Определение № 431 от 04.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. Велико Търново, 04.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500317 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.435 ал. 2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба на М. С. С., чрез пълномощник адвокат Д. Г., против Определение № 499/23.05.2025 г. по в.гр.д. № 310/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата, депозирана от М. С. С., срещу действия на ЧСИ Р.Д., рег.№ 880, район на действие ОС – Ловеч, обективирани в Разпореждане № 387/31.03.2025 г.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като по същество с отказа на съдебния изпълнител да вдигне възбраната върху недвижим имот, принадлежащ на длъжника, изпълнителният орган отказва да прекрати принудителното изпълнение по отношение на един от предприетите изпълнителни способи – продан на недвижим имот, поради което длъжникът по изпълнението е активно процесуално легитимиран да обжалва този отказ на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 пр. 2 ГПК. Основен аргумент, посочен в жалбата, е за свръхобезпеченост на дълга и несъразмерност на наложените обезпечителни мерки, което обуславя незаконосъобразността на принудителното изпълнение. Жалбоподателят подкрепя своите твърдения, сочейки съдебна практика по въпроса допустимо ли е обжалване от страна на длъжника по реда на чл. 435 ГПК на отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството поради свръхобезпеченост (респ. несъразмерност) при направено възражение по чл. 442а ГПК.

Споделя становището, че такава жалба е допустима, тъй като е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Моли обжалваното 1 определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Окръжен съд – Ловеч за разглеждане на жалбата по същество.

В указания срок е постъпил отговор на частната жалба от взискателя по изпълнителното дело - „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД, чрез адв. В. Б.. В него се заявява, че частната жалба е недопустима и неоснователна, като са изложени подробни съображения за това.

Великотърновският апелативен съд като прецени направените в частната жалба оплаквания, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното преграждащо определение, първоинстанционният съд е изложил съображения, че жалбата на длъжника се явява процесуално недопустима, тъй като не попада в изрично изброените хипотези на чл. 435, ал. 2 ГПК и не е налице нито една от законовите предпоставки, визирани в чл. 433, ал. 1 от ГПК, задължаващи съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Прието е, че направената от жалбоподателя претенция за вдигане на възбраната, наложена върху поземлен имот с идентификатор ***********, с. Български извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Демокрация“, ведно с построените в имота сгради, е извън хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Съдът мотивира отказа си да разгледа жалбата по същество и с твърдението, че съгласно разпоредбата на чл. 442а ГПК правото на преценка за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението е на съдебния изпълнител и такава не може да бъде направена от съда.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първата инстанция, че подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

От материалите по делото е видно, че изпълнително дело № 20227900401552 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790, с район на действие СГС, е било образувано на 26.09.2022 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.09.2022 г. от Районен съд – София на основание заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Взискател по делото е „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД, а длъжник – М. С. С.. По делото били наложени запори върху трудовото възнаграждение, откритите банкови сметки, както и върху дружествен дял на длъжника от капитала на търговско дружество. С постановление на съдебния изпълнител от 28.09.2022 г. върху недвижими имоти, собственост на М. С.

С., била наложена възбрана.

Въз основа на молба от взискателя „ФИНАНС ДИРЕКТ“ АД от 10.11.2023 г. изпълнителното дело било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на основание чл. 427 ГПК на ЧСИ Р.Д., рег. № 880, с район на действие – ОС – Ловеч.

2

На 01.02.2024 г. е било образувано изпълнително дело № 20248800400111 по описа на ЧСИ Р.Д.. Взискателят по същото е поискал насрочване на дата за опис, оценка и продажба на възбранените по изпълнително дело № 20227900401552 имоти.

На 14.02.2024 г. ЧСИ Р.Д. подал до Службата по вписванията – гр. Тетевен молба за вписване на възбрана върху следните недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор ***********, поземлен имот с идентификатор ************ и поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Български извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч.

На 19.02.2025 г. длъжникът по изпълнителното дело подал на основание чл.

442а, вр. чл. 443 ГПК молба за вдигане на наложените възбрани на следните имоти – поземлен имот с идентификатор *********** и поземлен имот с идентификатор ************ поради несъразмерност на изпълнителния способ с размера на задължението. Позовал се на възможност да възникне хипотезата на свръхобезпеченост на дълга по чл. 441, ал. 2 ГПК. В молбата е направено и искане за замяна на обекта на изпълнението, като се насрочи публична продан само на поземлен имот с идентификатор *************.

