Акт от 07.01.2011, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

91

Година

14.07.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.15

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Веселина |Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20065100600175 по описа за

2006 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 33/07.04.2006 год., постановена по НОХ дело № 138/2006 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите Р. Н. М., Н. Г. М. и Мохамед Сергеев Маринов, и тримата от гр.Кърджали за виновни в това, че на 15.08.2005 год. в гр.Кърджали, в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи – 1 бр. джанта, 1 бр. сокоизстисквачка, 1 бр. чайник, 1 бр. джезве и 2 бр. тигани, всичко на обща стойност 110,50 лв., от владението на С. К. С. от гр.Кърджали и с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване – престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като Н. Г. М. и Мохамед Сергеев Маринов са извършили деянието като непълнолетни, но разбиращи свойството и значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, поради което за тях квалификацията на деянието е във вр. с 63, ал.1, т.3 от НК. За извършеното престъпление подсъдимите са осъдени както следва: Р. Н. М. е осъден на основание чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което да изтърпи при първоначален строг режим, а Н. Г. М. и Мохамед Сергеев Маринов на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК са осъдени на наказание “лишаване от свобода” за срок от по 3 месеца всики, което на основание чл.69 във вр. с чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от 2 години. На основание чл.108 от НПК е постановено веществените доказателства – 1 бр. нож и 1 бр. вилица да се върнат на собственика им С. К. С. Съдът е осъдил с присъдата тримата подсъдими да заплатят по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 224 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Р. Н. М., който я обжалва като незаконосъобразна, тъй като наложеното му наказание било явно несправедливо. Моли да му бъде намалено наложеното наказание.

В съдебно заседание подс.Р. М. поддържа жалбата си.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като наложеното на подс.М. съответствало на извършеното деяние.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, констатира следното:

Жалбата е основателна макар по съображения различни от изложените в нея.

Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 15.08.2005 г. подсъдимите М. и Маринов, и св.Ф. М. се срещнали в района на кооперативния пазар – Кърджали. Не след дълго при тях пристигнал и подс.М. с велосипед. При срещата подс.Маринов споделил с другите от групата, че в дома на техен съсед – св.С. С., имало много отпадъчно желязо, което можели до вземат и предадат за вторични суровини. Така тримата подсъдими и малолетния Ф. М. се насочили към дома на св.С. С., находящ се в гр.Кърджали, ул.”Янтра” №9, за да проверят дали действително има старо желязо. Като пристигнали до дома на св.С. четиримата почукали на входната врата, при което С. отворил вратата и ги пуснал в двора. Тримата подсъдими и св.Ф. М. седнали на маса в двора, на която св.С. С. и св.Н. С. се черпели с алкохол. Подс.Р. М. предложил на свидетелите С. С. и Н. С. да ги почерпи с още алкохол, като за целта подс.Р. М. изпратил св.Ф. М. да купи още алкохол. Не след дълго св.Ф.М. се завърнал с патронче “Мастика” от 200 гр., които подс.Р. М. разсипал по чашите на свидетелите С. С. и Н. С., а част от алкохола и в своя чаша. След като изпили алкохола, тримата подсъдими и св.Ф.М. решили да вземат от двора на св.С. С. вещи, които по-късно да продадат на вторични суровини. Подсъдимите Н.М. и М.Маринов заедно със св.Ф. М. взели една джанта от товарен автомобил и тръгнали да я изнасят от двора. Св.С. С. забелязал действията им, но в този момент подс.Р. М. взел един нож от перваза на прозореца и го опрял в гърлото на св.С. С., като му заявил, че ще го заколи като пиле, а с вилица заплашил св.Н. С., като му заявил, че ще го промуши в гърлото, ако мръдне. В това време подс.М.Маринов, подс.Н.М. и св.Ф.М. изнесли от двора на св.С. С. следните вещи – 1 бр. джанта за товарна кола, една сокоизстисквачка, един чайник, едно джезве и два тигана. След като изнесли вещите и подс.Р. М. напуснал дома на св.С. С.

Същият ден подсъдимите и св.Ф. М. предали вещите в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в близост до общински пазар – Кърджали, стопанисван от “К и А” ООД – Хасково. В пункта влезли подс.Р.М. и св.Ф.М., които били приети от св.С. К., който притеглил металните вещи /отнети от дома на св.С./ и им заплатил сумата от 14.80 лева, като в разплащателна разписка като продавач отразил подс.Р.М. Получената сума подсъдимите и св.Ф.М. поделили по между си и всеки похарчил своя дял за лични нужди.

