Определение № 463 от 21.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. София, 21.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20228002902228 по описа за 2022 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Електроразпределение ЮГ“ЕАД, гр. Пловдив срещу решение № 325 от 28.06.2022г. по в.т.д.№ 267/2022г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д.№ 194/2020г. на ОСС Пазарджик за отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, за признаване съществуването на вземане на електроразпределителното дружество към община Пазарджик за сума в общ размер на 36 514.64лв.

(главница по две фактури и обезщетение за забавено плащане) допълнително начислена цена за преизчислени неизмерени и незаплатени количества ел.енергия за периода 30.05.2019г.-26.11.2019г. на обект стадион с измервателна точка номер (ИТН) 4403707, находящ се в село Величково, община Пазарджик, установени при проверка с Констативни протоколи от 26.11.2019г.

В касационната жалба се оспорва правилността на извода на въззивната инстанция, че община Пазарджик не е легитимиран ответник по спора, а такъв е кметство Величково. Изложени са съображения, основани на разпоредбата на чл.27,ал.2 ГПК, чл.2,ал.2 ЗМСМА, чл.14 ЗМСМА Възразява се, че община Пазарджик е собственик на имота и тя следва са бъде отговорна за заплащането на процесното задължение, тъй като отговорността е за нерегламентирано присъединяване - директно чрез кабел към мрежата и има за цел преодоляване на неоснователното обогатяване на консуматора за 1 неотчетено количество ел. енергия. Искането е за отмяна на решението и уважаването на исковете със законните последици.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка, въведена чрез цитиране на съдържанието на текста на чл.280,ал.1,т.3 ГПК:

1/Допустимо ли е ползвател на мрежата и клиент на енергия по смисъла на ЗЕ да бъде кметство, което не притежава правосубектност съгласно разпоредбите на ЗМСМА?

2/Кметството попада ли в обхвата на разпоредбата на чл.27,ал.2 ГПК, която придава процесуална правоспособност на държавните учреждения да участват в граждански дела и следва ли посочената разпоредба да се тълкува разширително спрямо кметствата като на същите не е признато качеството на юридически лица „спрямо закона“?

Същевременно се посочва, че в редица свои актове ВКС е приел, че кметството не притежава статут на ЮЛ и не може да бъде субект на процесуално правоотношение. Посочени са решението по т.д.№ 2400/2014г. на 1 т.о и определенията по т.д.№ 1969/2013г.; по ч.гр.д.№ 400/2011г.; по ч.гр.д.№ 259/2011г. и по ч.гр.д.№ 342/2011г.

В писмен отговор община Пазарджик оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

За де се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В исковата молба, предявена срещу община Пазарджик, ищецът „Електроразпределение ЮГ“ се е позовал на извършена проверка от негови служители на обект с измервателна точка номер (ИТН) 4403707, находящ се в село Величково, община Пазарджик - стадион с Констативни протоколи от 26.11.2019г., съгласно които, към обекта са присъединени два кабела без да е монтиран електромер, т.е. обектът се захранва без консумираната ел.енергия да се отчита от електромер и съответно не се заплаща.

Спорът по делото е концентриран върху това е отговорен за плащането на цената по корекционните фактури за преизчислени количества неотчетена ел.енергия при безспорния по делото факт за отсъствие на електромер на обекта, при който кабелите са свързани директно към електроразпределителната мрежа на селото, а електрическата енергия, 2 отклонявана с тях, не е отчитана и начислявана, защото не е измервана - дали общината или кметство Величково, в каквото насока са оспорванията на претенцията от ответника в отговора и допълнителния отговор на исковата молба.

По делото е установено, че договорът за присъединяване на обекта (водна помпа на стадион) в село Величково е сключен между електроразпределителното дружество

(тогава

„ЕВН

България

Електроразпределение“ЕАД, гр.Пловдив) и кметство

Величково, представлявано от кмета. В договора е посочено, че кметство Величково с ЕИК 0003517360016 има клиентски номер (т.е. номер идентифициращ клиента) 1000359832. Вещото лице е установило, че ИТН 4403707, където е констатирано нарушението (т.е. уникалният номер, който идентифицира обекта), принадлежи към клиентския номер на кметство Величково - именно 1000359832. По делото няма спор, че ищецът (очевидно поради грешка) в своите уведомителни писма, справки за коригиране на сметки и фактури е записал, че измервателната точка номер ИТН 4403707 е от състава на клиентски номер 1000364860, чийто титуляр е община Пазарджик. По делото е безспорно и са представени доказателства, че кметството Величково е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити на община Пазарджик за 2019г. и 2020г.

По делото е безспорен и фактът, че кметство Величково е ползвател на обекта, който е вписан активите му, а стадионът е публична общинска собственост на община Пазарджик.

За да потвърди извода, че ответникът община Пазарджик не дължи сумите по двете процесни фактури, респ. по издадената заповед по чл. 410 от ГПК, въззивната инстанция е изложила съображения на първо място за нарушена процедурата по издаване на констативните актове по чл. 49 от ПИКЕЕ, тъй като проверката не е извършена в присъствието на представител на общината и липсва негов подпис.

На второ място е счетено, че извършените последващи действия от ищцовото дружество по издаване на фактурите и справките към тях, кредитните известия и уведомленията, първоначално насочени към кметство Величково, а впоследствие към община Пазарджик, не са съобразени с процедурата по ПИКЕЕ, която е регламентирана с императивни норми, 3 според които фактурите при преизчисляване на електроенергията се издават на ползвателя на мрежата, а община Пазарджик няма качеството на ползвател по смисъла на разпоредбите на ПИКЕЕ и ЗЕ.

