Решение № 243 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600650 по описа за 2024 година

Производство по реда на глава XXI от НПК и е с правно основание чл.436, ал.2 и сл. от НПК, във вр. с чл.87, ал.3 от НК.

С определение № 254 от 09.04.2024 г., постановено по ЧНД № 169/2024 г., Благоевградски окръжен съд, 9-ти наказателен състав е уважил молбата на А. Н. Н., живущ в гр.***, ул.„***“ № ***, ет.*, област ***, с ЕГН – ********** и по отношение на него е допуснал съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК, относно осъждането му с присъда № 135/01.06.2011 г., постановена по НОХД № 528/2009 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, влязла в сила на 09.03.2012 година.

Срещу този съдебен акт е подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград, с твърдение за неговата неправилност и незаканосъобразност, поради липса на предвидените в разпоредбата на чл.87 ал.1 от НК основания за допускане на съдебна реабилитация. В случая, събраните по делото доказателства не установявали добро поведение на молителя, съгласно изискването на чл.87, ал.1, т.1 от НК. Приложената по делото характеристична справка от полицейски инспектор при РУ на МВР гр.Петрич, съдържала данни относно семейното положение на Н., дата и място на раждане, местоживеене, както и че при извършена справка в централния регистър молителят е установен като извършител на престъпления и е осъждан.

1

В протеста се сочи още, че от свидетелските показания на съпругата на Н. – С. Н., дадени в съдебно заседание на 19.03.2024 г., било установено, че от 2014 г. Н. непрекъснато е работил като управител на фирмата на майка му, като през това време били закупили четири камиона, от които един бил лично на Н.. Тези показания установявали, че молителят е имал доходи, но не е изпълнил задължението си да плати наложената му с присъдата, за която е реабилитиран, „глоба“ в размер на 20 000 лв., което е довело и до погасяване на това задължение по давност. В този смисъл, според прокурора, поведението на Н. не може да бъде определено като добро.

С оглед изложеното и на основание чл.436, ал.2, вр. чл.313 и сл. от НПК, прокурорът прави искане за отмяна на протестираното определение, с което е допусната съдебна реабилитация по отношение на А. Н. Н., относно осъждането му с присъда № 135/01.06.2011 г., постановена по НОХД № 528/2009 г. по описа на ОС - Благоевград, влязла в законна сила на 09.03.2012 година.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста и моли за уважаването му. Счита, за недопустимо реабилитирането на молителя, който не бил изпълнил наказанието „глоба“, като не я е платил, независимо от възможността му да стори това, изводимо от свидетелските показания. В тази връзка цитира съдебна практика / Р. № 252/2015 г. на ВКС по НД № 520/2015 г. І-во НО/, в смисъл, че не започва да тече срока по чл.86, ал.1, т.3 от НК за реабилитация и не се постановява съдебна реабилитация, ако глобата не е изплатена, както и, че следва да се прави разлика между давността за изпълнение на наложеното наказание и основанията за реабилитация, които изискват едно позитивно поведение от страна на осъдения, което в случая не било налице. Моли за отмяна определението на съда, с което е постановена реабилитация по отношение на А. Н. Н..

Въззиваемият А. Н. Н. се явява лично, заедно със защитника си, адв. Р.. Защитникът намира определението на ОС – Благоевград за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Твърди, че доброто поведение на молителя е установено, макар и в миналото си да е имал криминални прояви, които обаче, са били преди повече от 15 години. Установена била и полаганата от молителя грижа за семейството му. Макар и да бил работил, това обстоятелство, според защитника, не било пречка за постановяване на съдебна реабилитация, тъй като в случая спорният въпрос бил дали настъпва реабилитация при положение, че наложената глоба не била платена, твърдейки в тази връзка, съществуваща в обратна насока съдебна практика. Важното в случая била настъпилата погасителна давност, като за несъбраната сума вина молителя нямал, тъй като не били извършени никакви действия от страна на публичните изпълнители в тази насока в продължение на 15 години, считано от последното извършване на деянието. Твърди се наличието на трайно добро поведение от страна на Н., изразяващо се в трудовата му ангажираност /макар, че в момента, упражняваната от него дейност не била добра, за което твърди, че има доказателства/, полаганите от него грижи за семейството му. Желанието на молителя да започне работа като международен шофьор било препречено от осъждането му, т.е. трябвало му чисто 2 свидетелство за съдимост.

В заключение, защитникът пледира за неуважаване на протеста, като неоснователен и потвърждаване на определението на Благоевградски окръжен съд.

Молителят А. Н. Н. /в лична защита/ поддържа пледоарията на защитника си.

В предоставеното му право на последна дума, А. Н. Н. моли протестираното определение да бъде потвърдено.

Софийски апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в протеста доводи и изразеното от страните пред настоящата инстанция, и провери атакуваното определение изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, приема за установено следното:

За да постанови протестираното определение, с което е уважил молбата на А. Н. Н. за съдебна реабилитация, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Молителят А. Н. Н. е осъждан пет пъти с влезли в сила присъди/ определения, както следва:

1/ с влязла в сила на 20.01.2004 г. присъда от 20.11.2002 г. по НОХД № 10339/01 г. на Софийски районен съд е признат за виновен в извършено на 13.01.1997 г. престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.69, ал.1 от НК, във връзка с чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила;

2/ с влязло в сила на 17.02.2003 г. определение № 150 от същата дата, постановено по НОХД № 1222/2002 г., PC-Благоевград е одобрил споразумение, по силата на което Н. се е признал за виновен в извършено на 22.09.2002 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК, за което му е определено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години;

3/ с определение № 727, влязло в сила на 29.07.2009 г., постановено по НОХД № 259/2008 г. по описа на РС - гр. Петрич, се е признал за виновен в извършване на престъпления на 28.12.2004 г. и в периода 28.12.2004 г. - 21.02.2005 г. по чл.143, ал.1 от НК, за които на основание чл.23 от НК му е наложено общо наказание от 1 година „пробация“ и „глоба“ в размер на 500 лева;

4/ с определение № 728, влязло в сила на 29.07.2009 г. по НОХД № 1122/2009 г., по описа на PC-Петрич е одобрено споразумение, съгласно което Н. е признал извършено от него на 04.02.2008 г. престъпление по чл.319 от НК и му е наложено наказание „пробация“ за срок от 1 година.

