Решение № 260019 от 08.02.2021, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 794/2020
- Вид
- Решение № 260019
- Подписан
- 08.02.2021
- В сила
- 23.03.2021
- Състав
- ЖЕЧКА НИКОЛОВА МАРГЕНОВА, ГАЛИНА ДИМИТРОВА ЖЕЧЕВА, ГЕОРГИ КИРИЛОВ ПАШАЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280,ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280,ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 - чл. 58 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.144 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 1, ал. 1, т. 7 · Търговски закон
- чл. 286, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№260019 гр.Добрич,08.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесети януари през 2021г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №79 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№7887/22.05.2020г. от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район “Витоша”, ул.”Околовръстен път” №260, п. к. 1766, с ЕИК *********, представлявано от изп. директор ***- прокурист, чрез пълномощника адвокат Х.И. от САК, срещу решение №228/02.03.2020г. по гр.д.№56/2019г. на Добрички районен съд, с което се отхвърлят предявените от банката искове по чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК за установяване, че Д.И.Д. с ЕГН ********** и Д.П.Д. с ЕГН **********,***, имат следните неплатени парични задължения, (за които са солидарно отговорни и за които е издадена Заповед за изпълнение №282/15.02.2017 г. по частно гр. дело №507/2017 г. по описа на ДРС) към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, бул.”Околовръстен път” №260, представлявана от изпълнителния директор ***: 1) 20287.06 лева (двадесет хиляди двеста осемдесет и седем лева и шест стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и Анекс №2 от 29.09.2015г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението по чл.417 от ГПК (10.02.2017 г.) до окончателното плащане, 2) 1699.99 лева (хиляда шестстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.11.2015г. до 08.09.2016г., 3) 1222.47 лева (хиляда двеста двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за просрочен кредит за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017г. и 4)
200.10 лева (двеста лева и десет стотинки), представляващи такси за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017 г., като неоснователни.
Въззивникът счита решението за необосновано и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с извода на съда, за липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост. Излага доводи за надлежно упражнено право да обяви предсрочната изискуемост на неплатените вноски по кредита, като в хронология подробно описва действията по връчване на съобщение до длъжниците чрез нотариус и по пощата и извежда извод, че направил всичко възможно да уведоми длъжниците чрез фактическо връчване и чрез връчване по чл.47 от ГПК. Фактическо връчване на съобщението не било осъществено поради бездействие на длъжниците. Анализира мотивите на съда относно предсрочната изискуемост, вкл.съдържанието на уведомленията и извежда извод за липсата на необходим прочит от съда на представените документи. Подробно мотивира оплакване за противоречие на обжалваното решение с разрешенията на ТР №8/02.04.2019г.по т.д.№8/2017г.на ОСГТК на ВКС. В разрез със задължителната практика намира да е извода на съда, че при недоказана предсрочна изискуемост не подлежат на присъждане вноските, чийто падеж е настъпил към датата на подаване на заявлението и след това. Иска отмяна на решението и уважаване на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна. Въззиваемите намират жалбата за неоснователна. Ищецът не доказал, че са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на остатъка от кредита. Подробно аргументират, вкл.с позоваване на съдебна практика, изисквания към съдържанието на уведомлението за предсрочна изискуемост и извеждат извод, че отправените от банката уведомления нямат изискуемото съдържание, тъй като липсва посочена дата на предсрочната изискуемост. Искат потвърждаване на решението.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 07.05.2020г.,когато решението е връчено на обжалващия, съобразена с изискванията на чл.260-261 от ГПК/след отстраняване на нередовности във връзка с внасянето на дължимата държавна такса/.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№56/2019г. на ДРС е образувано по искова молба вх.№463/09.01.2019г. от “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район “Витоша”, ул.”Околовръстен път” №260, п. к. 1766, с ЕИК *********, представлявано от изп. директор ***- прокурист, чрез упълномощения адвокат Х.И. - САК, с която срещу Д.И.Д. с ЕГН ********** и Д.П.Д. с ЕГН **********,***, са предявени положителни установителни искове за установяване съществуването на парични вземания на ищеца в размер на сумата от 20287.06 лева неизплатена главница по Договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и Анекс №2/29.09.2015г., ведно със законната считано от 10.02.2017 г. до окончателното плащане; сумата от 1699.99 лева договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.11.2015г. до 08.09.2016г.; сумата от 1222.47 лева договорна лихва за просрочен кредит за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017г.; сумата от 200.10 лева такси за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017 г., за които суми по ч. гр. д. №507/2017г. по описа на ДРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.2 от ГПК с №282/15.02.2017г.