Сам по себе си фактът, че стадионът в село Величково е публична общинска собственост на община Пазарджик е приет за недостатъчен за обосноваване на извод, че исковите суми се дължат от общината като е акцентирано на безспорния факт, че тази публична общинска собственост, видно от описа на активите на кметството село Величково, е в активите на това кметство. Мотивирано е, че съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от Закона за общинската собственост, управлението на този имот се осъществява от кмета на кметството по местонахождението му, доколкото става дума за имот по чл. 3, ал. 2 , т. 2 от ЗОС, а именно такъв, предназначен за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация. Обсъдено е, че за присъединяването на този имот към електроразпределителната мрежа има сключен договор от кметство Величково, а не от община Пазарджик. Изведено е, че страните по този договор за обвързани от него и това дава основание да се приеме, че ползвател по смисъла на чл. 56 от ПИКЕЕ е именно кметството. Обоснован е извода, че макар да не е самостоятелно юридическо лице, а съставна административно-териториална единица в общината съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗМСМА, кметството е второстепенен разпоредител с бюджетни средства по смисъла на чл. 11 ал. 10 от Закона за публичните финанси, притежава самостоятелна процесуална легитимация за участие в граждански дела относно изпълнението на сключени от него договори, съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ГПК, която се прилага не само за държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджетни кредити, но и за разпоредителите с бюджет от по- ниска степен по бюджетите на общините, когато става дума за упражняване на собствената им компетентност.

Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено:

Съществено съображение за това е обстоятелството, че двата въпроса, които касаторът поставя, засягат само един от аргументите на въззивната инстанция при формиране на извода й, че конституирания ответник не е материалноправно легитимираният по отношение на задължението за 4 заплащане на процесните преизчислени количества неотчетена ел.енергия.

Въведените като обща предпоставка основания (въпроси) касаят само едно от съображенията на втората инстанция - възможността ел.разпределителното дружество да реализира отговорността на ползвателя на обекта, в който енергията не е отчитана и заплатена. Въпрос, относим към първото съображение на апелативния съд за неоснователност на иска - нарушена процедура по издаване на констативните актове по чл. 49 от ПИКЕЕ поради неизвършване на проверката в присъствието на представител на общината и отсъствие на негов подпис под Констативния протокол, не е поставен.

Следователно въпросите в изложението не изчерпват значимите за изхода на спора разрешени правни проблеми, тъй като дали кметството може да има статута по чл.27,ал.2 ГПК не е единствено обуславящият.

Следващ аргумент за неоснователността на искането за допускане на факултативния касационен контрол е обстоятелството, че в решение № 12 от 05.02.2017г. по т.д. 60051/2016 година на ІІ г.о. на ВКС, на което въззивната инстанция се е позовала, е даден положителен отговор на въпроса дали районите, като съставни административно-териториални единици в общините и второстепенни разпоредители с общински бюджетни средства, притежават самостоятелна процесуална легитимация за участие в гражданския процес по дела относно изпълнението на договори, сключени въз основа на проведени от тези структури обществени поръчки като са изложени следните съображения: Съгласно чл. 27, ал. 2 ГПК процесуално правоспособни са не само субектите, които са правоспособни по материалното право (чл. 27, ал. 1 ГПК), но и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджетни кредити. Предвид общите принципи, на които почива регламентацията по съставяне, приемане и изпълнение на бюджетите (както държавен, така и общински - израз на което е и влезлият в сила, считано от 01.01.2014 г., Закон за публичните финанси) разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ГПК съставлява основание да се признае процесуална правоспособност не само на държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджетни кредити, но и на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен по бюджетите на общините, когато те са определени за такива при спазване на действащия към съответния момент ред за това и относно делата, касаещи упражнявана от тези разпоредители собствена компетентност. В частност, когато район, като 5 съставна административно-териториална единица в рамките на община, се явява второстепенен разпоредител с общински бюджетни средства, той притежава самостоятелна процесуална легитимация за участие в гражданския процес по делата относно изпълнението на договори, сключени въз основа на проведени от такава структура обществени поръчки.

Даденото от ВКС разрешение уместно, коректно и относимо е приложено от въззивната инстанция към хипотеза като настоящата - по отношение на отговорността на общината за заплащане на преизчислени по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ количества ел.енергия, по отношение на обект, с ползвател на мрежата по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ПИКЕЕ и пар.1, т.41а ДР на ЗЕ кметство посредством сключен от него договор за присъединяване към ел.разпределителната мрежа, което кметство има статут на разпоредител с общински бюджетни средства от втора степен с Решение на Общинския съвет, при отсъствие на спор, че е получило този статут при спазване на действащия за това ред. Следва да се имат предвид и специалните разпоредби на ПИКЕЕ, регламентиращи отговорността на ползвателя на мрежата при наличието на основанията за преизчисляване на количества ел. енергия вследствие на констатации по чл.50-55 ПИКЕЕ (несъответствия, грешки при измерване, неправомерно присъединяване, техническа неизправност, повреда, неточна работа, неправилно отчитане и др.) - съгласно чл. 56 ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума. Именно на тази специфична нормативна уредба въззивната инстанция при разрешаването на спора относно пасивната легитимация е отдала значимост при безспорния по делото факт, че обектът на потребление е с титуляр кметството.