Определение № 4463 от 27.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4463 гр. София, 27.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела П. Попова като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело № 20241100102781 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от И. К. срещу А. ЕАД, с която се иска признаване за установено, че съществува правоотношение между нея и дружество с държавно имущество по договор за възлагане на управление РД–0216ф-4/01.03.2023 г., при евентуалност – иска се да обявени за незаконосъобразни решенията на принципала, както и постановяване на вписване по партидата на ответното дружество.

Ищцата твърди, че с протокол от 05.03.2024г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е освободена като член на УС на А.

ЕАД, която длъжност изпълнявала по договор за възлагане на управлението от 01.03.2023г. Твърди, че решението, обективирано в протокола са незаконосъобразни, поради което иска установяване на правоотношение по договора за възлагане на управление, при евентуалност – установяване незаконосъобразност на взетите решения и вписване на тези обстоятелства.

При така заявеното в исковата молба, съдът намира предявените искове за недопустими. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всяко лице, което има правен интерес, може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно по всяко време на производството. Липсата му обуславя недопустимост на предявения иск. Допустимостта на установителния иск е 1 обусловена от наличието на правен интерес за ищеца, а такъв е налице, когато при уважаването на иска, силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще породи за ищеца правни последици и ще рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от него законни права и правнозащитими интереси в ответното дружество с държавно имущество, какъвто не е настоящия случай.

От изложените от ищеца твърдения не може да бъде изведен правнозащитим интерес от предявените установителни искове срещу ответника А.

ЕАД. Твърденията в исковата молба сочат, че ищецът иска да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху решения на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, който упражнява правата на Държавата дружеството / на чл.62, ал.1 от ТЗ, вр.чл.13, изр.2 от Закона за публичните предприятия/, във връзка с прекратяване на мандатното правоотношение на ищеца по договор от 01.03.2023г.

Правомощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, съобразено с нормата на чл.12, т.4 от Устава на А. ЕАД, е да избира и освобождава членовете на Съвета на директорите, и да определя възнагражденията им. Предвид това, овластяването на член на орган на ТД с държавно имущество /ЕАД, респ.ЕООД/ може да бъде оттеглено от едноличния собственик на капитала по всяко време, без да е поставено в зависимост от предварителни условия, вкл. виновно неизпълнение на вменени на същия задължения или нарушаване на забрани. Предвид специалната разпоредба на чл.

24, ал. 1 ЗПП, обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователното прекратяване, без да се засяга както прекратяването на мандатното правоотношение, така и валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването /в т.вр. определение №3166 от 14.12.2022г., постоновено по в.ч.гр.д.№3346 от 2022г. на САС/.

В настоящия случай ищцата е била член на Съвета на директорите на А.

ЕАД въз основа на мандатно правоотношение, по силата на което Министърът на регионалното развитие и благоустройството възлага управлението на дружеството, съобразно разпоредбите на Търговския закон, Закона за публичните предприятия и правилника за приложението му, както и устава на дружеството.

Налице е бил особен вид граждански договор, по който страните са равнопоставени. Правата на държавата в дружеството се упражняват от ресорния 2 министър. Сключването и прекратяването на договора за управление е пряк резултат от назначаването, респ. освобождаването на членовете на съвета на директорите, което е правомощие Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът не действа като административен орган, а като орган на управление, който упражнява правата на принципала/собственика. В случай, че освободеният член на съвет на директорите претендира накърняване на права в неговия патримониум, той би могъл да претендира защита на свои права, произтичащи от прекратяването на мандатното правоотношение, а не да иска установянате съществуването му, респ да атакува решението на принципала, упражняващ правата на държавата в дружеството с държавно имущество. Дори и да бъде уважен предявеният иск за установяване съществуването на мандатно правоотвошение и/или незаконосъобразност на неговото прекратяване, това няма да се отрази пряко върху правната сфера на ищеца - няма да доведе до възстановяване на мандатното му правоотношение с дружеството с държавно имущество – ответник по иска. Изложените твърдения, че решението по делото пряко рефлектира върху „членствените права на ищцата в СД“ не обосновават наличие на правен интерес от провеждане на настоящото производство – ищцата няма членствени права в дружеството. В случай на претърпени вреди, същите могат да бъдат предмет на осъдителен иск за обезвреда с оглед прекратяването на мандатното правоотношение, но не могат да обосноват правен интерес нито от установяване на неговото съществуване, нито от установяване незаконосъобразността на прекратяването му.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща възникването на правото на иск, за която съдът следи служебно.

Предвид липсата на правен интерес от провеждане на установително производство в настоящия случай, предявените искове са недопустими, което налага и прекратяване на производството, без да се обсъжда допустимостта на предявените при евентуалност искове.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2781 от 2024 г. на СГС, ГО, І-26 състав.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4