Решение № 1695 от 14.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1695 гр. Варна, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110108679 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Е. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. ***********, чрез процесуалния й представител – адв. А. Д., срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 7200 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, негативни психически преживявания и емоционален стрес, настъпили в резултат на реализирано на 10.03.2023 г. ПТП в гр. Варна, пред училище „Добри Чинтулов”, причинено по вина на водача на лек автомобил „Тойота Корола”, с рег. № ********, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, по застрахователна полица със срок на действие 09.11.2022 г. – 08.11.2023 г., вследствие на което ПТП ищцата е получила увреждания, изразяващи се в контузия на левите раменна и лакътна стави, кръвонасядания по дясното стъпало, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 10.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищцата Е. П. В. излага, че на 10.03.2023 г. около 16:00 часа в гр. Варна, пред училище „Добри Чинтулов”, на пешеходна пътека, е настъпило ПТП между нея като пешеходка и лек автомобил „Тойота Корола“, с рег № ********, с водач А. И. Т.. За настъпилото ПТП бил съставен протокол с пострадали лица от същата дата, в който като виновен за настъпване на инцидента бил посочен водачът на лекия автомобил. На виновния водач бил съставен и АУАН. Посочва, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по гражданска отговорност при ответното дружество. Твърди, че след ПТП посетила Спешен център в МБАЛ „Св.

1

Анна“, гр. Варна. Установено било, че е получила контузия на левите раменна и лакътна стави, кръвонасядания по дясното стъпало. Поддържа, че поради силните болки в областта на лявата ръка, през първите два месеца се е налагало да приема допълнително болкоуспокояващи, за да може да заспива поне за кратко. След това започнала да се възстановява и да се движи сравнително нормално. Твърди, че при всяко по-рязко сменяне на времето, усеща болки. По време на лечението й в началото до нея е трябвало постоянно да има някой от близките й, за да й помага в обслужването, тъй като не могла да се справя сама с физиологичните си нужди, доколкото и ръката й е била обездвижена. Посочва, че вследствие на удара изпада в стрес и паника всеки път, когато покрай нея преминава кола и когато чуе мотор на превозно средство. Поддържа, че и към настоящия момент продължава да изпитва тъпи болки при допир върху болното място. При натоварване и вдигане на по-тежки предмети изпитва болка, като от известно време изпитва чувство, че е в тежест на семейството си. Излага, че е отправила писмена застрахователна претенция пред застрахователя на виновния водач за заплащане на съответно обезщетение, но ответникът е отказал да й заплати такова. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве” АД, гр. София, чрез процесуалния му представител – адв. Н. Л.. Поддържа становище за недопустимост на исковата претенция, доколкото в постъпилите от ищцата претенции за изплащане на застрахователно обезщетение не са приложени пълни и точни данни за банкова сметка в съответствие с чл. 380, ал. 1, изр. 2 КЗ. Признава, че процесният лек автомобил е застрахован при него като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна от 09.11.2022 г. до 08.11.2023 г. Оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Оспорва ПТП-то да е настъпило по описания в исковата молба начин и механизъм, съответно, че вина за това носи водачът А. Т.. Посочва, че действията на водача са съобразени с пътната обстановка и всички поставени знаци и маркировки на ул. „Радост“ № 3. Счита, че процесното ПТП спрямо А. Т. представлява случайно деяние. Оспорва констатациите на контролните органи в съставения Протокол за ПТП с пострадали лица от 10.03.2023 г. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, доколкото тя се е намирала на пътното платно, когато е настъпило процесното ПТП, като в района на ПТП няма данни да има пешеходна пътека, нито мястото, на което е пресичала, представлява мислено продължение на тротоара. Счита, че ищцата е нарушила задължението си да пресича платното за движение само на обозначените за това места, а именно на пешеходна пътека. Ищцата е предприела рисково поведение, като се е поставила сама в опасна ситуация – пресякла е пътното платно по диагонал и не на обозначеното за това място.

