Решение № 260018 от 01.03.2021, Районен съд - Ботевград

Р

Е Ш Е Н И Е гр. Б., 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. П. при участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдия П. а.н.д. № 386 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.

59 и следващите от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление № *-*/*.*.20** г., издадено от инж. Е. И. А. – директор на Дирекция „И. по т.” – С. о. /ДИТСО/, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на „И.-*-И. и И.” ЕООД,

ЕИК *********, в качеството му на работодател, представлявано от управителя си И.В.Х. е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000,00 лв. за неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 2 КТ.

Становищата на страните:

Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава жалба чрез адв. П.П. от САК, в срок, директно в РС-Б., а не чрез АНО какъвто е процесуалният ред. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Според дружеството-жалбоподател са налице съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 допуснати при издаването на обжалваното НП и на АУАН, като в жалбата е посочено, че това се дължи на недостатъци в съдържанието в НП, като не са спазени посочените правни разпоредби, които изискват пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. Излага съображения, че деянието не осъществява състав на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, а наличието на несъответствие между установените факти и определената им правна квалификация е съществено процесуално нарушение, което обуслявало отмяна на обжалваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв. е преценена като неправилна и незаконосъобразна, тъй като като наказващият орган не е мотивирал размера на санкцията въз основа на доказателства по преписката, каквито липсвали.

Жалбоподателят счита, че дори и да се приеме, че е извършено нарушение на чл.

63, ал. 2 КТ, то би следвало наказанието да бъде определено в минимален размер.

Поради това се иска РС-Б. да отмени обжалваното Наказателно постановление.

В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явяват процесуалните му представители – адв. П.П. и адв. В. В., и двамата от САК, които поддържат жалбата. В хода по същество молят РС-Б. да отмени Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата. Допълнително сочат, че лицето заварено на строителния обект - Г.К.Г., е полагал труд по силата на сключен между него и дружеството-жалбоподател договор за обучение, като след проверката, е бил сключен между дружеството-жалбоподател и Г.Г. и трудов договор, регистриран в 18:47 часа на 30.06.2020г. /деня на проверката/. В тази връзка извеждат довод за несъответствие между установените факти и обстоятелства и дадената правна квалификация, която би била възможна само при наличието на склчючен трудов договор между дружеството-жалбоподател и Г.Г., какъвто те твърдят, че не е бил сключен към момента на проверката – 11:00-11:30 часа на 30.06.2020 година. Претендират разноски като предстяват списък с разноски.

Въззиваемата страна – директор на

Дирекция „И. по т. – С. о.”, редовно призована, се представлява от директор „АИПО” А. /лице с юридическо образувание/, която моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като с него е наложено наказание за безспорно доказано административно нарушение. Излага, че договорът за ученичество „прикрива” едни фактически трудови отношения между страните по него, а от приложения по делото трудов договор се установява, че в него е уговорена престация за пълно работно време от 8 часа, считано от 30.06.2020г., което доказавало, че към времето на проверката между страните е бил сключен трудов договор. В подкрета на това се позовава и на справката данни за осигуряване, където дружеството-жалбоподател е подало данни, че лицето Г.Г. е започнало работа на 30.06.2020г., при отработен пълен работен ден, а според чл. 10 КСО и с възникнало осигуряване именно от този ден. Иска се РС-Б. да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Наказателно постановление. Твърди че в хода на наказателното производство не са допуснати нарушения и е налице съответствие във фактическата обстановка от АУАН и Наказателното постановление. Представя и писмени бележки. Възразява срещу прекомерността на разноските и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 30.06.2020 г. и на 06.07.2020 г. по документи в ДИТСО, свидетелите К.Г., С.Ц.Д., А. С. К. и Д. Л. П. – главни инспектори към ДИТСО, извършили проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ от страна на „И.-*-И. и И.” ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател и строител на строителен обект – рехабилитация и реконструкция на централна градска зона – площадно и парково пространство в гр. П. , ЕТАП 2 – подмяна на настилка и основен ремонт на пешеходна зона, намираща се в УПИ **- за площад и обществено обслужване ХI, общинска администрация и общинско обслужване, УПИ **за компютърен център, кв. *, гр. П. , общ. П. , като по време на проверката е присъствал И.В.Х. – управител на посоченото дружество.

При проверката на място проверяващият екип от трудовата инспекция заварили на обекта да полагат труд три лица, в това число и Г.К.Г., като служителите на И. по т. им раздали декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която да попълнят данни за работодател, работно време, почивки, възнаграждение, наличие на трудов договор. В своята декларация свид. Г.К.Г. попълнил, че от 30.06.2020г., работи в „И.-*-И. и И.” ЕООД като „общ работник”, с работно време от 09:00 ч. до 17:00 ч. с почивен ден – събота и неделя, и с почивка в работния ден от 12:00 ч. до 13:00 ч., при трудово възнаграждение от 70 лв., на ден. Декларацията била попълнена на 30.06.2020г. в 11:16 часа.

Оставена била призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, за явяване и представяне на документи от законния или упълномощен представител на дружеството в сградата на ДИТСО.

