Определение № 947 от 16.10.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 947 гр. гр. Добрич, 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500577 по описа за 2026 година намира следното :

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във вр. с чл.229 от ГПК, образувано по частна жалба вх.№1055/25.02.2026г. от Община Балчик, чрез упълномощения адвокат М. Д., срещу определение №56/24.02.2026г. по гр.д.№302/2025г.на КРС, преобразувано в гр.д.№1248/2026г.на ДРС, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№745/2023г.на ДРС и гр.д.№747/2023г.на ДРС.

С доводи за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение като немотивирано постановено при липса на преценка за значението на гр.д.№745/2023г.на ДРС и гр.д.№747/2023г.на ДРС за решаването на настоящото дело; спиране на настоящото дело по повод вече спряно гр.д.№745/2023г.на ДРС на което предмета не е изяснен; спиране на настоящото дело без да е изискана справка за гр.д.№747/2023г.на ДРС и без решението по него да има значение за настоящото, тъй като то има за предмет отрицателен установителен иск на Община Балчик срещу С. и Я. С.и за право на собственост върху поземлен имот с площ от 3284кв.м. с идентификатор ***. Излагат се и обстоятелства относно други съдебни спорове по отношение на поземления имот, както и по отношение на неговото застрояване между ищеца и трети лица и ответниците и трети лица.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК с начало 29.07.2026г., когато е връчен препис от частната жалба на насрещната страна, същата не е подала писмен отговор.

Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК с начало 19.02.2026г. и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото, имаща правен интерес от атакуване на неизгодното за нея определение, респ. като насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност, от категорията по чл. 274, ал. 1, 1 т. 2 от ГПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по искова молба вх.№887/05.02.2024г. по регистър на ОС-Добрич, където първоначално е подадена, изпратена по подсъдност на РС-Балчик, където за разглеждането и е образувано гр.д.№627/2024г., изпратено при условията на чл.23 от ГПК на РС-Каварна, в който съд е образувано гр.д.№302/2025г., изпратено при условията на чл.23 от ГПК за разглеждане на РС-Добрич, в който съд за разглеждането и е образувано гр.д.№1248/2026г., с която искова молба, и според уточняващата я молба вх.

№5065/31.10.2024г. и молба вх.№1940/16.04.2025г. от Община Балчик срещу съпрузите С. К.

С. и Я. А. С./срещу третия ответник Р. Р. Х. производството е прекратено поради оттегляне на иска/ е предявен отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК за установяване, че ответниците С. К. С. и Я. А. С. НЕ са собственици на недвижим имот- апартамент №*** с със застроена площ от 64.60кв.м., състоящ се от холна стая с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, коридор и тераса, представляват самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Балчик, обл.Добрич, находящ се на *** етаж в сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.Балчик, обл.Добрич

Обосноваващите ищцовата претенция обстоятелства се свеждат до твърдения, че процесният апартамент е собственост на Община Балчик по силата на чл.92 от ЗС като самостоятелен обект в сграда, която е построена върху поземлен имот, който е общинска собственост на основание пар.7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА. Излага се и, че непресъственото решение по гр.д.№255/2020г.на Ген.Тошевския районен съд, което легитимира ответниците като собственици на поземления имот не обвързва общината, а с решението по гр.д.

№747/2023г. на ДРС е признато за установено по отношение на Община Балчик и С. и Я.

С.и, че те не са собственици на поземления имот . Ответниците оспорвали правото на общината като със жалба до Областен управител от 11.05.2022г. поискали отмЯ. на издадения АЧОС №4960/13.04.2022г., със заявление от 28.06.2021г. към което приложили решението по гр.д.№255/2020г. поискали общината да им издаде таблица за площообразуването на жилищната сграда, в която се напирал ап.***; със заявление от 28.06.2021г. поискали издаване на констативен протокол и удостоверение за степен на завършен строеж –за груб строеж на сградата, в която се намирал ап.***. Ответниците и държали процесния апартамент, което фактическо състояние давало възможност за придоиването му по давност. Общината имала правен интерес от настоящия иск тъй като противопоставяла на ответниците своето право на собственост.

