Присъда № 8 от 08.05.2026, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ по присъда № 8/08.05.2026 година, постановена по НЧХД

№ 373/2025 година по описа на Районен съд - Ихтиман

М. Г. П. от гр. С. е повдигнал пред съда обвинение срещу В. В. С. ЕГН ********** за това, че на 17.08.2024 г. в С. на ул. „С.“ № 9 го е обидила, казвайки в негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи, наричайки го „наркоман“, „престъпник“ и „крадец на деца“, с което е осъществила състава на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.

В тъжбата се твърди, между тъжителя и подсъдимата се водели дела относно родителските права по отношение на общото им дете Т. П., като на 17.08.2024 г. около 18,30 часа В. С. дошла пред двора на къщата, в която живее баща му Г. П. заедно с А.Г., предизвикала скандал и сочейки тъжителя го нарекла наркоман, престъпник и крадец на деца.

Заедно с тъжбата е предявен и граждански иск за обезщетяване на претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди в размер на 3000 лева, който съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Частният тъжител и граждански ищец поддържа повдигнатото обвинение и предявения граждански иск.

В съдебни прения повереникът му адв. Е. М. излага твърдения за основателност и доказаност на повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че подсъдимата е обиждала всички от семейство П.и, като по отношение на тъжителя е изрекла думите „наркоман“, „престъпник“ и „крадец на деца“.

Предлага предвид чистото съдебно минало на подсъдимата, да бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде наложено административно наказание глоба. Поддържа и размера на заявената претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Подсъдимата В. С. в присъствието на защитника си адв. П. Б. отрича вината си и моли за оправдателна присъда.

Защитникът й адв. Б. пледира за оправдателна присъда, като твърди, че подзащитната му не е осъществила състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, тъй като е отишла в гр. С. единствено, за да вземе детето си. Сочи, че от предоставения то страна на защитата видеозапис се установява, че обидни реплики не са били изричани от С..

Алтернативно пледира да приложението на чл. 78а НК.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Частният тъжител М. П. и подсъдимата В. С. преди години живели заедно, като от съжителството си имат общо дете- Т. М. П.. Помежду им имало висящ спор относно родителските права на детето и висящо производство по Закона за защита от домашното насилие, по което е била издадена заповед за незабавна защита от 24.06.2024 г., с която е било забранено на М. П. да приближава жилището, обитавано от В. С. и Т. П., нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 5 метра и му е забранено да осъществява контакт с тях под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

1

След като с определение от 01.08.2024 г. по гр. дело № */2023 г. по описа на РС-С. били определени привременни мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето, на 17.08.2024 г. подс. С., заедно със св. П.С., отишла в гр. С. и се насочила към къщата на Г. П. – баща на М. П., където смятала, че се намира Т.. В този момент в двора били М. П., заедно със негов приятел – св. В.С., който дошъл при бащата на М. – Г. за ремонт на батерия. В друга част от двора била А.Г..

По време на пътуването към гр. С. С. и С. се разбрали той да запише случващото с мобилния си телефон. При пристигането си пред оградата на двора С. била посрещната от Г.

П., който й казал, че трябва да се обажда преди да дойде. Тогава С. попитала защо детето й се намира в тази къща и е дошла да го вземе. Св. С. също се намесил и попитал къде е детето. До оградата дошла и А.Г., като между четиримата възникнал скандал. В хода на скандала св. С. нерекъл Г. престъпница и заявил, че не се спазва съдебното решение, а детето е отвлечено. В спора се включила и подс. С., която настоявала да вземе детето си и твърдяла, че извършват престъпление по чл. 182 от Наказателния кодекс. Пререканието ескалирало, като подс. С. навлязла в двора на къщата. А.Г. подала сигнал на телефон 112.

Лице от мъжки пол, което не се представило също сигнализирало на телефон 112. Размяната на реплики на висок тон продължила почти половин час. При пристигането на изпратените на сигнала полицейски служители скандалът бил преустановен.

Спорът бил възприет както от св. В.С., така и от св. В.С., който живее в съседство – от другата страна на улицата, който извършвал ремонтни дейности на покрива на гаража си.

Така описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства - свидетелските показания на свидетелите В.С., В.С. и П.С., приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – пр. пр № */2024 г. по описа на РП-С., Териториално поделение –Ихтиман, предявеният по реда на чл. 284 НПК видеозапис, както и от заключенията на съдебно-техническата експертиза на подадените сигнали на телефон 112 и видео и аудио-техническата експертиза на видеозаписът, предоставен от подс. С..

Съдът приема, че основен, макар и не единствен, доказателствен източник на случилото е видеозаписите от мобилен телефон които са проверени и приобщени чрез изготвената комплексна аудио и видео-техническа експертиза.

Във връзка с този доказателствен източник следва да се отчете, че той може да се третира като веществено доказателство по смисъла на чл. 109 НПК, доколкото има качеството на предмет, върху който има следи от престъплението, поради което може да се ползва за нуждите на наказателния процес. В случая макар и записът от телефона на св. С. да не е случаен, тъй е направен цЕ.сочено от свидетеля, за да заснеме инцидента след предварителна уговорка с подсъдимата, то същият съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството, като няма законова пречка да бъде ценен, след извършване на необходимата проверка за достоверност и след съпоставянето му с останалите доказателствени източници по делото.

