Определение № 83 от 20.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Б.град, 20.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно гражданско дело № 20261200500056 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 8827/23.07.2025 г., подадена от В.

Й. К., ЕГН **********, с адрес гр.Р., чрез адв.Б., със съдебен адрес гр.Б., насочена против Решение № 177 от 02.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 933/2021 г. по описа на РС – гр.Р., в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск, срещу Б. С. К., ЕГН ********** и С. Б. К., ЕГН **********, за 1/ осъждане на ответниците да преустановят незаконните си действия, с които препятстват и ограничават възможността на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху собствените му самостоятелни обекти – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр.Р. с административен адрес гр.Р., ***, ет.1, ведно с ½ ид.ч. от избено помещение от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Р., цялото от 98 кв.м. и припадащите се части от общите части на сграда с идентификатор *** по ККР на гр. Р., с административен адрес гр.Р., и вещното право на ползване върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Р.; и 2/ за осъждане на ответниците да премахнат за своя сметка незаконно изградените пристройка, представляваща баня, разположена на терасата непосредствено до собствения на ищеца първи жилищен етаж, да премахнат прегражденията към покривното 1 пространство и покрива на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Р., с административен адрес гр. Р., и разрушат сгради от допълващо застрояване, представляващи второстепенни постройки в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Р., с административен адрес гр.

Р..

Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Р. е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и немотивирано, тъй като при постановяването му са допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушени са и разпоредби на материалният и процесуалния закон.

Според въззивника В. К., съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, както и твърденията на ищеца под формата на възражения. По отношение на гласните доказателства, се сочи, че не е взето отношение от съда по достоверността, относимостта и степента на информираност на разпитаните свидетели.

Прави се оплакване, че решението не съдържа фактически установявания за наличие на твърдените от В. К. незаконни строежи в процесния недвижим имот, възпрепястващи ползването на собствеността му.

Отбелязва се, че съдът не е обсъдил подробно показанията на свидетелите на страните, безспорно установеното по делото обстоятелство, че ответниците са извършили в процесния имот множество незакносъобразни действия и по този начин са възложили изграждането незаконно застроени сгради, извършени преустройства, неспазени строителни отстояния, при което възпрепятват да ползва свободно своята собственост

Оспорва се извода на РС за липсата на доказателства за това, че ответниците по делото препястват достъпа на ищеца до покрива на сградата, като според въззивника В. К., това се опровергава както от събраните гласни доказателства, така и от заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.

Заявява се, че липсват аргументи и мотиви защо първостепенният съд приема, че липсва основание и за уважаване на иска по чл.109 от ЗС по отношение премахването на пристройка от допълнително застрояване, представляваща „гараж“.

Подчертава се, че предмет на делото по негаторния иск може да е не само несъществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава 2 собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Обръща се внимание, че негаторният иск, като иск за защита на собствеността предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, каквото в случая се твърди да е налице от страна на ответниците - Б. С. К. и С. Б. К., посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост на К., което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.

Аргументира се становище, че в случая отхвърлянето на иска по чл.109 от ЗС на В. Катанджиев е в разрез с цялата съдебна практика на ВКС и съдилищата в страна, накърнява правото му на адекватна съдебна защита и пречи на същия да осъществява в пълен обем правото си на собственост и към настоящия момент.

Инвокират се оплаквания, че в мотивите на решението, съдът приема за установени обстоятелства, които фактически са само вероятни, без да са изложени съображенията, обусловили тези изводи, както и достоверността на доказателствените средства.

Твърди се, че съдът приема за основен предмет на доказване в производството установяване право на собственост върху имота и отделните постройки, а в същото време намира, че не е налице реално съществуваща съвкупност от обстоятелства - наличие на неоснователни действия от страна на ответниците, които да ограничават и създават пречки за ищеца В. К. да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Сочи се, че съдът не е изследвал дали, правото на собственост на К. е нарушено. Отбелязва се, ч е в определени хипотези В. К., в името на търсен от законодателя баланс между обществен и личен /частен / интерес, търпи ограничения при упражняване правото си на собственост в пълен обем в рамките на разумното ползване от страна на други правни субекти.

Заявява се, че решението страда и от противоречия с материалния закон, практиката на съдилищата и ВКС, като не съдържа установявания, обосноваващи правните квалификации на съда за липса на неправомерни действия от страна на ответниците по отношение на ограничаване правото на собственост на В. К..

Изразява се становище, че при установяването на релевантният фактналичие на неправомерни действия от страна на ответниците -Б. С. К. и С. Б.

К., изразяващи се в незаконно изградени постройки, преустройства и др. в 3 процесиите недвижими имоти, е установен по делото с всички допустими доказателствени средства, поради което иска е доказан.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от К. иск. Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции разноски по делото.

