Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 976 от 20.08.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 23/2021
Вид
Решение № 976
Подписан
20.08.2021
В сила
20.08.2021
Състав
Иванка Ангелова, Златина Рубиева, Красимир Машев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. София , 20.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000500023 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение №1792 от 05.03.2020г., постановено по гр.д. №8476/2016г.

СГС, ГО, 11 състав е признал за установено по предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, че И.П. П.А и Ц. Р. П. дължат солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

430, ал.1 и 2 ТЗ, сумата от 7083,40 евро - главница по вноски с падеж 25.09.2013 г. - 25.11.2019 г. по договор за кредит от 24.06.2008 г., ведно със законната лихва от 30.01.2015 г. до плащането, сумата от 1746,04 евро възнаградителна лихва за периода 25.06.2014г. - 29.01.2015 г., както и сумата от 290,47 евро - заемни такси за периода 25.11.2013г. - 29.01.2015 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.02.2015 г. по ч.гр.д. № 5024/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, като е отхвърлил исковете за горницата до пълния предявен размер от 73 253.98 швейцарски франка, представляваща предсрочно изискуема главница; сумата от 7327,17 швейцарски франка - възнаградителна лихва за периода 25.09.2013 г. - 24.06.2014г.; сумата от 584,65 швейцарски франка заемни такси. С решението СГС, ГО, 11 състав е осъдил И.П. П.А и Ц. Р. П. да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1177,78 лева - разноски в исковото и заповедното производство. С решението СГС, ГО, 11 състав е осъдил „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД да заплати на И.П. П.А и Ц. Р. П., на основание 1 чл. 78, ал.3 ГПК, сумата в размер на по 4939,87 лева на всеки един от тях разноски в исковото и заповедното производство.

С определение № 11231 от 16.07.2020г. СГС, ГО, 11 състав е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.

Срещу решението в уважената част е подадена въззивна жалба от двамата ответници в първоинстанционното производство, чрез процесуалния им представител. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се възражение, че неправилно първоинстанционният съд е уважил искът за падежирали вноски за периода 25.09.2013 г. - 25.11.2019г. Излага се становище, че съдът не се е съобразил, че липсва уведомяване на кредитополучателите за обявената предсрочна изискуемост на кредита и това води до отхвърляне изцяло на претенцията. В жалбата се релевира оплакване, че е недопустимо съдът да променя исковата претенция на ищеца и неговата воля и то при липса на изрично искане от страна на банката за това. Поддържа се възражение за давност, с оглед промененото основание на претенциите. В жалбата се прави искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Предявява се претенция за заплащане на разноски.

Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител. В жалбата се релевира оплакване, че неправилно първостепенният съд е приел, че не е обявена предсрочна изискуемост на посочената в исковата молба дата. Излага се становище, че при сключване на процесния договор ответниците-кредитополучатели са посочили в договора като свой адрес гр. ***, ж. к. „***“ №**, вх. *, ет. *, ап. **, като този адрес веднъж е изписан като „постоянен адрес“ и още веднъж е изписан като „адрес за кореспонденция“. Допълва се, че този адрес не е посочен произволно от кредитополучателите, а е удостоверен с представените по кредитното досие лични карти на двамата кредитополучатели, от които е видно, че личната карта на И.П. е с валидност 14.10.2004г. - 14.10.2014г., а на Ц.П. е с валидност 23.12.2004г. - 23.12.2014г., което означава, че тези лични карти с този посочен адрес са били валидни както към датата на сключване на договора 24.06.2008г., така и към датата на представяне на нотариалната покана 08.10.2014г. На следващо място се релевира възражение, че първостепенният съд е допуснал сериозно процесуално нарушение, тъй като към датата на връчване на уведомлението е действала старата редакция на чл. 47 ГПК.

Релевира се оплакване, че посочените в решението задължения са въведени с допълнение на разпоредбата на чл. 47 ГПК три години по-късно - ДВ, бр. 86 от 2017 г. Прави се възражение относно приетия размер в евро, вместо в швейцарски франк, като се поддържа, че в член 22 и 23 от договора изрично е записано, че кредита е в швейцарски франкове, а в член 24 - че за 2 кредитополучателя има риск от изменение на курса, което може да доведе до увеличение на вноските, а в член 1 от договора е предвидено че кредитът се опуска в равностойността в швейцарски франкове на сума посочена в лева.

Допълва се, че кредитополучателите доброволно, по свое желание са приели обвързването на кредита с швейцарския франк. Излага се становище, че с молба за усвояване на кредит кредитополучателите са поискали сметката им да бъде заверена със сума в „швейцарски франкове“. Прави се искане въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в обжалваните части и да постанови ново, с което да уважи предявените искове до пълните предявени размери в швейцарски франка, ведно със законните последици.

Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, ищцовата страна е депозирала частна жалба с възражения за незаконосъобразност.

В с.з. пред въззивния съд всяка една от страните, чрез процесуалния си представител, изразява становище, с което поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. Предявява претенция за заплащане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Подадените въззивни жалби са депозирани в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предмет на исковото производство са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.

