Определение № 2534 от 27.05.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2534

Пазарджик, 27.05.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдията Светлозара Стойнова административно дело № 626/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 166 от АПК.

Образувано е по жалба на И. П. Ш., подадена чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1116-000056/22.04.2026 г. на мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, затова че управлява собствен лек автомобил, който към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. В жалбата е обективирано особено искане по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на заповедта. Излага доводи за наличие на значителни и трудно поправими вреди за оспорващия. В подкрепа на искането са приложени писмени доказателства – удостоверения за раждане, амбулаторен лист и трудов договор. В обстоятелствената част на жалбата излага съображения за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Административен съд-Пазарджик приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка (ПАМ) е допустимо за разглеждане. Същото е основателно, обосновано и доказано.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Доказателствената тежест за настъпването тези нови обстоятелства и последиците от тях е за адресата на ПАМ. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже както настъпването на нови обстоятелства, така и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или труднопоправими.

Според разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Алинея 4 на чл. 166 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки, предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК - когато предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или труднопоправима вреда.

В случая е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, затова че управлява собствен лек автомобил, който към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Изпълнението на мярката води до фактическо лишаване на жалбоподателя от възможността да управлява моторно превозно средство.

Видно от данните по делото и след осъществена служебна проверка в общодостъпната информационна система за проверка за валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите още преди издаване на ЗППАМ такава е сключена за процесния лек автомобил и макар и горното обстоятелство да има отношение по съществото на спора, съдът намира, че не се установяват данни, които да сочат, че спирането на изпълнението на заповедта би застрашило особено важен обществен интерес. В този смисъл Определение № 2637/10.03.2026 г. постановено по административно дело № 1581/2026г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 2633/10.03.2026 г. постановено по административно дело № 1522/2026г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 2637/10.03.2026 г. постановено по административно дело № 1581/2026г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 2619/10.03.2026 г. постановено по административно дело № 974/2026г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 2028/20.02.2026 г. постановено по административно дело № 1420/2026г. по описа на Върховен административен съд и други.

Следва да бъде отбелязано, че няма данни наложената принудителна административна мярка да е във връзка с настъпило пътнотранспортно произшествие, нито с конкретни данни за застрашаване на живота или здравето на други участници в движението. Отпадането на действието на мярката за времето на съдебния контрол не препятства постигането на целите на закона, като в същото време би могло да доведе до невъзможност за управление на МПС, респективно да води децата си на медицински прегледи, каквито за едното му дете се явяват животозастрашаващи с оглед медицинските показания и отделно до невъзможност за изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя, а от там и до настъпването за него на значителна и трудно поправима вреда. Тези последици надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административен акт и имат характер на значителна и трудно поправима вреда, доколкото не могат да бъдат напълно компенсирани при евентуална последваща отмяна на заповедта.

Така мотивиран съдът намира, че към настоящия момент частният интерес от спиране допуснатото предварително изпълнението на оспорената заповед надделява над обществения интерес от незабавното ѝ прилагане, поради което искането за спиране следва да бъде уважено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд – Пазарджик

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1116-000056/22.04.2026 г. на мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: