Решение № 922 от 14.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 922 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20255300500593 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5036 от 15.12.2024г. по гр. д. № 12300 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, III бр. с., се предоставя упражняването на родителските права спрямо малолетното дете – Д. Д. А., ЕГН **********, на майката Е. С. Д., ЕГН **********.Определя се местоживеене на детето при майката.Определя се режим за осъществяване на лични отношения между бащата Д. М. А., ЕГН *** и детето Д. Д. А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца с преспИ.е от 18, 00 ч. в петък до 18, 00 ч. в неделя. За първа седмица се счита тази, в която всички дни носят дати от съответния месец.Всяка година през лятото за четири седмици, разпределени на два пъти по 14 дни през време, което съвпада с платения годишен отпуск на майката, като първите 14 дни са през месец юли, а вторите 14 дни през месец август. Майката се задължава в срок до 31 май на всяка календарна година да уведомява бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск и кои са дните през лятото, през които е организирала своята почивка с детето.Тя е длъжна да организира почивката си така, че да осигури 14-дневното пребиваване на делото при бащата през месеците юли и август.Ако не уведоми бащата до 31 май, той ще има правото сам да определи дните, в които ще вземе детето при себе си.Този режим следва да се осъществява от 10, 00 ч. на първия ден до 18, 00 ч. на последния ден от периода.През лятото, когато майката ползва годишния си отпуск /общо до 1 месец/, бащата няма да се ползва от 1 седмичния режим за лични контакти.Бащата ще може да взима детето с преспИ.е за рождения си ден от 17, 00 ч. в деня, като на следващия ден го води направо в учебното заведение или ако денят е неучебен – да го връща в 10, 00ч. в дома на майката.Бащата ще има право да присъства на празниците в учебното заведение и на родителските срещи, да контактува с детето чрез видеоконферетна връзка или телефонна връзка.За Коледната ваканция на всяка четна година от 09, 00 ч. на 23.12 до 18, 00 ч. на 29.12, а през нечетните гадини от 18, 00 ч. на 29.12 до 18, 30 ч. на последния почивен ден. За Великденските празници на нечетните години от 18, 00 ч. на Велики четвъртък до 18, 00 ч. на Велики понеделник. За рождения и именния ден на детето – за по три часа в неучебно време. Бащата ще има право да взема детето на националните празници, само ако националният празник, респ. почивния ден, който се полага във връзка с този празник, се пада в деня, непосредствено преди или непосредствено след седмичния режим за лични отношения с детето, като когато този празник предшества режима на лични контакти, бащата ще има право да вземе детето в 17, 00ч. на този ден, а когато следва режима на лични контакти – ще го връща в 18, 00 ч. на последния почивен ден. Бащата ще може да осъществява виждане с детето и в други дни, след предварителна уговорка с майката.Задължение на бащата е да взима и връща детето от и до дома на майката в гр. Пловдив.Задължение на майката е да осигури детето в дома си в гр. Пловдив за предаването му на бащата за режим на лични отношения.

С решението се отхвърлят насрещните искове на Д. М. А., ЕГН ********** против Е. С. Д., ЕГН **********, за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето Д. Д. А., ЕГН **********, на неговия баща, определяне на режим на лични контакти между майката и детето и осъждане на майката да заплаща месечна издръжка на детето.

Осъжда бащата Д. М. А., ЕГН **********, да заплаща на детето Д. Д. А., ЕГН **********, чрез майката Е. С. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350 лева, начиная от 21.08.2023г. занапред, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.Издръжката ще се заплаща от 1-во до 10-то число на месеца, за който се дължи.

Отхвърля иска за издръжка в частта му от уважения размер до претендирания такъв от 400 лева месечна издръжка.

Разрешава на ОДП-Пловдив да издаде паспорт за задгранични пътувания на детето Д. Д. А., ЕГН **********, без за целта да е необходимо съгласието на бащата Д. М. А., ЕГН **********.

Разрешава детето Д. Д. А., ЕГН **********, да пътува извън пределите на РБългария, придружавано от своята майка Е. С. Д., ЕГН **********, по посока държавите от ЕС и РТурция за периодите, които не съвпадат с 2 определения режим за лични контакти на детето с бащата Д. М. А., ЕГН **********, без за целта да е необходимо съгласието на бащата Д. М. А., ЕГН ********** за всяко отделно пътуване, за период от 5 години от постановяване на съдебното решение.

Разрешава детето Д. Д. А., ЕГН ********** да пътува извън пределите на РБългария, придружавано от своя баща Д. М. А., ЕГН **********, по посока държавите от ЕС и РТурция, за периодите на определения режим за лични контакти на детето с бащата Д. М. А., ЕГН **********, без за целта да е необходимо съгласието на майката Е. С. Д., ЕГН ********** за всяко отделно пътуване, за период от 5 години от постановяване на съдебното решение.

Допуска предварително изпълнение на решението в частта на исковете за издръжка и пътувания извън пределите на РБългария.

Осъжда Д. М. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на ПРС сумата от 529 лв., представляващи ДТ за производството.

Осъжда Е. С. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на ПРС сумата от 25 лв. представляваща ДТ за производството.

Против решението на районния съд е постъпила въззивна жалба от Д. М.

