Протокол № 7564 от 21.04.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 7564 гр. София, 29.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В.А Т. ЕРМЕНКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110156843 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА Ж. Г. Ц., редовно призована, не се явява лично. Представлява се от АДВ. Щ. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ФИРМА, редовно призован, се представлява от АДВ. М. с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

Съдът, след като изслуша становището на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. Щ.: Поддържам исковата молба и представените с нея писмени доказателства. Подадох молба за допускане на един свидетел при режим на довеждане. Водя го и моля да бъде допуснат до разпит. Обстоятелствата, за които ще бъде разпитван свидетелят, са относно професионалните качества на доверителката ми и изпълнение на поставените й задачи.

АДВ. М.: Поддържам отговора на исковата молба и направеното в същия възражение за изтекла давност. Водя допуснатите ни свидетели.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДОПУСКА един свидетел на ищцата при режим на довеждане в днешното съдебно заседание за установяване на посочените от процесуалния представител обстоятелства.

АДВ. Щ.: Не оспорваме, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 1652 лева, както е посочил ответникът. Не оспорвам и обстоятелството, че на ищцата е изплатено обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1652 лева, което е предмет на възражението за прихващане. Правя увеличение на предявения иск на основание чл. 225, ал. 1 КТ и моля същият да се счита предявен за сумата в общ размер на 9912 лева, за което представям нарочна молба. Представям трудовата книжка на ищцата в оригинал за констатация.

АДВ. М.: Нямам възражение относно увеличението на размера на иска.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА, на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, изменение на размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като същият да се счита предявен за сумата в общ размер на 9912 лева при брутно трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението в размер на 1652 лева.

СЪДЪТ констатира по представената от процесуалния представител на ищцата трудова книжка в оригинал, че след извършените от ответното дружество вписвания на стр. 22 и стр. 23 няма други вписвания от последващи работодатели.

След извършената констатация СЪДЪТ върна трудовата книжка на процесуалния представител на ищцата.

АДВ. Щ.: По отношение на направеното в исковата молба доказателствено искане за задължаване на ответника да представи личното трудово досие на ищцата уточнявам следното. Съгласно константната практика на ВКС е необходимо да има трайно неизпълнение или липса на качества за заеманата от ищцата длъжност. Ние не може да представим такива доказателства, които са приложени и са налични само в личното трудово досие на ищцата. Всяка година, доколкото знам, се извършва атестация на служителите и се дават оценки. Има система, по която се осъществява това оценяване. В тази връзка 2 моля да задължите ответника да представи годишните атестации на ищцата от 2009 г. до датата на уволнението.

АДВ. М.: Възразявам срещу допускане на искането да се представят атестациите на ищцата за толкова дълъг период от време назад, защото съгласно трайната практика на ВКС трайната липса на качества не означава, че не може да се променят качествата, които е притежавала дори преди една година назад. Така че възразявам за допускане на това доказателствено искане за период по-дълъг от две години от датата на прекратяването на правоотношението.

СЪДЪТ ЗАДЪЛЖАВА ответника най-късно в следващото съдебно заседание да представи годишните атестации на ищцата за периода от 01.02.2009 г. до датата на уволнението.

СЪДЪТ снема самоличността на свидетелите:

- Д.И.Д. – 67 г., неосъждан, без дела и родство със страните;

- К.Р.А. – 49 г., неосъждан, без дела и родство със страните;

- Г.Н.Г. – 49 г., неосъждан, без дела и родство със страните;

- В.Б.П. – 42 г., неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл.

290, ал. 1 НК.

СВИДЕТЕЛИТЕ (поотделно): Обещавам да кажа истината.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Д.И.Д..

