Решение № 1197 от 30.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. София, 30.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110211401 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД, ЕИК 203917611, представлявано от Л.Г.Г. – управител срещу наказателно постановление № 222400185/18.07.2024 г., издадено от Ивелина Христова Йотова – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София /ДИТ – София/, с което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26 от 01.04.1986 г. и бр. 27 от 04.04.1986 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ.

В депозираната жалба са релевирани доводи за неуредени търговски взаимоотношения с лицето, претендиращо изплащането на възнаграждение за използван платен годишен отпуск, както и за фиктивното наличие на трудово правоотношение между него и дружеството-въззивник. Отправена е молба за отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.

1

Диана Георгиева. Последната пледира за неоснователност на постъпилата жалба и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправена е молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 222400185/28.05.2024 г., съставен от Н. Д. Г. – гл. инспектор в ДИТ - София и в присъствието на свидетелите Р.В.А. и А.М.П. е констатирано, че жалбоподателят „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително предписание под № 26, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ от ДИТ - София с протокол за извършена проверка, връчен на 12.04.2024 г. на управителя на търговското дружество - работодателят да изплати на лицето Цветан Емилов Хубенов възнаграждение за времето, през което е ползвал платен годишен отпуск /9 работни дни/ по представената платежна ведомост на дружеството за м. февруари 2024 г.

Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл на 07.05.2024 г., като нарушението е извършено на 08.05.2024 г. в предприятието, находящо се в гр. София.

Нарушението е констатирано при последваща проверка в ДИТ – София, приключила на 27.05.2024 г., в хода на която не са представени доказателства, 2 удостоверяващи изпълнението на даденото предписание.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като препис от него е връчен на 07.06.2024 г. на управителя на дружеството-въззивник, видно от приложеното известие за доставяне.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 22-2400185/18.07.2024 г. от Ивелина Христова Йотова – директор на ДИТ - София, с което на основание чл. 415, ал. 1 КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Препис от наказателното постановление е връчен на 24.07.2024 г. на управителя на търговското дружество, видно от приложената по делото товарителница, като жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 07.08.2024 г., видно от отбелязването върху нея.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля Н. Г.

/актосъставител/ установената в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от въззивника задължително предписание, като в тази връзка същите кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства. Ето защо, съдът кредитира инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателствени средства без резерви, като липсата на противоречия обезпредметява тяхното отделно обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимия материален закон.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален 3 процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването, респективно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, а по този начин правото на защита на търговеца е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати 4 съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

По делото се установява по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят „Ай ГЕСС-Т“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително предписание под № 26, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ от ДИТ - София с протокол за извършена проверка, връчен на 12.04.2024 г. на управителя на търговското дружество - работодателят да изплати на лицето Цветан Емилов Хубенов възнаграждение за времето, през което е ползвал платен годишен отпуск /9 работни дни/ по представената платежна ведомост на дружеството за м. февруари 2024 г. Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл на 07.05.2024 г., като нарушението е извършено на 08.05.2024 г. в гр. София.

Законодателят е предоставил възможността на контролните органи от ИА ГИТ и нейните структурни подразделения да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство /арг. от чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ/, които по своята правна природа представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН и индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Всяко предписание следва да съдържа описание на конкретно допуснатото и констатирано нарушение, като съгласно чл. 405 КТ същото подлежи на обжалване по реда на АПК. В тази връзка няма спор, че процесното задължително предписание е дадено в рамките на правомощията на контролните органи от ДИТ - София, поради което при проведения инцидентен контрол за законосъобразност съдът не констатира липсата на компетентност и форма, предпоставящи неговата нищожност, имайки предвид, че жалбоподателят в действителност не е оспорил посочения акт по административен и/или съдебен ред. Ето защо, евентуално релевираните възражения, касателно правилността на предписанието не следва да се обсъждат, доколкото поставеният въпрос не е предмет на разглеждане в настоящото производство. В предписанието е 5 очертано с изискуемата се от закона конкретика извършеното нарушение и е даден срок за отстраняването му, след изтичането на който е констатирано неговото неизпълнение, с което са налице условията за ангажиране отговорността на въззивника.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ, която предвижда отговорност при неизпълнение на задължителните предписания на контролните органи за спазване на трудовото законодателство.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/, поради което възраженията в жалбата за липсата на виновно поведение са несъстоятелни.

По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ е относително определена в границата от 1 500 до 10 000 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е преценил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил „имуществена санкция“ в предвидения от закона минимален размер, като в тази връзка е юридически невъзможно същата да бъде намалена, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на закона/: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”.

Процесният случай не би могъл да се третира като маловажен по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ не само поради липсата на фактически данни, че констатираното нарушение е отстранено веднага след установяването му, но и имайки предвид, че от неизплащането на дължимото възнаграждение за служителя закономерно са произтекли вредни последици. Посочената 6 разпоредба се явява специална по отношение на нормативния регламент на чл.

28 ЗАНН.