Изложените в исковата молба обстоятелства се свеждат до твърдения за облигационни отношения между страните, породени от сключен между банката-ищец и ответниците Договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и Анекс №2/29.09.2015г./уточнителна молба вх.015240/25.07.2019г./. По силата на Договора за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г., сключен между банката в качеството и на кредитор, „Д.-ИНТЕРСПОРТ“ООД в качеството на кредитополучател, и ответниците Д.И.Д. и Д.П.Д. в качеството им на съдлъжници, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 20 000лева със срок за погасяване 120месеца от откриване на заемната сметка, което било сторено на датата на подписване на приложение І към договора 04.02.2011г. Банката изпълнила задължението си по договора като е превела по разплащателната сметка на кредитополучателя заетата сума.
С Анекс №1/06.04.2015г. в договора встъпват като съдлъжници и други лица-търговски дружества.
С
Анекс №2/29.09.2015г договорили преоформяне на общия отпуснат кредит чрез натрупване към главницата на неплатените към момента на сключване на анекса просрочния, след което преоформяне отпуснатия кредит бил в размер на 21 531.99лева.. Предоговорен бил крайният срок до 04.02.2025г., съгласно погасителен план, представляващ неразделна част към Анекс №2. Дължимата договорна лихва съгласно т.7 от Анекс №2 включвала действащия базов лихвен процент-малки фирми за лева, обявен от Банката, намален с 4.85. Договорено било/т.8 от Анекс №2/ при просрочие на повече от 30 дни на коя да е дължима погасителна вноска по кредита увеличение на лихвената надбавка за целия остатъчен срок по кредита, при което дължимата лихва била в размер на 10.5%. По силата на т.7.1 от Анекс 1 било поето задължение за плащане в полза на банката на такса за управление на кредита в размер на 0.05% върху остатъчната главница по кредита.
Длъжниците не изпълнили договорните си задължения, допуснали просрочие на погасителна вноска по кредита с падеж 21.11.2015г. в размер на 169.52 лв., с оглед на което банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да прекратява действието на договора. Длъжниците били уведомени за предсрочната изискуемост с изпратени нотариални покани на адресите, посочени в договора за банков кредит, връчени на 08.09.2016г. от нотариус с рег.№158 на НК, както и с писма-уведомления.
Поради неизпълнение на задължението по договора за банков кредит в общ размер от 23 409.62лева, формиран от сбора от 20287.06 лева неизплатена главница по Договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и Анекс №2/29.09.2015г.; 1699.99 лева договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.11.2015г. до 08.09.2016г.; сумата от 1222.47 лева договорна лихва за просрочен кредит за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017г.; сумата от 200.10 лева такси за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017 г, на
13.02.2017г. банката инициирала заповедно производство - ч. гр. д. №507/2017г. по описа на ДРС, приключило с издаване в нейна полза на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417,т.2 от ГПК за същите суми. Иска съдебното установяване на същите вземания.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК, ответниците оспорват исковете, с доводи , свеждащи се до липсата на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като изявленията на банката не са достигнали до тях- писмата са върнати на подателя като неполучени; връчване на нотариалните покани не е осъществено по правилата на чл.47 от ГПК, тъй като служителят е посетил адреса четири пъти в рамките на 28дни, а не на един месец, не е събрал данни дали живеят там. Навеждат възражение за неравноправност по смисъла на чл.143, т.9, т.10 и т.12 от ЗЗП на клаузите на чл.3, ал.4, чл.5, ал.4, чл.6, чл.7 и чл.23 от договор за банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт” №BL31275/20.01.2011г., на чл.1 и чл.2 от Анекс №1/06.04.2015г. и чл.4 и чл.8 от Анекс №2/29.09.2015г, както и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите по договора за кредит.
Правната квалификация на установителните искове като такива по чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, чл. 121 и сл. от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение, произтичащо от неизпълнен договор за банков кредит.
Установява се, че от банката-ищец е подадено заявление с рег.№2453/13.02.2017г. да ДРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2 от ГПК срещу общо 6-ма длъжника/ЮЛ-кредитополучател и съдлъжници-ЮЛ и ФЛ/, сред които и ответниците Д.Д. и Д.Д. за сумата от 20287.06 лева неизплатена главница по Договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и Анекс №2 от 29.09.2015г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; сумата от 1699.99 лева договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.11.2015г. до 08.09.2016г.; сумата от 1222.47 лева договорна лихва за просрочен кредит за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017г. и сумата от 200.10 лева такси за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017 г.
Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.417, т.2 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №282/15.02.2017г. срещу 6-мата длъжника/кредитополучателя-ЮЛ и съдлъжниците-ЮЛ и ФЛ/, сред които и ответниците Д.Д. и Д.Д., с която е разпоредено да заплатят солидарно на кридитора “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД заявените вземания, описани по-горе, както и сторените съдебно-деловодни разноски: 468.19лева заплатена държавна такса и 1057.37лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжниците Д.Д. и Д.Д. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, не са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК , заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 21.12.2018г. и край 21.01.2019г. заявителя е депозирало искова молба вх.№463/09.01.2019г., за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Разпечатката съдържа 31 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78c306c6-47d7-46f4-b7b0-44831f47cd96