Решение № 149 от 24.04.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. ХАСКОВО, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500079 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 270/ 02.12.2025г. по гр.д. № 261 по описа за 2025г,. Районен съд – Свиленград осъжда Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновградско шосе“ № 67 А, да заплати на Д. Г. К., с ЕГН: **********, с адрес: **, сумата 10000,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 23.08.2024 г., на АМ „Марица“, на 3,6-ти км., в посока Хасково, за което е образувана щета № 2611-1000-04-24- 7745, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2025 г. до окончателното й изплащане на вземането като отхвърля иска за заплащане на законна лихва за периода от 23.08.2024 г. до 04.01.2025 г. РС- Свиленград осъжда Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновградско шосе“ № 67 А, да заплати на Д. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 400,00 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски. С решението си Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновградско шосе“ № 67 А е осъдена да заплати на адв. И. А. И. от Адвокатска колегия – Хасково сумата 1000,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ 1 на ищеца по делото.

Недоволен от решението е останал въззивникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, който чрез пълномощника си адв. И. го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Считат, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на застрахователното обезщетение, като справедливият размер на това обезщетение бил 2 000,00 лв., а не както е приел първоинстанционния съд 10 000,00 лв. Цитират постановлението на Върховния съд във връзка с приложението на чл.

52 ЗЗД. Излагат се съображения във връзка с анализа на събраните по делото доказателства.

Считат, че с оглед доказателствата по делото липсват каквито и да е било данни и трайни последици по отношение на ищеца, нито пък данни за продължителен възстановителен период от травмите, поради което размера на обезщетението намират за завишен. Във връзка с това, че неправилно е определен размерът на обезщетението излагат съображения по отношение на уважаването на иска за лихва, предвид неговия акцесорен характер.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд- Свиленград над сумата от 2 000,00 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди и за разликата от 8 000 лв. предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия Д. Г. К., чрез пълномощника му адв. И., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.

Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на Районен съд Свиленград в обжалваната част. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Пред въззивната инстанция допълнителни доказателства не са събирани.

СЪДЪТ, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания и извърши проверка на решението, съобразно правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от въззивния състав.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се 2 обсъди следното:

Производството пред РС- Свиленград е образувано по искова молба от Д. Г. К. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с която са предявени два обективно съединени иска : главен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е приел за безспорно установени следните факти и обстоятелства, за които страните не спорят и са налице писмени доказателства.

Видно от приетия по делото като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от В. П. П., дежурен ПТП при ОДМВР - Пловдив - с-р „Пътна полиция“ на 23.08.2024 г. около 21,00 ч., на АМ „Марица“, 3,600 км. в посока Хасково, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия, водачът на МПС марка „Мерцедес“ с рег. № ** застига и удря отзад товарен автомобил, марка „Фолксваген“ с рег. № **, което превозно средство се преобръща на пътното платно. На водача на МПС марка „Мерцедес“ с рег № *** е съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA1276053 от 24.08.2024г. Образувана е била административнонаказателната преписка, относно констатираното с протокола ПТП от 23.08.2024 г., като въз основа на АУАН № GA1276053 от 24.08.2024г. е издадено и Наказателно постановление № 24-1030007460 от 16.09.2024 г. от Началник група в ОДМВР - Пловдив, с-р „Пътна полиция“ Пловдив. С Наказателното постановление е била наложена глоба на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***, за това, че е причинил ПТП, като е нарушил правилата за движение, посочени в Закона за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е влязло в сила, което е отразено и в приложената към преписката справка за нарушител/водач.

Ищецът Д. Г. К. е управлявал МПС, марка „Фолксваген“ с рег. № ***, който факт се установява от констативния протокол за ПТП, в който като водач на товарен автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № *** е посочен Д. Г. К., ищец по делото.

По делото не е спорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП 23.08.2024г., по отношение на лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***, е действал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със застрахователна полица № BG/22/123002851157.

Ответното дружество ЗК Лев Инс“ АД е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/ по отношение на автомобила, предизвикал процесното ПТП.

Като застраховател по това правоотношение ответникът е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице, предвид правото му да упражни пряк иск за понесените вреди - чл.432 от КЗ. Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.

45 от ЗЗД против деликвента.

Страните не спорят и относно това, че ищецът е отправил претенция за заплащане на причинените му вследствие на ПТП вреди към застрахователя - ответник по делото, която е получена от последния на 04.10.2024 г. Видно от приложената претенция за обезщетение по застраховка, подадена от ищеца, заведена е при застрахователя щета № 2611-1000-04-24-7745. застрахователят се е произнесъл по претенцията на ищеца, видно от адресирано до него писмо с изх. № 11509/14.11.2024 г., с което го е уведомил, че е определил обезщетение в размер на 3400,00 лв. за причинени неимуществени вреди.

В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените си права чрез 3 прекия иск против застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ, увреденото лице в случая ищеца може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят, ответник по делото е бил сезиран, но по застрахователната претенция и образуваната въз основа на нея застрахователна щета не му е било изплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Определено е било обезщетение от 3400,00 лв., с размера на което ищецът не е бил съгласен. С оглед изложеното и след като процедурата за доброволно уреждане на спора не е приключила с положителен за ищеца резултат предявения иск чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.

За основателността на предявения иск следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди; причинна връзка между тях и настъпило застрахователно събитие; наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние, т.е. следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Налице са всички елементи включени в състава на непозволеното увреждане деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. По делото са установени настъпването на пътно-транспортно произшествие, времето и мястото на същото, участниците в него, наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП по силата на сключена застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на автомобила, причинил ПТП.

Установи се и наличието на влязло в сила наказателно постановление, относно процесното ПТП, с което на водача на автомобила, причинил виновно ПТП-то, е наложено административно наказание. Установи се също липсата на плащане по заявената от страна на ищеца претенция за обезщетение от ответното дружество.

Оплакванията във въззивната жалба касаят единствено определения от първоинстнционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, който според въззивника води до нарушаване на принципа на съразмерност и до необосновано разширяване на отговорността на застрахователя извън обезщетителната функция на гражданската отговорност. Навеждат се доводи, че с оглед получените от ищеца увреждания обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишено.

Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968г. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите, както и значението им за размера на вредите. Съдебната практика на ВКС е извела разбирането, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания вследствие на телесни увреждания, следва да се съобразят редица критерии като брой и характер на уврежданията, срока за възстановяване, претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците във физическото и психическото състояние на пострадалия.

За установяване на претърпените болки и страдания от страна на ищеца като 4 свидетели са разпитани Г. К. К. и С. Д. Р.От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява наличието на телесни увреждания, получени от ищеца от процесното ПТП, които са довели не само до физически болки, но и до редица значителни отрицателни преживявания и промени в живота му, настъпили след произшествието, продължаващи и досега.