В случая автентичността на приобщените към доказателствения материал веществени доказателства – видеозаписи от мобилен телефон, е установена посредством приетата видеотехническа експертиза. От нейното заключение, на което съдът няма основание да не се довери, се установява, че предадените от С. три видеофайла са с резолюция 3840х2160 пиксела, със звук, полихромен, които са презаписи от оригинални файлове, записани в памет на мобилното устройство, с който са направени, като не са установени следи от манипулация /намеса върху записаната информация. Първият запис е с продължителност от 8 минути и 59 секунди, като по мета данните е приключил в 15,50,36 часа. Вторият файл е с продължителност 09 минути и 29 секунди и според мета данните е с край 16,00,38 часа. Третият файл е с продължителност 8 минути и 59 секунди, като според мета данните му същият е с край 16,09,42 часа.

2

В заключението е отразено, че са заснети четири лица, които разговарят и се възприемат ясно, като извлечените изображения от кадрите са годни за последващо идентификационно изследване. Освен това на записите има още две лица от мъжки пол, които не вземат участие в разговорите.

При предявяването на видеозаписите на основание чл. 284 НПК се установи, че е заснет спор, в който участват четири лица – две от мъжки пол и две от женски пол, като съобразно видеосъдържанието, личните възприятия на съда и твърденията на свидетелите може да се направи извод, че това са подс. С., П.С., А.Г. и Г. П., но не и тъжителят М. П..

Основната част от разговора се води на висок тон, като е свързан с желанието на С. да вземе детето си. Активна роля в спора има и св. С., който многократно изрича думите „престъпници“, „крадци на деца“. В нито един момент не се установява С. да комуникира по какъвто и да е начин с М. П., който седи на пейка встрани от входната врата към двора, нито цЕ.сочено да се приближава към него. Установява се, също така, че св. С. е този, който пита какво прави М. тука и изразява съмнение, че е дрогиран, което обаче е направено в контекста на отправеното от страна на Г. обвинение към С., че е употребил наркотици.

Вярно е, че между записите има времеви отрязъци от по няколко секунди, в които няма видеозаснемане, както и че в част от втория запис няма записан звук /вж. стр. 22 от заключението на експертизата, където е констатирано, че във втория файл от 01,35 часа до 03,08 часа няма звук/, но от видеозаписът е видно, че в този момент С. се намира пред дворната врата, а не в близост до М. П., а прекъсванията между записите са толкова незначителни /между първия и втория запис е 33 сек., а между втория и третия – 5 сек/, че трите файла практически образуват почти непрекъсната последователност. Освен това като се съпоставят последователността на кадрите и аудиозаписа на сигнала на тел. 112 от телефонен номер ********** може да се приеме, че прекъсването между първия и втория запис е именно с когато е подаден сигналът до полицията в 18,52 часа.

Обстоятелството, че между страните е имало висящо производство във връзка със спор относно родителките права по отношение на Т. П. и по Закона за домашното насилие се установява от намиращите се по изисканата и приложено копие от пр. пр. № */2024 г. по описа на РП-С., ТП –Ихтиман, в която се съдържа определение от 01.08.2024 г. по гр. дело № */2023 г. по описа на РС-С. и заповед за незабавна защита от 24.06.2024 г., по гр. дело № * по описа на Софийския районен съд.

Показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, макар и първични доказатествени източници по своя характер, са пречупени през възприятията на всеки един от тях, поради което и са с по-ниска степен на достоверност.

Събраните гласни доказателства чрез разпита на св. В.С. в същината си не противоречат на приобщения видеозапис от камерата, от които е установено, че подсъдимата се е държала провокативно и грубо спрямо семейството на М. П.. В случая свидетелят е възприел конфликта, включително и изявленията „крадци на деца“ и „престъпници“. Твърденията му обаче, че В. С. е приближила към М., сочела го е с пръст и го е нарекла наркоман, както и че е заявила, че е „крадец на деца“ и „престъпник“ съдът приема за недостоверни, доколкото от изследваните видеозаписи не се установява подсъдимата да се е насочвала изобщо към частта от оградата, зад която е седял М.. Съдът приема, че този начин на възпроизвеждане на ситуацията от страна на свидетеля не е преднамерено, независимо то неговите приятелски отношения с тъжителя и неговия баща, а се дължи на обстоятелството, че е възприятията му са били повлияни от стресовата ситуация, в която е бил поставен, бидейки свидетел на развиващия се скандал, като е възприел изречените от св. С. думи, като казани от С..

Същото се отнася и до показанията на св. В.С., който е станал свидетел на разправията, която е продължила около половин час, като очевидно е интерпретирал в съзнанието дочутите реплики „крадци на деца“, „наркоман“ и боклук“ като отправени от С., 3 въпреки, че се установи, че част от казаното е изречено от св. С..

По отношение на обясненията на подс. С., съдът отчете, че същите нямат съществена доказателствена стойност, доколкото в тях подсъдимата единствено развива защитната си теза за това, че е отишла в гр. С. с цел да вземе детето си и отрича да е изричала думи и изрази, с които да накърни честта и достойнството на М. П..

Показанията на св. П.С. потвърждават твърденията на подс. С. за това, че поводът за скандала е било обстоятелството, че тя е нямала достъп до детето си и че направеният видеозапис е бил с цел последваща защита срещу ответни действия от страна на семейството на М. П.. Свидетелят признава, че е казал, че А. и Г. са престъпници, защото не спазват закона. Съдът няма основание да изключи от доказателствата показанията на този свидетел, независимо от неговата заинтересованост от изхода на делото предвид установените лични отношения с подсъдимата, доколкото самоуличаващите му твърдения са подкрепени от видеозаписа, от който (независимо, че няма фоноскопско изследване за идентификация на говорещия) се установява несъмнено, че именно С. е основния подстрекател на ескалацията на конфликта и няколкократно се обръща към присъстващите членове на сем. П.и с думите „крадци на деца“ и „престъпници“.