Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 643 от 29.04.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 320/2025
Вид
Определение № 643
Подписан
29.04.2025
Състав
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. Плевен, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

ЖАНЕТА Д. Г.А като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20254400500320 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 и сл. от ГПК.

С определение № 222/26.02.2025 г. по гр.д. № 2279/2024 г. Ловешкият РС е прекратил производството по делото поради неотстраняване на нередовностите по движение на исковата молба и е върнал исковата молба на ищеца К. Г. Т..

Срещу определението е постъпила въззивна частна жалба от частния жалбоподател К. Г. Т., с която се иска от въззивния съд да го отмени като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Според частния жалбоподател в исковата молба /ИМ/ е изложил твърдения, че е лице с трайно намалена работоспособност и е изложил доводи във връзка с обстоятелствата, на които се основава иска. Счита, че съдът е следвало да съобрази твърденията му свързани с разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК и след като е въведен един и същи режим за освобождаване както от внасяне на държавни такси, така и от разноски няма основание съдът да диференцира правото на обжалване при отказ в единия и другия случай като приеме за допустимо същото относно таксите и да го отрече за разноските. Поддържа, че е лице с трайно намалена работоспособност, за което е представено ЕР на ТЕЛК. Иска освобождаване от дължимата държавна такса по частната жалба по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК и чл. 5 от ЗДТ.

След отвод на всички съдии в ОС Ловеч на основание чл. 23 от ГПК с определение по в.ч.гр.д. № 172/2025 г. на ВтАС делото е изпратено за разглеждане на ОС Плевен.

Окръжният съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

От приложеното гр.д. № 2279/2022 г. по описа на ЛРС е видно, че същото е образувано въз основа на ИМ, подадена от ищеца К. Г. Т. против ответника Окръжен съд Ловеч, с която е предявен иск с правно основание чл.

71 ал. 1 т. 3 от ЗЗДискр. за сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на осъществената спрямо него дискриминация при разглеждането на гр.д. № 711/2024 г. по описа на съда. Посочено е, че гр.д. № 711/2024 г. и гр.д. № 713/2024 г. по описа на ЛОС са образувани по претенции с една и съща правна квалификация при сходна фактология, разпределени са на един и същи докладчик, но ответникът ОС Ловеч като сезиран компетентен орган го е третирал неравностойно в производството по гр.д. № 711/2024 г. с оглед търсената защита да получи в срок желаното съдебно решение, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди подробно посочени в ИМ.

С определение № 237/26.01.2025 г. по гр.д. № 2279/2022 г. ЛРС е оставил ИМ без движение и е указал на ищеца да наведе твърдения относно признака, на база на който е неравно третиран в сравнение с други лица, намиращи се в сходно на неговото положение, посочвайки фактите, въз основа на които може да се направи предположение, че е дискриминиран, като с оглед на тези твърдения изведе искане за заплащане на обезщетение. С определението са указани последиците от неизпълнение на указанията на съда. Определението е връчено на ищеца чрез ЕПЕП на 27.01.2025 г..

С молба от 27.01.2025 г. в срока за отстраняване на нередовностите по движение на ИМ ищецът е депозирал молба в изпълнение на указанията на ЛРС, като е посочил, че признакът, на база на който е третиран неравно е „увреждане“ и прилага ЕР на НЕЛК от 22.08.2024 г. в тази връзка.

С обжалваното определение за да върне ИМ и да прекрати производството по делото ЛРС е приел, че дадените от него указания с определението от 26.01.2025 г. не са изпълнени в цялост, тъй като не са наведени твърдения ищецът да е бил третиран неравно в сравнение с други лица, намиращи се в сходно на неговото положение и не са посочени фактите, въз основа на които може да се направи предположение, че е дискриминиран, от които да изведе искането си за заплащане на обезщетение. Посочено е, че в ИМ се излагат твърдения, че ищецът не е еднакво третиран по две дела, в които има едно и също процесуално качество, но при извършена проверка от съда е установено, че второто производство, по което ищецът поддържа, че е третиран неравно – гр.д. № 711/2024 г. на ОС Ловеч е прекратено поради идентичен предмет с друго, което е висящо към момента.

2

Правните изводи на първоинстанционния определение се споделят от въззивния съд. съд в обжалваното

Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК в ИМ ищецът има задължение да изложи обстоятелствата, на които се основава иска, като посочи фактите, от които произтича претендираното материално субективно право и при неизпълнение на това задължение съдът в производството по проверка за редовност на ИМ при условията на чл. 129 ал. 1 от ГПК е длъжен да я остави без движение като посочи нередовността на ИМ, която подлежи на отстраняване и укаже на ищеца последиците от неизпълнението на указанията в срок.

С оглед спецификата на производството по иск по чл. 71 ал. 1 т. 3 от ЗЗДискр. релевантните обстоятелства, на които се основава иска с оглед разпоредбите на чл. 4 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗДискр са признака, въз основа на който ищецът се счита дискриминиран и фактите, въз основа на които счита, че е жертва на дискриминация. При съобразяване на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че ищецът е задължен да посочи в ИМ фактите, на които основава иска си за заплащане на обезщетение за дискриминационно поведение /действия или бездействия/ на служителите на ответника за да може при тези твърдения на ищеца ответникът да организира защитата си, а в последствие съда, разглеждащ делото да извърши преценката дали тези факти са доказани по делото и дали с оглед възложената му доказателствена тежест ответникът е доказал равно третиране при тези факти. В конкретният случай ищецът е изпълнил частично указанията на ЛРС и е посочил, че се счита дискриминиран по признак увреждане без да посочи допълнително факти, на които основава иска си, поради което правилно ЛРС е приел, че от посочените в ИМ обстоятелства не става ясно на какви факти се основава иска. С ИМ и след уточняването й се твърди, че са образувани две граждански дела пред ответния съд и по едното от тях ищецът е обект на дискриминация на основание увреждане, но без да се посочат други факти и обстоятелства, на които ищецът основава иска си. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че не може да се даде ход на ИМ, тъй като нередовностите по движението й не са отстранени. На ищеца са дадени ясни, точни и конкретни указания от първоинстанционния съд във връзка с нередовностите на ИМ и са му указани последиците от неизпълнението им в 3 дадения срок, но въпреки изтичане на срока за отстраняване на нередовностите по движението й ИМ е останала нередовна, поради правилно първоинстанционният съд е върнал ИМ при условията чл. 129 ал. 3 от ГПК и е прекратил производството по делото. Посочените в частната жалба обстоятелства във връзка с указания на съда по чл. 83 ал. 2 от ГПК, поради които ищецът се счита дискриминиран се явяват късно посочени от ищеца и недостатъчно ясни, не са посочени в ИМ и уточнението й, поради което не следва да бъдат съобразявани от въззивния съд.

Водим от горното, въззивният съд приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 222/26.02.2025 г. по гр.д. № 2279/2024 г. на Ловешкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4