Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 562 от 27.04.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5497/2023
Вид
Решение № 562
Подписан
27.04.2024
В сила
26.06.2024
Състав
Валя Цуцакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 101, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 6, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Варна, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110205497 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. С. С. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление (НП) №23-0002360/22.11.2023г. издадено от директора на РД "Автомобилна администрация"-Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на по 500 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, вр.

Приложение 5, Част I, т. 1.1.14, буква "а", изр.2 от Наредба № 32/16.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, твърди се, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно е била отразена фактическата обстановка, приема се, че е нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, оспорва се размерът на наложеното административно наказание и в заключение се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично , не се представлява, като се депозира писмено становище чрез процесуален представител с искане НП да бъде отменено, с аргументи, идентични с изложените в жалбата, като се приема, че е нарушена и нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН,неясно било мястото на нарушението, 1 нарушението не било доказано от обективна и субективна страна, не било изяснено кога е настъпила повредата, тъй като три-четири месеца по-рано ППС е преминало технически преглед,, спирачната система не била тествана на спирачен стенд и на „око“ не било възможно да се установи, дали има опасна техническа неизправност, не било ясно каква е констатираната техническа неизправност и дали същата е опасна, както и въз основа на кой нормативен акт, липсвали доказателства за субективна съставомерност, описанието на нарушението било противоречиво, неправилно бил приложен материалния закон, санкцията била несправедлива.Алтернативно се излагат аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНСН,като се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени сторените от жалбоподателя разноски.

Процесуалния представител на АНО моли жалбата да бъде отхвърлена, като излага аргументи в подкрепа на становището си, че приетото за установено нарушение е доказано и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.10.2023г. по РП II-29 (Добрич - Варна) , в посока гр. Варна, въз.С. управлявал МПС марка "МАН", с per. № В4066РК, от кат. N3, с прикачено полуремарке с per. № В0148ЕС, от кат. 04,като извършвал обществен превоз на товари (смески) по маршрут Добрич - Девня, съгласно товарителница No: 564204/09.10.2023 г. и пътен лист No:

7120513/09.10.2023 г.

На около 1 км след разклона за с. Изворско, в посока гр. Варна,товарният автомобил бил спрян за проверка от екип на служители на РД“АА“-Варна, в който участвал и св.Ю..След проверката на документите на водача и автомобила и извършен визуален оглед св.Ю. установил, че жалбоподателят извършва превоза със съчленено превозно средство, като полуремаркето е с техническа неизправност - на трета ос от дясно спирачния диск бил прекомерно надраскан (по цялата окръжност от външната страна на диска имало надрасквания). Неизправността била оценена, като "опасна", след извършената визуална проверка по метод 2 на елемент 1.1.14, причина за неизправност буква "а", изречение 2 оценка графа 6 от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.След разяснение от страна на св.Ю., водачът потвърдил, че е запознат с този проблем, но началникът му е казал да управлява превозното средство в това състояние, след като са били сменени единствено накладките, без да е сменен спирачния диск.

Водачът бил уведомен, че ППС с per. No: В0148ЕС, се спира от движение чрез задържане на Свидетелство за регистрация -част II No: 005482420, до отстраняване на неизправността.

Предвид направените констатации на место св.Ю. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , вр. чл.

2

101, ал. 4, вр. Приложение 5, Част I, т. 1.1.14, буква "а" от Наредба № 32/16.12.2011 г. за това, че водачът управлява технически неизправно полуремарке с опасна неизправност.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – очевидец на установяване на нарушението, което е удостоверено с техните подписи. На място, св. Ю. връчил препис от АУАН на жалбоподателя, който се разписал и в съответната графа вписал,че има възражения, без да ги конкретизира.

Повредата била заснета.

В законоустановения срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената правна квалификация, на 22.11.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление.

Видно от отбелязването върху НП, то е връчено лично на жалбоподателя на 30.11.2023 г., като жалбата срещу него е изпратена с пощенска пратка на 01.12.2023г. до РД“ АА“.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Ю., като и от събраните по делото писмени доказателства (пътен лист, снимков материал, заповед и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ю., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.

