Решение № 22464 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22464 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110123855 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца ************************* ЕИК *********, срещу ответника ***************, ЕИК *********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 1800 лв., представляваща главница за възнаграждение по неформален договор за геодезически измервания на КИС за свлачище в гр. ******* и екзекутив и фактура № **********/03.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 500,50 лв., представляваща мораторна лихва за период от 04.10.2020 г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 37364/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът *************************, ЕИК *********, твърди наличието на облигационни отношения с ответника по договор от 18.09.2020 г., по силата на който на ищеца е било възложено да извърши геодезически измервания на КИС за свлачище в гр. ******* и да изготви техническа документация за геодезическо заснемане- екзекутив за свлачище в източната част на гр. ******* и свлачище в местността **********, гр. *******, срещу възнаграждение в размер на 1000 лв. без ДДС за първата дейност и 500 лв. без ДДС за втората, платими след приключването на работата и издаване на фактура от ищеца. Ищецът поддържа, че е изпълнил възложената работа в пълен обем и в срок, като същата била приета от ответника без възражения на 03.10.2020 г., за което била издадена фактура № **********/03.10.2020 г.

Сочи, че процесната фактура била надлежно осчетоводена от ответника, като към датата на подаване на исковата молба в съда дължимото възнаграждение 1 все още не е било престирано. Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. С. С., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Излага, че договорът бил сключен от лице без представителна власт.

Оспорва да е възлагал на ищеца изпълнението на описаната в исковата молба работа, респ.- оспорва да е приел резултата. Сочи, че ищецът не е представил приемо-предавателен протокол. Твърди, че е осчетоводил процесната фактура по грешка. Не оспорва, че по нея не е извършено плащане. Оспорва да дължи и сумата за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационно отношение по договор за изработка между страните с изложеното в исковата молба съдържание, по силата на който за него е възникнало задължението да извърши уговорената работа и е извършил пълно, точно, качествено и в срок изпълнение на поетите в качеството му на изпълнител по договора задължения, че работата е приета, размер на уговореното възнаграждение и настъпилата изискуемост на насрещното задължение на възложителя да плати цената на извършената работа. В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже, че е платил процесните суми, както и възраженията си, наведени в отговора на исковата молба. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката съобразно изискванията, упътванията и проектите на поръчващия - чл. 258 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането може да се извърши както изрично, така и с конклудентни действия, като законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства - писмени доказателства, гласни доказателства, съдебна експертиза.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства/ фактура № *********/03.10.2020 г. за сумата от 1800 лева за предоставени услуги – геодезически измервания на КИС за свлачище в гр. ******* и геодезическо заснемане – екзекутив за свлачище в гр. *******, предоставени от ************************** на ***************, писмо от 18.09.2024 г. от НАП, съгласно което за фактурата е ползван данъчен кредит и приетото по делото като неоспорено от страните заключение на ССчЕ, че процесната 2 фактура, съдържаща съществените реквизити на договора е осчетоводена, включена е в дневника за покупки от ответното дружеството за месец октомври 2020 г. и е ползван данъчен кредит от същото в размер на 300 лева.

Така установените факти взаимно се допълват и потвърждават и от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. K., които съдът кредитира като достоверни, логични и последователни и са в посока, че работата е възложена, извършена и приета от възложителя.

Константната съдебна практика приема, че издадените фактури отразяват възникналото между страните правоотношение и осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Следователно отразяването на парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т. н. / и ползването на данъчен кредит съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно признание на задължението и доказват съществуването му – така практика на ВКС по решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II ТО, решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118 от 05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на II ТО, решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II ТО, решение № 172813.01.2016 г. по т. д. № 2535/2015 г., I ТО. Осчетоводяването на фактурата и ползването на правото на приспадане на данъчен кредит налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемопредавателен протокол – така решение № 65 от 24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 178 от 13.10.2017 г. по т. д. № 638/2017 г. на ВКС, II ТО.

При тези данни, между страните е доказано наличие на валидно облигационно правоотношение за извършване на геодезически измервания на КИС за свлачище в гр. ******* и геодезическо заснемане – екзекутив за свлачище в гр. *******, както и приемане на възложената работа.

Неоснователно е възражението, че договорът е сключен от лице без представителна власт по арг. от чл. 301 ТЗ и от безспорно установения по делото факт, че фактурата е осчетоводена от дружеството, с което търговецът е потвърдил действието. Не се установява възложителят да е направил възражения срещу работата. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва извода, че е налице приемане с конклудентни действия, което се приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Недоказано се явява възражението на ответната страна, че осчетоводяването е станало по грешка, а и същото се опровергава от обстоятелството, че е ползван данъчен кредит.

Следователно и на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вземането в размер на 1800 лева е изискуемо. По делото не се твърди, нито установява ответникът да е платил процесните суми на ищеца. Налага се извода, че искът за неплатено възнаграждение по договора за изработка е основателен.

По иска за забава по чл. 86 ЗЗД:

3

В случая се установи наличието на главен дълг по фактурата от 03.10.2020 год. С оглед липсата на противна уговорка, следва да се приеме, че задължението за заплащане на дължимото възнаграждение е възникнало от момента на приемане на извършената работа от възложителя, като забавата на ответника е настъпила от деня, следващ възникване на задължението, т.е. от 04.10.2020 г. Исковата претенция се явява установена по основание, а по размер, изчислена с помощта на интернет калкулатор на осн. чл. 162 ГПК е 514,82 лева, но предвид, че исковата претенция е предявена за сумата от 500,50 лева, то до този размер искът е основателен при спазване принципа на гражданския процес / чл. 6, ал. 2 ГПК/.

По разноските:

За заповедно производство – в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторени разноски в общ размер на 546 лева. В исковото производство, в тежест на ответника на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 796 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО по предявените от

*************************

ЕИК

********* срещу ответника

***************, ЕИК *********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ***************, ЕИК ********* дължи на ************************* ЕИК ********* сумата от 1800 лв. ( хиляда и осемстотин лева), представляваща главница за възнаграждение по неформален договор за геодезически измервания на КИС за свлачище в гр. ******* и екзекутив и фактура № **********/03.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 04.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 500,50 лева, представляваща мораторна лихва за период от 04.10.2020 г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2023 г. по ч. гр. д.

№ 37364/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.

ОСЪЖДА ***************, ЕИК ********* да заплати на

************************* ЕИК ********* сумата от 546 лева за заповедното производство и 796 лева за исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4