Решение № 167 от 18.05.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Кърджали, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Калинова при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело № 20225140100161 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на ищеца А.Д.К. от гр. Кърджали срещу ответника Ц.И.К. от гр.Кърджали, с която е предявен осъдителен иск за сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, за което като престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК е постановена влязла в сила присъда, с която ответникът е признат за виновен с наложено наказание по НК, като в резултат на престъпното деяние ищецът, поради неоснователното му наклеветяване от ответника, че е извършил престъпление и многократното му призоваване в РУКърджали и в РП-Кърджали, за да дава обяснения по жалбите на ответника, претърпял негативни преживявания, изразяващи се в уронване на престижа, авторитета и достойнството му, като се почувствал унизен и защото бил обект на насмешки и подигравки от съседи, приятели и близки; за период от повече от една година се затворил в себе си и се дистанцирал от колеги и приятели; влошило се здравословното му състояние – започнал да вдига кръвно налягане, получил нервни кризи, нарушил се съня му, като му се наложило да посещава лекари и да приема медикаменти; станал много нервен, което пречело на комуникацията му дори с най-близките му хора. На основание чл.45 от ЗЗД ищецът претендира обезщетението със законна лихва от датата на извършване на престъплението на ****** и до окончателното му изплащане. В съдебно заседание ищецът лично и с упълномощен адвокат поддържа предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, при възражение, че изложените в исковата молба обстоятелства само частично отговарят на истината. Ответникът не оспорва наличието на влязла в сила 1 присъда по отношение на соченото от ищеца престъпление, но възразява, че изложените в исковата молба негативни преживявания са в причинно-следствена връзка с него, като при условията на евентуалност счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер. В съдебно заседание ответникът лично и с упълномощен адвокат поддържа възраженията срещу иска.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Безспорно е, че с влязла в сила присъда N ****** по НОХД N ***** РС Кърджали е признал ответника Ц.И.К. за виновен в това, че на ****** в гр. Кърджали пред надлежен орган на власт - прокурор от Районна прокуратура - Кърджали, набедил А.Д.К. от гр. Кърджали, в извършване на документно престъпление - съставяне на неистински документ “Протокол за откриване на строителна площадка” от 18.06.2001г., като знае, че е невинен, за което на основание чл. 286, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му е отложено за срок от 3 години, и кумулативно му е наложено наказание “обществено порицание”.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Твърдените в исковата молба неимуществени вреди не са сред елементите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК, върху които се разпростира установителното действие на влязлата в сила присъда, при което същите са предмет на доказване в настоящото производство, за което при разпределение на доказателствената тежцест е указано на ищеца, че следва да установи, че в резултат на извършеното от ответника престъпление е имал негативните преживявания, посочени в исковата молба. Законодателят е криминализирал посегателството върху определен кръг обществени отношения с въвеждането на състава, по който е реализирана отговорността на ответника и конкретно като престъпление срещу правосъдието, но това не изключва възможността чрез доказаното в наказателното производство деяние да се засегнат и други правнозащитени блага, за което отговорността на дееца да се реализира по общия гражданскоправен ред.