В исковата молба се твърди, че ищецът „Юробанк България” АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена на 09.02.2015 г. по ч.гр.д. № 5024/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав срещу длъжниците И.П. П.а и Ц. Р. П., солидарно, за сумите както следва: 73 253,98 швейцарски франка представляваща главница по договор за кредит от 24.06.2008г., ведно със законната лихва от 30.01.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 7327,17 швейцарски франка - договорна лихва за периода 25.09.2013 г. 29.01.2015 г. и сумата от 584,65 швейцарски франка - заемни такси за периода 25.11.2013 г. - 29.01.2015 г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че по силата на сключен с ответниците договор за ипотечен кредит от 24.06.2008 г. им е предоставил кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойност на 45 200 евро по курс купува на швейцарския франк към еврото към в деня на усвояване на кредита, 3 който към датата на откриване на кредитната сметка - 25.06.2008г. е 1,6582042 - курс купува швейцарски франк лев. Поддържа се, че кредитополучателите са се задължили да върнат заемната сума ведно с възнаградителна лихва, формирана от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване (към момента на сключване на договора същият е бил 4,5 %) плюс надбавка от 1,65 пункта, както и срещу заплащането на месечна такса за управление на кредита в размер на 0,05 % върху непогасената главница по кредита, като месечните погасителни вноски включват главница, възнаградителна лихва и месечна такса за управление. Твърди се, че в договора е било уговорено при просрочие на три последователни месечни погасителни вноски целият кредит да стане предсрочно изискуем от датата на последната вноска, без да е необходимо изявление на страните за това. Сочи се, че на 24.08.2009 г. е сключено допълнително споразумение, с което е уговорена кредитна ваканция от един месец, като натрупаната през срока на ваканцията възнаградителна лихва се натрупва като главница по кредита, както и че е уговорен нов погасителен план и за това отлагане е дължима еднократна такса от 40,00 лева. Твърди се, че с допълнително споразумение от 22.04.2010 г. страните са се съгласили размерът на задълженията на кредитополучателите да е в общ размер на 73 853,10 швейцарски франка редовна главница и 423,73 швейцарски франка - редовна лихва. Поддържа се, че със същото е уговорено облекчено погасяване на задълженията на кредиторите, както и такса за администриране на просрочен кредит. Твърди се, че с допълнително споразумение от 18.04.2011 г. страните са се съгласили, че размерът на редовната главница е 74 822,82 швейцарски франка, както и облекчено погасяване, в т.ч. намален размер на месечната погасителна вноска, както и на дължимата лихва. Сочи се, че на 27.10.2014 г. е връчено изявление на кредитополучателите за обявяване от страна на банката на кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на дължимите вноски по кредита.

Прави се искане съдът да признае за установени вземанията, така както са предявени в заповедното производство.

Ответниците И.П. П.а и Ц. Р. П. оспорват исковете. Оспорват настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като уведомленията за обявяването й не им били редовно връчени. Сочат, че претендираните суми са неправилно изчислени, тъй като процесният кредит е следвало да бъде издължаван в евро, а не в швейцарски франкове и при лихвен процент 6,15 %, тъй като сумата по кредита е получена в евро, както и банката едностранно е увеличавала лихвения процент. Поддържат, че с влязло в сила решение по гр.д. № 40854/2011 г. на СРС, 51 състав клаузата от договора, с която кредитополучателите се задължават да носят валутния риск - чл. 24 от договора - е обявена за нищожна. Твърдят, че не са спирали плащанията по кредита, но в хода на изпълнение на договора размерът на месечната вноска е увеличен неоснователно от ищеца. Евентуално твърдят, че не дължат договорна лихва след датата на настъпване на предсрочната изискуемост.

4

Твърдят, че с допълнителни споразумения от 24.08.2009 г. и 18.04.2011 г. е извършено незаконосъобразно капитализиране на договорната лихва, което е увеличило размера на главницата и е обстоятелство, което следва да се съобрази при правилното определяне размера на вземанията на ищеца.

В допълнителната искова молба се твърди, че клаузите, за които ответниците правят възражение за тяхната неравноправност не са такива.

Поддържа се, че изричното желание на ответниците е било кредитът да бъде отпуснат в швейцарски франкове. Сочи се, че уведомленията за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита са били връчени на ответниците на посочения от тях адрес, като дори и след промяната на постоянния адрес на единия от ответниците, той е заявил, че желае адресът му за кореспонденция с банката да е именно: гр. ***, ж.к. „***“, № **, вх. *, ет. *, ап. **.

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че с влязло в сила на 29.10.2013 г. решение по гр.д. № 40854/2011 г. по описа на СРС, 51 състав са признати за нищожни, поради противоречие със закона чл. 143, т.3, 10 и 12 от Закона за защита на потребителите следните клаузи от договор за потребителски кредит от 24.06.2008 г., сключен между Ц. Р. П. и И.П. П.а, от една страна, като кредитополучатели и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, от друга страна: чл. 3, ал.1, чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3, чл. 13, ал.1, чл. 24, ал.1, както и е уважен осъдителният иск на Ц. Р. П. и И.П. П.а срещу „Юробанк И Еф Джи България“ АД с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД за сумата от 787,96 швейцарски франка, представляващи надплатен размер на анюитетни вноски по извършени плащания в периода 24.06.2008 г. 22.04.2010 г. Посочил е, че с оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързани с този риск, и предвид влязлото в сила решение, то кредитът следва да се разглежда при отпуснат в евро, което е и с оглед фактическото предаване на заемната сума в евро. По възражението на ответниците за нищожност на допълнителните споразумения към договора, в частта относно клаузите, съдържащи уговорка за капитализиране на възнаградителната лихва, е приел, че същите са нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. По отношение на изискуемостта на задълженията на длъжниците първостепенният съд е приел, че преди подаване на заявлението Банката не е била обявила предсрочната изискуемост на кредита, поради което се е позовал на задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС и на мотивите по т. 1 на ТР № 8/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г., съгласно които съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Поради тези изводи е заключил, че искът, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо, като е уважил искът за главница за падежиралите вноски за периода от 25.09.2013 г. до 25.11.2019 г.