В писмен отговор ответниците са оспорили претендираното право като са отрекли да се е осъществило в полза на общината основанието по чл.92 от ЗС, тъй като те са собственици на поземления имот по давност.

Според т.1 от ТР№ 8/2012г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да 2 придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството по делото се прекратява.

В случая интересът на ищеца от водене на процеса се обосновава с претенция той да е титуляр на самостоятелно право на собственост по приращение/чл.92 от ЗС/ върху ап.***, самостоятелен обект в сграда имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Балчик, построена върху имот общинска собственост имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Балчик.

Съгласно чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС), собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. След като правото върху сградата по приращение/чл.92 от ЗС/, в частност върху самостоятелните обекти в нея, произтича директно от правото на собственост върху земята, съдът не може да се произнесе кой е собственик на сградата, преди да е окончателно ясно кой притежава терена/поземления имот/.

Ищецът сам е заявил между страните да е налице спор относно правото на собственост върху поземления имот с идентификатор ***, за разглеждането на който е образувано гр.д.№747/2023г. на ДРС.

От приложените по делото документи несъмнено ясно се установява, че гр.д.№747/2023г. на ДРС има за предмет отрицателна установителна претенция по чл. 124 от ГПК на Община Балчик срещу С. К. С. и Я. А. С. – за установяване, че двамата съпрузи не притежават вещни права на собственост върху УПИ XXXI, кв. 4 по ПУП на вилна зона „Б. с.“, с площ от 3 284 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Балчик. С решение № 68/22.01.2024г. по това дело е признато за установено , че С. К. С. и Я.

А. С. не са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Балчик. Това решение е потвърдено с решение №188/05.08.2025г по в.гр.д.№332/2025г.на ДОС, което понастоящем не е влязло в сила, обжалваемо е и е обжалвано пред ВКС. При извършена служебна справка от настоящата съдебна инстанция чрез ЕПЕП/възможна, тъй като въззивното гражданско дело е в системата на настоящата съдебна инстанция/ се установява, че производството понастоящем е висящо пред ВКС и по него все още няма постановено окончателно решение или определение, което да слага край на спора.

Спорът за собственост на поземления имот се явява преюдициален /обуславящ/ спрямо този за сградата, респ. процесния самостоятелен обект в нея-ап.***. Решението по гр.д.

№747/2023г. на ДРС има пряко значение за изхода на настоящото, при което е налице основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК - наличието на връзка на преюдициалност /връзка на зависимост/ между две дела- висящ съдебен спор между страни, които биха могли да се позоват на силата на пресъдено нещо на решението по друго дело.

Действително, събраната по делото информация не дава яснота дали висящността на гр.д.

№745/2023г.на ДРС дава самостоятелно основание за спиране при условията на чл.229, ал.1, 3 т.4 от ГПК. Относно това дело са изяснени само страните по него- С. К. С. и Я. А. С. в качеството им на ищци и Община Балчик в качеството и на ответник, и движението на делото- спряно с определение №785/31.03.2023г., влязло в сила на 15.04.2023г., до приключване на гр.д.№747/2023г.на ДРС. Няма данни относно предмета на това дело. Това обстоятелство само по себе си не лишава от основание постановеното от районния съд спирането на производството по причина на висящност на преюдициалния спор по гр.д.

№474/2023г.на ДРС. Ако предметът на гр.д.№745/2023г.на ДРС няма общо с настоящото дело, след отпадане на основанието за спиране/окончателно приключване на производството по гр.д.№747/2023г. с влязъл в сила съдебен акт/ всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по причина, че гр.д.№745/2023г.на ДРС няма преюдициален характер, като удостовери предмета му или изиска служебно изискване на справка относно предмета му. Отказът на съда да възобнови спряното производство по чл.

230 от ГПК подлежи на обжалване.

С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№1055/25.02.2026г., подадена от Община Балчик, чрез упълномощения адвокат М. Д., срещу определение №56/24.02.2026г. по гр.д.

№302/2025г.на КРС, преобразувано в гр.д.№1248/2026г.на ДРС, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл сила съдебен акт на производството по гр.д.№745/2023г.на ДРС и гр.д.№747/2023г.на ДРС.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4