Излязла е внезапно на платното за движение, предприела е пресичане, без да се огледа и да съобрази поведението си с интензитета и характера на движението. Оспорва твърдените в исковата молба травми, получени от ищцата като вид и характер, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност. Поддържа, че липсва причинно-следствена връзка между претендираните увреждания и процесното ПТП. Твърди, че не са налице травматични увреждания, а същите са в резултат от заболявания с дегенеративен характер, доколкото ищцата е на 77 години. Счита, че претендирато обезщетение за неимуществени вреди е завишено. Твърди, че доколкото ищцата не се е съобразила с указанията, дадени от Спешното 2 отделение, като в рамките на 24 часа след прегледа в спешното отделение не е посетила личния си лекар или друг лекар, който да осигури наблюдение върху здравословното й състояние, то същата е съпричинила вредоносния резултат. Оспорва продължителността на периода на възстановяване от травматичното увреждане. Оспорва твърденията за психически увреди и стрес, причинени от процесното ПТП. Оспорва и акцесорния иск за лихва, съответно датата, от която такава се дължи. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност моли размерът на обезщетението да бъде намален. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 17.04.2024 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния й представител – адв. И. В., която заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Процесуалният й представител – адв. А. Д. представя писмена защита в предоставения от съда срок.

Ответната страна се представлява от адв. Т. Г., който поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност моли размерът на претендираното обезщетение да бъде намален.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата 10.03.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Тойота Корола”, с рег. № ********, в резултат на което са настъпили твърдените травматични увреждания на нейното здраве, причинили й съответните болки и страдания в претендирания размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че процесното МПС е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП, както и че е подала съответно уведомление до застрахователя с молба за изплащане на застрахователно обезщетение.

Съдът приема за неоснователни възраженията за недопустимост на предявения иск, наведени от ответника в отговора на исковата му молба. На първо място, не е спорно, че ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото събитие и е поискала заплащане на съответно застрахователно обезщетение. Това се установява и от представената към исковата молба писмена застрахователна претенция, адресирана до ответното дружество. На следващо място, не е спорно, че ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение в полза на ищцата. Нещо повече. Още с определението за насрочване от 03.10.2023 г. и във връзка с възражението, че експертна комисия при застрахователя е определила обезщетение на пострадалата, съдът е указал на страните възможността за доброволно уреждане на отношенията, като ясно е посочена и конкретната банкова сметка, по която следва да се извърши плащането. Такова обаче не е осъществено и към настоящия момент.

Всичко това обосновава именно правния интерес на ищцата от воденето на настоящата искова претенция.

3

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.03.2023 г., съгласно който на процесната дата е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ********, управляван от А. И. Т. /участник № 1/, и пешеходката Е. П. В. /участник № 2/ – ищца в настоящото производство. Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е посочено следното: участник № 1 при движение на заден ход блъска участник № 2 – пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека.

От изисканото и представено копие на административната преписка се установява, че по отношение на водача А. И. Т. е издадено влязло в сила на 17.10.2023 г. Наказателно постановление № 23*******., издадено във връзка със съставен АУАН от 10.03.2023 г., с което на А. И. Тодорава е наложена глоба в размер на 20 лв., на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, за това, че при процесното ПТП на 10.03.2023 г. при управление на автомобила си, при движение назад, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен /че няма да създаде опасност за другите участници в движението/, блъска пресичащия от дясно на ляво на него пешеходец, пресичащ по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 40, ал. 1 ЗДвП.

Във връзка с оспорването на ответника относно механизма на процесното ПТП и вината на водача на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег.

№ ********, по искане на ответника в производството е разпитан като свидетел водачът А. И. Т.. Същата обяснява, че е участвала в ПТП през м. март 2023 г. Преди произшествието със сигурност не е видяла пешеходката.

За да направи място на друг автомобил, дала около 20-30 см. бавно назад, чула някой да удря по колата отзад, спряла и слязла да види какво става. Зад колата на земята имало възрастна жена, която викала нещо от рода на „какво направи, момиче, удари ме“. Много се уплашила. Започнали да идват хора, които помогнали на жената да се изправи. Тя постоянно повтаряла „много бързам, много бързам“. Самата свидетелка позвънила на тел. 112 и изчакала полицията. Предложила на пострадалата да се обади на бърза помощ или да я закара до болницата, но тя само повтаряла „бързам, бързам“. Посочва, че не е обжалвала издаденото й наказателно постановление.

По искане на ищцата е разпитан свидетелят И. С. Х., който потвърждава, че е съставил предявеният му протокол за ПТП от 10.03.2023 г.

Не си спомня подробности относно инцидента. Обяснява, че на пешеходна пътека пешеходецът винаги е с предимство и когато автомобилът извършва маневра на заден ход, то именно той е виновен.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача А. И. Т., управлявал лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ********, който при движение на заден ход е блъснал пресичащата на пешеходна пътека пешеходка Е. В., като по този начин е станал причина за процесния инцидент. В този смисъл съдът намира възраженията на ответника относно механизма на ПТП и вината на водача на процесния лек автомобил за неоснователни. Не може да се възприеме и становището на ответната страна, че процесното ПТП спрямо А.