С Разпореждане № 387/31.03.2025 г. ЧСИ Р.Д. оставил без уважение молбата на длъжника за прекратяване на производството и вдигане на наложените обезпечителни мерки по отношение на поземлен имот с идентификатор *********** и поземлен имот с идентификатор ************, след направена преценка за съразмерност и изложени доводи за липса на свръхобезпеченост.

Против горното разпореждане е подадена жалба от длъжника М. С. С. до Окръжен съд – Ловеч, по която е образувано ВГРД № 310/2025 г. по описа на съда.

Същото завършило с определение, с което жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Срещу определението на ОС – Ловеч е подадена въззивна частна жалба от М. С. С. и е образувано настоящото дело пред Великотърновския апелативен съд.

В изпълнителното производство всяка от страните може да обжалва точно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, които са изчерпателно изброени в чл. 435 от ГПК. Между тях не е посочено налагането на възбрана върху недвижим имот. Съгласно т. 8 от мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. ОСГТК, ВКС с приемането на сега действащия ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Във връзка с гореизложеното настоящият състав на съда счита, че обжалваното 3 определение № 499/23.05.2025 г. на Окръжен съд – Ловеч е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е посочил, че отказът да се вдигне наложена възбрана поради твърдяната от длъжника свръхобезпеченост, т.е. да се извърши действие по чл. 442а, ал. 2 от ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 435 от ГПК.

В процесния случай средство за защита на длъжника срещу твърдените от него несъразмерно предприети принудителни действия е подаването на възражение по реда на чл. 442а ГПК. В закона не е предвиден ред за обжалване на отказа на съдебния изпълнител да извърши действията, посочени във възражението, а нормата на чл. 435 ГПК, която следва да се тълкува стриктно, не включва като основание за самостоятелно обжалване отказа за вдигане на наложена възбрана. Поради това, ако е налице свръхобезпеченост, предвиденият от законодателя способ за защита на длъжника е по реда на чл. 441 от ГПК, чрез реализиране отговорността на съдебния изпълнител за причинени вреди от наложени обезпечения, които са несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело. В този смисъл – Решение № 14 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3343/2020 г., Решение № 56 от 5.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 380/2021 г., Решение № 209 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г.

В правната теория и съдебната практика е прието, че с обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК длъжникът не получава защита със сила на пресъдено нещо, тъй като решението по чл. 435 ГПК не разполага с такава (Решение № 116 от 26.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 168/2009 г.; Решение № 205 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 396/2012 г.). В случай, че са налице предпоставките за това, съдът в производството по чл. 435 ГПК отменя обжалваното действие на съдебния изпълнител, като съдебното решение не съдържа отделно произнасяне относно установяване противоправността на действията, предмет на обжалване. Така процесуалната законосъобразност на действието/бездействието на съдебния изпълнител е въпрос, който не се разрешава със сила на пресъдено нещо в производството по чл. 435 ГПК. Такава, обаче, тя получава в производството по чл.

441 ГПК, тъй като незаконосъобразността (противоправността) е една от предпоставките за възникване на отговорността на съдебния изпълнител за вреди. За да бъде ангажирана тя, съдът в производството по разглеждане на деликтния иск преценява наличието на всички предпоставки, включително законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, като е без значение дали тези действия са били обжалвани и с какъв резултат (Решение № 88 от 3.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2747/2020 г., III г. о.; Решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о.).

Подкрепен от настоящия съдебен състав е и изводът на първоинстанционния съд, че правото на преценка за съразмерност по чл. 442а ГПК е на съдебния изпълнител. Същата е за целесъобразност, а не за законосъобразност и не подлежи на 4 обжалване (така и Решение № 209 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г., III г. о.). Ако действително е налице несъразмерност (свръхобезпеченост), то тя води до незаконосъобразност на принудителното изпълнение, а това обуславя възможността на длъжника да се защити по исков ред съгласно чл. 441 ГПК.

С оглед гореизложеното, подадената от длъжника М. С. С. жалба срещу действията на съдебния изпълнител, обективирани в Разпореждане № 387/31.03.2025 г., е недопустима и не подлежи на разглеждане от съда по същество. Обжалваното определение на Окръжен съд – Ловеч, с което производството пред него е било прекратено, не страда от визираните в жалбата пред настоящата инстанция пороци и като правилно, то следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 499/23.05.2025 г. по в.гр.д. № 310/2025 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5