С протокол за доброволно предаване от 19.10.2005 г. св.С. С. предал на органите на реда следните вещи: 1бр.нож с черна пластмасова дръжка и дължина на острието 11 см. и 1 бр. вилица, като заявил, че с тези вещи били заплашени от подс.Р.М.

При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че подсъдимите Р. Н. М., Н. Г. М. и Мохамед Сергеев Маринов са осъществили в съучастие като извършители от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 15.08.2005 год. в гр.Кърджали, отнели чужди движими вещи – 1 бр. джанта, 1 бр. сокоизстисквачка, 1 бр. чайник, 1 бр. джезве и 2 бр. тигани, всичко на обща стойност 110,50 лв., от владението на С. К. С. от гр.Кърджали и с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване.

При постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е осъдил подсъдимите за престъпление, което не е било повдигнато с диспозитивната част на обвинителния акт. На подсъдимите с обвинителния акт е повдигнато обвинение за това, че: в съучастие като извършители на 15.08.2005 год. в гр.Кърджали, отнели чужди движими вещи – 1 бр. джанта, 1 бр. сокоизстисквачка, 1 бр. чайник, 1 бр. джезве и 2 бр. тигани, всичко на обща стойност 110,50 лв., от владението на С. К. С. от гр.Кърджали и с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това заплашване, а първоинстанционният съд с присъдата е осъдил подсъдимите, приемайки, че отнемането на вещите с намерение да ги присвоят са употребили освен заплашване и сила. Последното е форма на изпълнителното деяние, която не е била повдигана като обвинение на подсъдимите. Това несъответствие между обвинението и присъдата е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимите – едва с присъдата са узнали, че е следвало да се защитават и за употреба на сила при извършване на престъпното деяние, без да знаят в какво се е изразявала тя. Т.е. подсъдимите научават, след приключване на първоинстанционното производство, че следва да се защитава по ново обвинение различно от повдигнатото им от прокурора, което е недопустимо. Описаното обстоятелство, а именно признаването на подсъдимите за виновни и осъждането им за елемент от състава на престъплението грабеж, извършен със сила, за който елемент няма повдигнато обвинени т.е. за нещо в повече, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото е довело до ограничаване на правата на подсъдимите и е абсолютно процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

При постановяване на обжалваната присъда и мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимите Н. М. и Мохамед Маринов на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на наказание “лишаване от свобода” за срок от по три месеца, като в мотиви си е посочил, че и за двамата подсъдими са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, “а именно да се слезе под границите на определения в текста на чл.198, ал.1 от НК, минимален размер от три години…”. Разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК предвижда при наличие на предпоставките за приложението й предвиденото в закона наказание да се замени, като лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел – с пробация, а за непълнолетните – с пробация или обществено порицание. Определянето на наказание под най-ниския предел, каквото е словесното описание в мотивите към присъдата, е уредено с разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК. При определяне на наказанията на Н. М. и Мохамед Маринов, съдът не е съобразил обстоятелството, че размера им следва да бъде редуциран на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като и двамата подсъдими при извършване на деянието са били непълнолетни. При това положение максималното наказание за извършеното от двамата подсъдими престъпление, съгласно разпоредбата на чл.198, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 е до три години лишаване от свобода, а при наличието на предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, следва да се наложи наказание пробация или обществено порицание. Или от изложеното следва извода, че в присъдата, а и в мотивите към нея е налице несъответствие между наложеното наказание и посоченото текстово основание за налагането му по отношение на подсъдимите Н. М. и Мохамед Маринов. Това несъответствие прави неясна волята на съда – наложеното наказание с приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК ли е или без приложението му. Описаното несъответствие представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, тъй като ограничава и накърнява правото на защита на подсъдимите да разберат какво точно наказание им е наложил съда и съответно, ако са недоволни да го обжалват.

Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, респ. и да обсъжда доводите на подсъдимия Р. М. в тази връзка, изложени в жалбата му. Прочее с оглед допуснатите на съдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1от НПК, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от изложеното и на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 33/07.04.2006 г¯дина, постановена по НОХД № 138/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.