На основание чл.25 от НК, съдът е определил общо наказание измежду наложените му такива по НОХД № 1122/2009 г. и НОХД № 259/2008 г., и двете на РС – Петрич, а именно по-тежкото измежду тях - пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година, задължителни периодични 3 срещи с пробационен служител за срок от 1 година и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за една година, като е присъединил към това наказание изцяло и наказанието „глоба“ от 500 лева, наложено на молителя по НОХД № 259/2008 година.

На основание чл.59, ал.1, т.1, пр.2 от НК, РС - Петрич е приспаднал при изпълнение на така определеното общо наказание „пробация“ времето, през което молителят е бил задържан под стража за периода от 12.07.2006 г. до 10.08.2006 година.

Видно от издаденото удостоверение от началника на ОС „Изпълнение на наказанията“ така определеното като общо - по смисъла на чл.25 от НК, наказание „пробация“ молителят е изтърпял за времето от 10.08.2009 г. до 10.05.2010 година;

5/ с присъда № 135/01.06.2011 г., постановена по НОХД № 528/2009 г. по описа на ОС - Благоевград, влязла в сила на 19.03.2012 година, А. Н. е признат за виновен в извършени на 22.01.2009 г. престъпления по чл.354а, ал.1 от НК, за които му е определено на основание чл.23, ал.1 от НК, общо наказание от 3 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 20 000 лева. На основание чл.57, ал.1 от ЗИНЗС е определен общ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Съгласно писмо на началника на затвора Бобов дол от 18.06.2014 г. и определение № 260/19.06.2014 г. по ЧНХД № 304/2014 г. по описа на ОСКюстендил, Н. е изтърпял така наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за времето от 29.10.2012 г. до 19.06.2014 г., като е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието -7 месеца и 16 дни. За периода на изпитателния срок, ОС-Кюстендил, на основание чл.70, ал.6 от НК, е определил задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност от 7 месеца и 16 дни. Според удостоверение ПР-28 от 06.02.2015 г., молителят е изтърпял тази пробационна мярка за времето от 01.07.2014 г. до 04.02.2015 г.

От приложените по делото, като доказателства, документи, а именно удостоверенията от ОП-Благоевград и РП- Благоевград, ТО- Петрич, първият съд е приел липсата на висящи и неприключили наказателни производства срещу Н., а от издадените от НАП и СИС при РС-Петрич удостоверения – и липса на висящи изпълнителни дела срещу него, към датата на депозиране на молбата му за съдебна реабилитация.

Изисканите и приложените по делото писма от НАП, ТД-София, офис- Благоевград сочат, че изпълнителен лист по НОХД № 259/2008 г. на РС - Петрич е постъпил в НАП на 16.03.2010 г. и с разпореждане за присъединяване от 12.05.2010 г. задълженията са присъединени към образувано преди това Изп.Д. № 1030001034/2003 година. Поради липса на постъпило плащане, на 10.01.2020 г. производството по събиране на задължението е прекратено на основание чл.225, ал.1, т.7 от ДОПК, поради изтичане на 10-годишен давностен срок. Съгласно същите писма, изпълнителен лист по НОХД № 528/2009 г. на БлОС е постъпил в НАП на 24.04.2012 г. и с разпореждане за присъединяване от 13.02.2013 г. задълженията са присъединени към изпълнителното дело. Няма постъпило плащане и на 27.03.2023 г. производството по делото е прекратено на основание чл.225, ал.1, т.7, във връзка с чл.173, ал.2 от ДОПК поради изтичане на давностния срок. Въпреки изричното определение на съда, от НАП не е предоставена информация за хода/движението по това 4 изпълнително дело, поради което първият съд е приел, че не са извършвани никакви действия спрямо молителя от администрацията на НАП по отношение събирането на глобата.

При така установената фактология, от правна страна първият съд е обосновал извод, че релевантно по въпроса за наличието или липсата на основания за постановяване на съдебна реабилитация, е единствено осъждането на молителя по НОХД № 528/2009 г. на ОС – Благоевград, тъй като, по отношение на осъжданията на Н. по НОХД № 10339/2001 г. на СРС и по НОХД № 1222/2002 г. на Бл.РС, извършени в условията на съвкупност – групирани /както и осъждането по НОХД № 259/08 г. на ПРС, за деяние, извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД № 10339/01 г. на СРС/, била настъпила реабилитация по право, по чл.86, ал.1 от НК, а по отношение на осъжданията на Н. по НОХД № 1122/09 г. и по НОХД № 259/08 г. /които следвало да се третират като едно осъждане, поради съвкупност на двете деяния/, била настъпила пълната реабилитация по чл.88а, ал.4, вр. с ал.1 и във вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК, както и поради изтичането на абсолютния давностен срок, по чл.173, ал.2 от ДОПК – за наложеното му наказание „глоба“.