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Щ. СВИДЕТЕЛЯТ ОТГОВОРИ: Искам първо да кажа, че съм тук не срещу институцията „Б., защото съм бивш неин служител почти 25 години до пенсионирането си преди три години. На тази институция дължа голяма част от своето професионално развитие. Заемала съм различни ръководни длъжности, последната от които беше ръководител на първия в София корпоративен филиал. Това са филиали към „Корпоративно банкиране“, които работят с големи, корпоративни клиенти. Тук съм и за да защитя своя колежка, познавайки нейните добри професионални и човешки качества. Мисля, че тя е била служител на „Б. приблизително толкова, колкото и аз. Преди това с нея сме се познавали бегло, но с Ж. започнахме да имаме по-близки контакти от пролетта на 2011 г., когато в гр. Плевен също беше създаден корпоративен филиал. Към момента на моето пенсиониране за 3 цяла България имаше десет такива филиала – твърде малко на фона на няколкото стотин за банкиране на дребно. Те имаха специална функция – да обгрижват по изключително високо квалифициран начин големите корпоративни клиенти. Имам предвид дружества, а не физически лица, и евентуално собствениците и управителите на тези фирми. Всъщност аз познавам Ж. от тогава и мога да кажа, че тя беше назначена за ръководител на корпоративния филиал в гр. Плевен. За ръководители бяха избирани хора с достатъчно знания, умения, опит, комуникационни умения, организаторски качества и бих казала нещо много важно – които съчетават в себе си експертност и организаторски умения. Експертността означава да знае във всеки момент от процеса на обслужване на корпоративните клиенти да може да се намеси с експертно мнение и в същото време да може да организира екипа, който ръководи. Именно като такава през 2011 г., февруари или март, беше назначена Ж. Ц.. Като нещо ново във системата на У., в процеса на работата се създаваха регулациите, които регламентираха дейността на тези корпоративни филиали. Т.е. знаеше се, че трябва да има някакво предимство при обслужване на корпоративните клиенти, някакви по-облекчени процедури, но те още не съществуваха. Те се създаваха в процеса на работата, като всички неща се коментираха между ръководителите на няколкото корпоративни филиала заедно с централизирания ръководител.

Впечатленията ми от Ж. Ц. като професионалист са, че беше изключително комуникативна. Водили сме често разговори по телефона, имали сме семинари, събирания, общи събития, на които е присъствала и тя. Тя е изказвала експертни мнения по много от казусите, бих казала професионални.

Но като човек, който знае, че не всичко знаем всички, когато е имала съмнение за нещо е питала, комуникирала е, отговаряла съм й. Бих казала, че е един човек, който е държал много на колегите си. Защитавала ги е в ситуации, в които е смятала, че това трябва да се случи. Тя имаше изключителни организаторски умения. Като човек тя е безкрайно добронамерена, лъчезарна, усмихната, с блага дума за всеки. Атестациите са задължителни в банката веднъж годишно. В началото беше устно на база на специални бланки. Впоследствие се създаде информационна система за това.

Всеки служител първо оценява себе си – така, както се вижда. След това прекият ръководител, в случая колежката, която беше в централата и беше ръководител на всички корпоративни филиали, даваше своята оценка, като 4 преди това тя провеждаше срещи с всички колеги. Т. е. ако е имала някакви забележки, тя винаги ги е казвала. Нямам информация това да се е случвало с Ж., да е имало някакви забележки към нея, някакви остри проблеми, критично отношение и т. н. Мисля, че тя е била доста високо оценявана всеки път от колегите си. Пак казвам, че ние, ръководителите на корпоративните филиали бяхме в постоянна комуникация помежду си и общо взето сме споделяли много от нещата, които са се случвали. Една отрицателна атестация може да доведе до някакви забележки, до някакви административни наказания. И си мисля, че прекият ръководител не би търпял да стои там един човек, който не отговаря на длъжностната си характеристика и по-точно това, което току-що казах – комуникативни умения с клиенти, с колеги, експертност, аналитичност, всички тези неща.