А. чрез адв. И. Н. от АК **, в частта, с която се предоставя упражняването на родителските права на майката, определя се местоживеенето на детето при нея, съотв. се определя режим на лични контакти между бащата и детето, както и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове. В тези части решението се счита за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствентите правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.Прави се оплакване, че направените фактически изводи в решението, не кореспондират с крайното заключение на съда, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката.При определяне режима на лични контакти с бащата също не бил съобразен найдобрия интерес на детето, доколкото същото имало нужда от по-разширен режим с него, за да не се прекъсва изградената емоционална връзка между тях.Моли се оспорваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Алтернативно се иска отмяна на решението в частта относно определения режим на лични контакти на детето с бащата и определяне на по- разширен режим. Алтернативно се иска отмяна на решението изцяло в обжалваната му част и вместо него да бъдат уважени насрещните искове за предоставяне упражняването на родителските права на бащата и определяне на режим на лични контакти с майката.

С писмения отговор по чл. 263 от ГПК другата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение, а решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.Претендират се и разноски.

Въззивният съд като обсъди оплакванията, изложени в жалбата и доводите 3 на страните, прецени събраните по делото доказателства и се съобрази с изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Предявените главни и насрещни искове, предмет на разглеждане и пред настоящата инстанция, са с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

И двамата родители претендират да упражняват родителските права по отношение на детето Д., родено на **** от съвместното им съжителство.

Районният съд след подробен анализ на събрания доказателствен материал в първоинстанционното производство, е приел в оспорваното решение, че в най-добър интерес на малолетното дете на страните, е упражняването на родителските права да се предостави на майката, при която да бъде и местоживеенето му.Съобразил е, че тя полага преки грижи за него от раждането му, а и по настоящем.Въз основа на събраните в производството свидетелски показания решаващият съд е приел, че майката адекватно посреща нуждите на детето, а с оглед ниската му възраст, на този етап от особено значение за неговото израстване, емоционално и физическо съзряване и правилното му развитие, са майчината грижа, ласки и внимание.Взето е предвид и установеното по делото, че детето има формирана устойчива емоционална и доверителна връзка с майка си, а тя от своя страна се стреми да осигури добри битови условия и се справя добре с отглеждането му. Прието е предвид възрастта на детето, че за него тя е значимият родител, като в тази насока е кредитирано заключението на приетата съдебно-психологична експертиза.

По отношение на бащата решаващият съд е приел, че той има активно участие в живота на детето, участвал е в грижите за него и по време на съвместния му живот с ответницата, създал е стабилна емоционална връзка с детето, която е съхранена и след раздялата на родителите и се развива във времето.Бащата подхожда с отговорност и всеотдайност към грижите за детето, с непоколебимо желание да бъде част от живота му.С оглед на това районният съд е приел, че интересът на детето налага да му бъде гарантиран пълноценен контакт и с двамата родители.

Същевременно решаващият съд е достигнал до извод, че дефицитите в родителския капацитет и на двамата родители, се свеждат до невъзможността за комуникация по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна и направените изводи, районният съд е определил режима на лични контакти между детето и бащата.

Относно размера на издръжката, която бащата следва да заплаща в полза на детето, районният съд е съобразил възрастта на същото и нуждите му, социално-икономическите условия в страната, стандарта на живот на 4 семейството, който родителите са поддържали преди раздялата.Така след преценка на всички релевантни обстоятелства районният съд е приел, че за текущата месечна издръжка на детето Д. са необходими 550 лева, от които бащата следва да поеме 350 лева, а майката 200 лева, като продължи да полага и преките грижи за отглеждането на детето.

Направените изводи от първоинстанционния съд се възприемат и от настоящия състав на съда, тъй като се базират на точен и подробен анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства, без да се налага същите да бъдат обсъждани отново.

За да се произнесе по предявените искове настоящият състав на съда взе предвид и следното:

Като писмено доказателство пред настоящата инстанция се представя нот. акт № № ** от *** с който Е. С. Д., ЕГН **********, е закупила жилище – апартамент, находящ се в гр. П****.

По реда на чл. 59, ал. 6 от СК жалбоподателят обяснява, че към момента спазват стриктно определения режим по привременните мерки.Той работи в *** на *** по график и когато е на работа родителите му помагат в грижите за детето. Когато го взема от детска градина обикновено го води в парка, за да може да играе, а през зимата ходели по заведения. И двамата с въззиваемата живеели в кв. *****, детската градина била близо. Желанието му е да бъде определен по-разширен режим на лични контакти, за да прекарва повече време с детето. Редовно заплащал опредЕ.та издръжка, без закъснение, осигурил и детска стая в жилището си за детето, като то се чувствало добре при него.Вечер двамата пишели буквички, цифрички и задължително четяли книжка.Избягвал да му дава телефон, но винаги когато то искало да чуе майка си, му осигурявал възможност за това. Тя обаче винаги разпитвала детето какво са правили, когато го връщал след режима на лични контакти и то понякога не искало да се връща при нея по тази причина. Отрича родителите му да имат негативно отношение към майката на Д. и да говорят пред детето за нея. Обяснява още, че М. имал по-голямо братче – Н., от друго съжителство на майката, но това дете не знаело дори къде живее тя. Жалбоподателят организирал срещи на двете деца, за да изградят връзка помежду си.