярно отразен, а невярното отразяване на ГПР без всички негови компоненти е равнозначно на липса на ГПР.

Изложеното обуславя извод, че договорите за кредит на основание чл.38 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители са нищожни, като противоречащи на закона поради липса на съдържание по чл.24, ал.1, т.9. На основание чл.39 от същия нормативен акт потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

С оглед изложеното и това, че нищожните договори не пораждат задължения за плащане по тях /договорни лихви /, съдът намира, че заявлението по чл.417 от ГПК в коментираните му части се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден в тази му част.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 311/07.01.2026г., постановено по гр. дело №20253110112821 по описа на Районен съд - Варна за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за парично вземане в полза на „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, адрес: град Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2 срещу длъжника Ж. Д. С., **********, с адрес гр. *, ул. „*“ №*, общ. Д., обл. Д. за сумата от 4 831,85 лв., договорна лихва в размер на 15% на годишна база, като част от падежирали неплатени дължими вноски включващи възнаградителни лихви и част от главници, неплатени за периода от 22.03.2024г. до 21.08.2025г. по договор за заем №1322-ДЧ-21.12.2022г. от 21.12.2022г. и за сумата в размер на 510.28 лв., договорени и неплатени възнаградителни лихви в размер на 15% на годишна база, като част от падежирали неплатени дължими вноски включващи възнаградителни лихви и част от главници, неплатени за периода от 22.04.2024г. до 21.08.2025г. по договор за заем №1314-ДЧ-15.12.2022г. от 15.12.2022г., за периода от 22.04.2024г. до 21.08.2025г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6