Свидетелят лично е извършил проверка на ППС и е констатирал прекомерната надрасканост на спирачния диск, като съдът се солидаризира с изложеното от този свидетел, че извършеният визуален оглед е бил достатъчен да се установи тази неизправност.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

В това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съдът не установи допуснати от наказващи орган съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон.

НП е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

АУАН също е съставен от компетентен служител, в присъствие на нарушителя и подписан от него без възражения.

3

Съдът не констатира нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН относно: описание на нарушението, дата и място на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено и не споделя възраженията в тази насока.Мястото на констатиране на нарушението, съвпадащо с мястото на извършването му, е посочено по ясен и категоричен начин в АУАН и в НП, като в с.з. се събраха и гласни доказателства в тази насока. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушение виновно, поради което и тези възражения не се споделят. Отразени са всички данни относно индивидуализация на нарушителя.

Съдът констатира, че и при издаване на НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН.В НП е дадено пълно точно и ясно описание на нарушението, посочени са ясно и категорично датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, поради което и тези възражения не се споделят.Срещу АУАН не са били депозирани конкретни възражения, не са били налице спорни обстоятелства, изискващи разследване, поради което АНО не е извършил нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.Констатираната техническа неизправност е посочена по ясен и категоричен начин, а това, че същата е опасна е видно от Приложение 5, Част I, т. 1.1.14, буква "а", изр.2 от Наредба № 32/16.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което също е цитирано както в АУАН, така и в НП, поради което и тези възражения не се споделят.Ирелевантни са възраженията, дали спирачната система е била тествана на стенд или не, тъй като нарушението касае спирачния диск и съгласно горепосоченото приложение методът на установяване на тази неизправност е именно визуална проверка.В този смисъл съдът не констатира съществени процесуални нарушения в хода на АНП, които да са основание за отмяна на НП.

В конкретния случай от събраните в съдебно заседание гласни доказателства се установи, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, като при извършената проверка е установено и доказано описаното адм. нарушение. При така установената и доказана фактическа обстановка е прието от наказващият орган, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 във вр. с Приложение 5, част първа, т. 1.1.14, б. "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.11 г на МТИТС.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП придвижването с технически неизправно ППС е принципно забранено и осъществяването му в нарушение на визираното правило представлява адм. нарушение.

Състава на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП визира ангажиране на адм. отговорност при управление на технически неизправно ППС.В пар. 6 от ДР на ЗДвП с три точки / т. 71, 72 е 73/ са дефинитивно определени трите вида неизправност, за които се ангажира съответна адм. отговорност. В процесния случай е ангажирана адм. отговорност на жалбоподателя по т. 3 -" опасни неизправности", включително при укрепване на товара, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се 4 определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, каквато в конкретния случай се явява Наредба № Н-32 от 16.12.11 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Според табличния вид на "методика за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС", Приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, неизправността, предмет на процесното нарушение е относима към т. 1.1.14, б.

"а", така както е отразено и в НП.

Неснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсват доказателства за субективна съставомерност на нарушението и че не било установено кога е настъпила процесната неизправност, тъй като в с.з. се ангажираха категорични гласни доказателства относно фактът, че въззивникът е бил наясно с неизправността на спирачния диск, но въпреки това е управлявал ППС с тази неизправност, т.е. неизправността не е възникнала инцидентно.

Съдът намира, че квалификацията на деянието е правилна, както и че правилно е приложена адм. разпоредба при налагане на съответното адм. наказание.

Адм. наказание е правилно и законосъобразно определено по вид и по размер, който е фиксиран, поради което съдът не би могъл да го ревизира.

Правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Адм. нарушение не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната този вид, като касае нарушение, сериозно засягащо обществените отношение по безопасността на движението по пътищата, а и нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима за нарушения по ЗДвП.

При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява неоснователно.