Решение № 80 от 23.04.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Берковица, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251610100059 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от А. В. Г. против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД обективно съединени при условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. едно, две и три от ЗЗД във вр, чл. 22 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК – за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308967 от 12.12.2023 г., като противоречащ на закона, заобикалящ закона и противоречащ на добрите нрави.

При условията на евентуалност същите са съединени с искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. едно и три от ЗЗД във вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП - за прогласяване нищожността клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308967 от 12.12.2023 г., въз основа на която ищцата се е задължила да сключи договор за гаранция/поръчителство, като противоречаща на закона и на добрите нрави.

По насрещната искова молба съдът е сезиран с предявен от ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД против А. В. Г. осъдителен иск с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК – за заплащане на главница в размер на 3920 лева по Договор за предоставяне на 1 потребителски кредит № ...г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба.

Ищцата А. В. Г. твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството на кредитополучател и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, в качеството на заемодател, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ...г., по който й е предоставен кредит в размер на 6000 лева, при лихва от 2100 лева, при ГПР 49.66 %, ГЛП 23.33 %, с уговорен срок на плащане 18 броя вноски и обща сума за връщане 8100 лева.

Сочи, че съгласно чл. 5 от договора същата е следвало да сключи договор за гаранция с Multitude bank за обезпечение на договора за кредит, какъвто договор е сключила в изпълнение на това свое задължение.

Поддържа, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308967 от 12.12.2023 г., противоречи на закона и е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД във вр, чл. 22 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит е неравноправна, не е уговорена индивидуално и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи Договор за предоставяне на потребителски кредит 1308967 от 12.12.2023 г., за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр, чл. 22 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При условията на евентуалност да прогласи, че клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит 1308967 от 12.12.2023 г., въз основа на която е сключен договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.

Претендира разноски.

Ответната страна ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Поддържа, че договора е валиден и уговорките, включени в него са действителни, като твърди, че не са налице сочените от ищцата основания за нищожност. Твърди, че сключването на договор за гаранция /поръчителство/ не е било задължително условие за сключване на договора за кредит, като ищцата сама е 2 избрала Мултитуюд Банк, което е самостоятелно ЮЛ, а договорът за гаранция е отделно облигационно отношение, по което ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД не е страна.

Претендира разноски.

ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е предявил насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане по настоящото дело за заплащане на дължими суми по сключения между тях Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308967 от 12.12.2023 г. – главница в размер на 3920 лева, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба.

Заявява, че на основание чл. 6 от договора и чл. 13, ал. 1 от ОУ към него обявява кредита за предсрочно изискуем.

Претендира разноски.

А. В. Г. е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на насрещната искова молба в дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска.

Твърди, че договорът е недействителен и поради неспазване на действителния ГПР, което обуславя връщане само на главницата по кредита.

Прави възражение за прихващане с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата 1900 лева, които е заплатила по процесния договор, от които 259.40 лева главница, 581.21 лева лихва и 1059.39 лева – такса за банкова гаранция /уточнителна молба на л. 44/.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С доклада по делото, обективиран в Определение № 12/07.01.2026 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: на 12.12.2023 г. между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308967, по силата на който ответника е предоставил на ищцата заем в размер на 6000 лева.

В ГПР по кредита не са включени разходите по сключения договор за гаранция, с който е обезпечен кредита.

3

В първото по делото съдебно заседание съдът е допълнил доклада по делото и е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване и следния факт: че по процесния договор ищцата А. В. Г. е направила плащания в общ размер на 2080 лева /факт, който изрично се признава от страните/.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства / неоспорения Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308967 от 12.12.2023 г., удостоверение за наличие на задължение, издадено от ответника и погасителен план - приложени на л. 5 – л. 7 по делото и заверени по предвидения ред на л. 60-62, както и погасителен план на л. 88/ се установи, че на 12.12.2023 г. между ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, като заемодател /кредитодател/ и ищцата А. В. Г., като заемополучател /кредитополучател/ е възникнало облигационно отношение по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1308967, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 6000 лева, при лихва от 2100 лева, при ГПР 49.66 %, ГЛП 23.33 %, с уговорен срок на плащане 18 броя вноски и обща сума за връщане 8100 лева.