Мисля, че Ж. беше повече от 10 години ръководител на този филиал. Нямам информация тя да е била наказвана през годините. Нямам информация, не знам да е имало оплаквания от клиенти или от нейни подчинени от работата й, от нейния стил на ръководене на този отдел „Корпоративно банкиране“. В банката има специална бланка за жалби и похвали, в която клиентите имат право да изразят мнението си, освен чрез информационните системи. Не съм чувала, не зная да е имало жалби срещу нейната работа. Дори сме се шегували, веднъж тя ми сподели, че имало клиент, който е много доволен от тяхната работа и написал нещо хубаво за тях. Не съм чувала за жалби. Аз не съм била директор в Плевен, но сме имали достатъчна комуникация с нея, за да зная, ако е имало. Ние бяхме с Ж. на едно хоризонтално ниво – тя в Плевен, а аз тук в София. По отношение на въпроса дали е имало случаи, в които по-висшестоящите ръководители устно да са нареждали неща, които не би следвало да се осъществяват, стигаме до един тънък момент в общата структура на банката. Корпоративните филиали са оперативните структури, т. е. те обслужват оперативно от А до Я корпоративните клиенти. От друга страна са т. нар. търговци, т. е. мениджърите на клиентите, всеки от които си има свой портфейл с определен набор от клиенти. Къде е мястото на клиента?

Клиентът или комуникира директно с филиала, или комуникира чрез мениджъра, който пък нарежда на филиала. По-либералният режим в работата на корпоративните филиали се изразяваше в някои регулации – например право на клиентите да изпращат нареждания по имейл или факс, като впоследствие носят оригиналите. Имаше такава регулация и някои други. Но 5 за съжаление в тази комуникация, за да задържат клиентите си, много често се е стигало до нареждания от страна на мениджърите, които са противоречали по някакъв начин на регулациите. Всъщност те не носят пряката отговорност. Пряката отговорност носи този, който изпълнява нарежданията, например да пусне валутен превод без достатъчно документи или нещо друго, които след това ще им бъдат донесени. Ръководителят на корпоративния филиал не е подчинен на мениджърите и той не е длъжен да изпълнява това, което казва мениджърът. По своя преценка го прави. Тук е мястото на т. нар. регионални директори. Аз съм работила с регионален директор, който винаги е заемал обективната страна и е умеел да балансира безупречно между своите подчинени – мениджъри и корпоративния филиал.

Т. е. той знае къде е тънката граница между допустимото и недопустимото.

Не познавам регионалния директор на гр. Плевен. Той всъщност не е много от скоро. Не мога да коментирам неговите действия. Мисля, че регионалният директор в плевенския клон от времето преди моето пенсиониране и към настоящия момент е едно и също лице, защото е от няколко години.

АДВ. Щ.: Нямам други въпроси към свидетеля.

НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М. СВИДЕТЕЛЯТ ОТГОВОРИ: Пенсионирах се в края на януари 2020 г. Не съм правила оценка на работата на Ж. Ц.. Не ми е искана обратна връзка за нейната работа, защото не сме в една структура на подчиненост, но съм комуникирала с моя пряк ръководител, коментирали сме неща и ако тя е имала някакво недоволство, общо взето го е казвала пред всички, за да се учим от грешките си, така да се каже. Не съм комуникирала с други колеги на Ж. от Плевен, освен с нея, защото с нея сме на едно ниво.

Ако се е наложило нещо да изпълнят по наша заръка, да бъде обслужен даден клиент, имало е такива случаи, да се открие сметка на клиент на база на документи от нас, аз винаги съм търсела Ж.. Не съм била пряк свидетел на отношенията ѝ с колегите. Мога да кажа какви са били тези отношения на база на споделяното от нея по телефона, винаги сме споделяли свои проблеми. Смятам, че тя е била човек, чиято комуникативност й е позволявала да балансира безупречно между клиента и служителите си. Не допускам да е имало проява на арогантност, на надменност спрямо подчинените й колеги. Мога само да предполагам, ако някой е бил засегнат от някаква моментна реакция на нещо, което е било силно сгрешено, или някакво злепоставяне. Това са само предположения, но тя не е такъв характер, 6 тя е друг тип човек. Не познавам регионалния директор на Плевен. Виждала съм го само по събирания, които сме имали от „Корпоративно банкиране“.