На 06.07.2020г., проверката продължила в сградата на трудовата инспекция, в присъствието на управителя на дружеството - И.В.Х., като на основание представените документи и проверката на място бил съставен и Протокол за извършена проверка (ПИП) от 06.07.2020г. (вж. л.8). При извършената проверка жалбоподателят представил трудов договор № *, сключен на *.*.20**г., със страни „И.-*-И. и И.” ЕООД-работодател и Г.К.Г. – работник, по силата на който Г. е назначен на длъжност „работник облицовки и настилки” и е постъпил на работа на 30.06.2020 г. (вж. л.10). Представено било и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ (вж. л.12); два броя декларации (вж. л.13 и л. 14); длъжностна характеристика на длъжността „работник облицовки и настилки” (вж. л.15 и л. 16) и идентификационна карта (вж. л.19); служебна бележка за проведен първоначелен инструктаж на Г.Г. (вж. л.21); заключение от 03.07.2020г. за пригодност на Г.Г. да изпълнява работа (вж. л.22); молба от Г.Г. за постъпване на работа вж. л.23); карта от 03.07.2020г. за предварителен медицински преглед (вж. л.24 и л. 25).

Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ „И.-*-И. и И.” ЕООД е подал Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № ************** на 30.06.2020 г. в 19:07 часа, като дружеството-жалбоподател е предоставило данни за сключен трудов договор за един свой работник, а именно – Г.К.Г..

На 06.07.2020 г. в гр. С., в сградата на ДИТСО, К.Г.К., на длъжност „главен инспектор” при същата дирекция, в присъствието на С.Ц.Д. – свидетел по съставянето и присъствала на проверката, както и на управителя на дружеството-И.Х., съставил акт за установяване на административно нарушение № 23-003454 на „И.-*-И. и И.” ЕООД за това, че „И.-*-И. и И.” ЕОО, в качеството си на работодател, е допуснало до работа лицето Г.К.Г., на 30.06.2020 г., около 11:16 часа, преди да му представи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, с което е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Актът е връчен на лично управителя на дружеството – И.Х., в деня на неговото съставяне.

Срещу така съставения

АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не се постъпили писмени възражения.

Въз основа на горепосочения акт на 01.09.2020 г. е издадено наказателно постановление № 23-003454 от директора на Дирекция „И. по т. – С. о.” инж. Е. И. А., с което на основание чл. 416, ал.

5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „И.-*-И. и И.” ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000,00 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е връчено на 16.09.2020 г., видно от известие за доставяне, представено по делото и е обжалвано с жалба, входирана при РС-Б. на 21.09.2020 г., видно от пощенското клейно на плика, а не чрез АНО какъвто е процесуалният ред.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните писмени и гласни доказателства, а именно материалите по АНП, от представените от дружеството-жалбоподател и приобщени в хода на съдебното заседание дотовор за СМР(вж. л.67-71); копие от книга за инструктаж (вж. л.72-74); справка – данни за осигурените лица за период от 01.06.2020г. до 30.06.2020г.; (вж. л.76-77) договор за обучение (вж. л.79-80); присъствена форма за проведено обучение на Г.К.Г. (вж. л.81-83); заповед № 7/04.05.2020г. на управителя на дружеството-жалбоподател за назначаване на С. А. И. на длъжност „експерт стопанска дейност” (вж. л.84); длъжностна характеристика на длъжността „експерт стопанска дейност” (вж. л.85-87); регистър за уведомление на трудови договори (вж. л.94), както и от показанията на свидетелите К.Г.К., С.Ц.Д., А. С. К., Д. Л. П. , както и от показанията на допуснатите на жалбоподателя двама свидетели - С. А. И. и Г.К.Г..

Показанията на разпитаните по делото свидетели К.Г.К., С.Ц.Д., А. С. К. и Д. Л. П. , съдът намира за последователни, логични и обективни, израз на пряко възприетите от тях факти и обстоятелства при извършената и с тяхното участие проверка на място на обекта и по представените документи, които възпроизведени фактически данни съответстват изцяло и се подкрепят от съдържанието на надлежно приобщените по делото писмени доказателства, описани по-горе. Ето защо този съдебен състав ги възприема като надежден достоверен източник на доказателства за тези обстоятелства, които ще постави в основата при формиране на вътрешното си убеждение.

Показанията на свид. С. И. напълно кореспондират на тези на св. Г.Г. относно фактите, че последният на 30.06.2020г. е полагал труд на строителен обект – рехабилитация и реконструкция на централна градска зона – площадно и парково пространство в гр. П. , ЕТАП 2 – подмяна на настилка и основен ремонт на пешеходна зона, намираща се в УПИ **- за площад и обществено обслужване *, общинска администрация и общинско обслужване, УПИ **за компютърен център, кв. * за дружеството-жалбоподател, че Г.Г. имал сключен договор за ученичество с дружеството-жалбоподател, както и че свид. Г. през целия този период на обучение /от 20.05.2020г. до 30.06.2020г./ е престирал своя труд за дружеството-жалбоподател под контрола на свид И., в качеството му на експерт.

В показанията си свид. Г.Г. възпроизвежда възприятията си за проверката от служители на И. по т. по сходен със свидетелите К.Г.К., С.Ц.Д., А. С. К. и Д. Л. П. начин. Сведенията, че от сключване на т.н. договор за обучение по чл. 235 от КТ, е полагал труд срещу заплащане при дружеството-жалбоподател се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства. В разпита му в о.с.з. на 01.12.2020г. му е предявена на осн. 284 от НПК декларацията по чл. 402 от КТ /в която се сочи той да я е попълнил/ за запознаване, при което той изрично е заявил, че той я е попълнил и информацията в декларацията е вярна, т.е. отговаря на действителното положение. Изразява обаче субективна неувереност за точния момент на сключване на трудов договор, като казва, че е сключил такъв с дружеството-жалбоподател, но няма спомен дали било в деня на проверката или друг ден. Предвид това сведенията на този свидетел са неинформативни относно обстоятелството – дата и час на сключване на посочения трудов договор. От друга страна този свидетел възпроизвежда фактически данни, че трудовото възнаграждание е било с един същи размер, по време на договора му за обучение и по време на трудовия му договор.