Не е спорно, че кредита е бил обезпечен, като обезпечението е предоставено от Multitude Bank, който се явява гарант /поръчител/ по кредита, което е и изрично посочено в т. 5 от договора за кредит.

Няма спор, че сумата по кредита е усвоена и е била предоставена от кредитодателя ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД на кредитополучателя и А. В. Г..

По делото е изготвена експертиза от вещото лице К. Н. / на л. 84-88 по делото/.

Според заключението на вещото лице ГЛП не е посочен правилно в договора и има несъответствие между договорения размер от 23.33 % и реалния ГЛП, по който са начислени лихвите в погасителния план, като за всеки лихвен период той е различен и варира между 28.42% и 41%. Освен това не е обяснено как е определен ГЛП.

От заключението става ясно, че кредиторът е включил в ГПР на разходите само договорната лихва, като в този случай ГПР е 40.526 %.

Вещото лице е посочило, че ако в разходите за кредита се включат и разходите за заплащане на гаранта, които според удостоверението за наличие 4 на задължение, издадено от ответника /приложено на л. 6 и л. 62/ са в размер на 6060 лева, платима на 18 бр. вноски /погасителен план на л. 7 и л. 60/, то ГПР е 262.205 %, което надвишава повече от пет пъти законната лихва .

Именно това е и основният спорен въпрос – дали в разходите за заплащане на гаранта /възнаграждението за поръчителя/ следва да бъдат включени в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, съответно дали договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр, чл. 22 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В случая ищцата има качеството на потребител на основание § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно и спорът е потребителски, предвид което приложение намират разпоредбите за Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът има задължение служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай.

На първо място съдът намира, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тъй като договорът за кредит не съдържа действителния годишен лихвен процент /ГЛП/ по кредита и условията за прилагането му, което обуславя неговата нищожност на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно заключението на вещото лице Н. ГЛП не е посочен правилно в договора, като има несъответствие между договорения размер от 23.33 % и реалния ГЛП, по който са начислени лихвите в погасителния план, като за всеки лихвен период той е различен и варира между 28.42% и 41%. Освен това не е обяснено как е определен ГЛП. Оказва се, че договорната възнаградителна лихва в погасителния план е изчислена при ГЛП по-голям от договорения и посочен в договора. Така не става ясно как е формиран посоченият в договора лихвен процент в размер на 23.33 %, доколкото същият явно не съответства на посочената в погасителния план договорна възнаградителна лихва.

Непосочването в договора за кредит на действителния приложим годишен лихвен процент и заместването му със заблуждаваща потребителя привидно по-ниска стойност е основание за недействителност на целия договор 5 съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

На следващо място, нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която изисква договорът за кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, като разходите за заплащане на гаранта не са били включени в ГПР, което също обуславя нищожност на целия договор.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на кредитора ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е обезпечено с гаранция /поръчителство/ предоставено от Multitude Bank, който се явява гарант /поръчител/ по кредита, което е и изрично посочено в т. 5 от договора за кредит.

Неоснователно е възражението на ответника, че сключването на договор за гаранция /поръчителство/ не е било задължително условие за сключване на договора за кредит.

Съгласно т. 5 от договора за кредит с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето.

Тоест гаранцията макар и доброволно предоставена е въздигната като задължително условие във връзка със сключването на договора за кредит, като не е предвидена алтернативна възможност същият да бъде сключен и без такова обезпечение, а само е предвидено право на избор на кредитополучателя да посочи друго лице за поръчител, който обаче следва да бъде предварително одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредита – съгласно третото изречение на т. 5 от Договора, което е допълнителен аргумент, че за сключване на кредита е въведено изискване да бъде предоставено обезпечение под формата на договор за предоставяне на поръчителство/гаранция.

От съдържанието на посочените разпоредби става ясно, че предоставянето на гаранция /поръчителство/ на кредита е свързана със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, чието одобрение е поставено в зависимост от волята на кредитодателя, в чиято полза се предоставя същото и след което одобрение същото е неотменимо независимо от волята на лицата по договора за гаранция /поръчителство/.