От приложеното като доказателство към настоящото дело НОХД N ****** на РС – Кърджали и останалите писмени доказателства, се установява, че ищецът и ответникът са първи братовчеди, живеят на различни етажи на един и същ адрес, първоначално наследодателите им като съсобственици, а след договор за доброволна делба и последвал договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен от ищеца, страните са собственици на същите като 2 самостоятелни обекти в жилищна сграда в УПИ ****** по плана на гр.Кърджали, кв.********. През 1994г. ползването на таванското помещение и реконструирането му били уредени между наследодателя на ищеца и ответника, като първият ползвал източната, а вторият ползвал западната му част, и по изготвен преди това, през 1990г., със съгласие на ответника проект за реконструкция на таванското помещение, ищецът, със съгласието на ответника, през 2001г. подал в община Кърджали проектно - сметна документация за издаване на разрешение за строеж за реконструкция на помещението, каквото било издадено на 03.05.2001г. и презаверявано на 11.04.2007г. и на 06.03.2013г., а на 18.06.2001г. бил издаден и протокол за откриване на строителна площадка, подписан от служители на техническата служба на община Кърджали, от ищеца и от ответника, както и от представител на строителния надзор. През м.май 2017г. ищецът започнал реконструкция на неговата част от таванското помещение, като ответникът не бил съгласен със строителните работи и подал жалба в община Кърджали, след което бил уведомен, че съсобственикът му е започнал реализиране на обект „Реконструкция на таванско помещение на жилищна сграда в УПИ ****** по плана на гр.Кърджали“ съгласно издадено разрешение за строеж N ****, презаверено съгласно чл.153, ал.3 от ЗУТ на 11.04.2007г. и на 06.03.2013г. от гл.арх. на община Кърджали, с възложители А.Д.К. и Ц.И.К., поради което и на 07.06.2017г. ответникът поискал от община Кърджали да му се предоставят заверени копия на всички документи във връзка с издаденото разрешение за строеж, като на ****** подал в РПКърджали жалба с вх. N ***** срещу ищеца, в която заявил, че никога не е подписвал документи, даващи основание да се издаде посоченото разрешение за строеж, в т.ч. посочил, че положените за него подписи в заявления, уведомления и протокол за откриване на строителна линия са фалшифицирани от ищеца, с искане ако прокуратурата намери законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, да образува досъдебно производство срещу А.Д.К.. Извършена е била по жалбата проверка по преписка с вх. N ***** на РП – Кърджали.За целта, на 14.08.2017г. в ОД на МВР – Кърджали е снето обяснение на А.Д.К., който обяснил, че никога не е фалшифицирал подписи на документи и актове, и е готов да се подложи на графологична експертиза. На същата дата, 14.08.2017г., полицейски служител е снел доброволно от А.Д.К. образци от почерк и подписи на сравнително изследване, като е съставил и протокол за доброволно предадени от същия оригинални документи, необходими за проверката.На 22.08.2017г. е изготвена експертна справка, съгласно която няма подправка на подписи в изследваните документи и с постановление от 28.08.2017г. РП-Кърджали е отказала да образува досъдебно производство за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, срещу което жалба е подал Ц.И.К., по която прокурор от ОП – Кърджали е възложил допълнителна проверка. Последвала е допълнителна проверка по указание на наблюдаващия прокурор, по която на 13.10.2017г. е изготвена експертна справка. Съгласно последната, в изследваните 3 документи, свързани с разрешение за строеж N ****, в т.ч. и в протокол за откриване на строителна площадка, подписите за Ц.И.К. са положени от самия него, а не от друго лице, в частност от А.Д.К.. На 20.10.2017г. полицейският инспектор е предложил преписката да се изпрати на ОП-Кърджали с мнение за прекратяване, на основание чл.24, ал.1 т.1 от НПК. Кога точно е прекратена преписката, с отказ да се образува от прокуратурата досъдебно производство срещу А.Д.К. за документно престъпление по чл.309, ал.1 от НК, по подадената от Ц.И.К. жалба, по делото няма, но към 29.05.2018г. за ищеца е било ясно, че проверката срещу него е приключила безуспешно, тъй като той е подал жалба в РП-Кърджали срещу Ц.И.К., по която е образувано досъдебно производство и е приключило с посочената по-горе влязла в сила присъда. В хода на това наказателно производство, в частност досъдебно производство N **** по описа на ОСО –Кърджали към ОП - Кърджали, ищецът е бил разпитван като свидетел/на 06.03.2019г. и на 03.06.2019г./, при които разпити е посочил, че вследствие на психическия тормоз /от набедяването му, че е фалшифицирал подписа на Ц.К./ е получил депресия, вдигнал кръвно, не можел да спи спокойно, за което ползвал лекарства и въпреки всичко, продължавали да го обвиняват за неизвършени от него действия. В хода на досъдебното производство срещу Ц.К., последният отново е поддържал при разпита си като свидетел /на 07.03.2019г./, че положеният за него подпис в Протокол за откриване на строителна площадка от 18.06.2017г. не е негов, както и че е убеден, че подписът е положен от А.Д.К.. На 06.03.2019г. и на 07.03.2019г. са взети образци за сравнително изследване от подписа и почерка на А.Д.К. и на Ц.И.К.; на 06.03.2019г., на 03.06.2019г. и на 31.07.201г. А.Д.К. отново е предал документи, необходими за разследването; на 20.06.2019г. е извършена почеркова експертиза, заключението по която установява, че подписът за Ц.К. в Протокол за откриване на строителна площадка от 18.06.2017г. е негов. В хода на наказателното производство, в неговата съдебна фаза, ищецът отново е разпитван като свидетел на 03.07.2020г. и на 18.09.2020г.

Така е несъмнено, че още през м.август 2017г. ищецът е узнал, че е набеден от ответника пред прокурор в извършване на документно престъпление. Несъмнено е също, че проверката по случая е приключила не по-рано от 27.10.2017г., но невинността на ищеца и виновността на ответника са установени с присъда, влязла в сила на 14.02.2021г.. Именно, в обхвата на този период, ищецът е диагностициран от лекар специалист –психиатър с основна диагноза „Тревожно разстройство, неуточнено“, с предписана медикаментозна терапия, при анамнеза, че от близо година, след спорове за имот, започнал да се чувства тревожен, напрегнат, не можел да спи, редуцирал храненето, бил изнервен – амбулаторен лист от 21.05.2018г..

Обстоятелствата от анамнезата ищецът е съобщил пред разследващите органи на 06.03.2019г. и на 03.06.2019г.. Показанията на ангажираните от ищеца свидетели –И.К., дъщеря на ищеца и В.С. –дългогодишен негов приятел, въпреки отчитане на връзка на 4 заинтересованост, установяват в съответствие с лекарската експертиза, че допреди жалби на ответника за фалшифициране на подписа му, т.е. до м.юни 2017г., ищецът нямал здравословни проблеми и контактувал със съседи и приятели, бил весел и здрав, а след това започнал да вдига кръвно, не можел да спи, ходил по лекари, постоянно бил притеснен и тревожен, ходил в съда да се подписва, направила се експертиза на подписа му, съседите станали мнителни спрямо него, защото майката на ответника започнала да им говори, че ищецът фалшифицирал подписа на ответника и ще вкарат ищеца в затвора, като изписаните хапчета от психолог били за успокоение и тях ищецът продължавал да ги пие.След като възникнал спорът с ответника за таванското помещение, ищецът станал по –притеснен, по-нервен и избухлив, което не можел да прикрие при контакт с хората. Тези обстоятелства не се опровергават от ангажираните по насрещното доказване от ответника показания на св.Г.В., П.В. и А.К., непосредствени или по-далечни съседи на страните, при отчитане и на тяхната връзка на заинтересованост, тъй като и тримата сочат, че не са в добри отношения с ищеца.