Прави се искане за приемане на писмени доказателства.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от насрещната страна- Б. С. К. и С. Б. К.. Въззиваемите оспорват изцяло въззивната жалба на К. като неоснователна и изразява становище, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по съществото си - правилно и обосновано, постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.

Изразява се становище, че съдът правилно е приел, че няма спор между страните по собствеността на процесните поземлени имоти и сгради в тях.

Като правилен се определя и изводът му, че ищецът не е установил незаконосъобразни действия, които да смущават правото му на собственост.

Обръща се внимание, че освен отстоянието от

Въззиваемите оспорват възраженията, направени във въззивната жалба, че пристрояването на самостоятелен обект с идентификатор *** като действие само по себе си обосновава основателността на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС. Отбелязва се, че освен отстоянието от пристроената част на самостоятелен обект с идентификатор *** до самостоятелния обект на ищеца е 2.63 метра, К., не е посочил кои други действия по използване на пристройката, по какъв начин накърняват възможността му да си ползва самостоятелните обекти в съседната сградата, а това са факти, които не могат да бъда извеждани служебно от съда, тъй като това би противоречало на диспозитивното начало в гражданския процес.

По отношение на сграда от допълнително застрояване „гараж“, се отбелязва, че ищецът е посочил в исковата молба, че според него тази сграда му пречи да си ползва самостоятелните обекти в сграда с идентификатор *** поради две причини - едната е, че изградена в близост до сградата с идентификатор ***, а втората, че покрива на гаража 4 отвеждат дъждовната вода в основите на сграда с идентификатор ***. В тази насока се твърди, че правилно е прието, че сградата от допълнително застрояване е била изградена към момента на започване изграждането на сграда с идентификатор ***, като е спазено нужното отстояние, а твърденията по отношение на отвеждането на дъждовната вода към сграда с идентификатор *** са опровергани от приетата съдебно-техническа експертиза и от събраните гласни доказателства.

Като правилни се определят и изводите на РС за недоказаност на предявения иск за осигуряване на достъп до подпокривното пространство на сграда с идентификатор

*** о т С. Б. К.. Заявява се, че третият жилищен етаж от сградата е собственост на С. Б. К. и се ползва от него и семейството му, като подпокривно пространство в сграда не съществува на място и той не е преустановявал достъпа на ищеца до него. От друга страна се подчертава, че след направения на място оглед, вещото лице не е установило наличието на изградени в самостоятелния ми обект съоръжения, които да се използват за достъп до покрива на сградата.

На заключението по приетата по делото експертиза се позовава С. Б. К. досежно обстоятелството, че общите части на сградата не са преграждани от него и не са поставяни врати на места, на които не е предвидено това.

Признава се, че врата е поставена единствено за преграждането на собствения му самостоятелен обект и препятстването на достъпа на външни лица до собствения му самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***.

Въззиваемите Б. С. К. и С. Б. К. са изложили подробни аргументи и в насока, че обжалваното решение на РС-Р. е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Подчертава се, че мотивите на решението си, районният съд е обсъдил направените от страните по делото твърдения и възражения, като е посочил и събраните в хода на производството доказателства, които е обсъдил и въз основа на тях е приел фактическата обстановка по делото.

Въззиваемите оспорват и направените във въззивната жалба оплаквания за извършени процесуални нарушения в първоинстанционното производството, свързани с неприемане на писмени доказателства, 5 представени от въззивника в последното по делото съдебно заседание.

Заявяват, че архитектурните проекти са датирани между 1988 г., поради което те са били изготвени и са съществували преди образуване на делото, при което ищецът е следвало да ги представи още с исковата молба, поради което последващото им заявяване е преклудирано.

С оглед на това, въззиваемите се противопоставят на приемането на представените с въззивната жалба писмени доказателства.

От въззивния съд се иска да остави без уважение като неоснователна депозираната въззивна жалба, като присъди на въззиваемите направените от тях разноски пред въззивната инстанция.

В срока за отговор на въззивната жалба на В. К. е постъпила и насрещна въззивна жалба с вх.№ 12077/20.10.2025 г., подадена от С. Б. К. с ЕГН ********** от град Р., област Б., чрез процесуалния ме представител адв.Я., с адрес гр.Р., насочена срещу Решение № 177 от 02.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 933/2021 г. по описа на РС – гр.Р., в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск срещу В. Й. К., ЕГН **********, за осъждане на В. К. да премахне постройка, изградена в западната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Р., находяща се в дворното пространство между западната граница на имота и сграда с идентификатор ***, изградена в същия имот и представляваща постройка на допълнително застрояване.