Решение № 1301 от 13.12.2023, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1301 гр. Перник, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231720101820 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Р. Н., с ЕГН: **********, чрез адв.

М. М., против С. Д. Д., с ЕГН: ********** и С. Р. Д., с ЕГН: **********, с която се иска съдът да разпредели ползването на недвижим имот: урегулиран поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, общ. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, който имот е с адрес: гр. ****, целият с площ от 409 кв.м. /като 400 кв.м. площ по нотариален акт/, за който имот е отреден парцел VIII-2919, в кв. 78 по плана на гр. *****, при съседи на имота имоти с идентификатори: ***; ***, *** и

*** – като от така описания имот ищецът притежава ½ идеална част, а ответницата останалата ½ идеална част. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 24.01.2017 г. на ЧСИ С.Б. ищецът придобил ½ идеална част от правото на собственост върху следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, общ. Перник, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, който имот е с адрес: гр. ****, целият с площ от 409 кв.м. /като 400 кв.м. площ по нотариален акт/, за който имот е отреден парцел VIII-2919, в кв. 78 по плана на гр. *****, ведно с втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, който етаж бил с площ от 108 кв.м., заедно с две зимнични помещения и половината от подпокривното 1 пространство, както и съответните идеални части от общите части на сградата.

Ответниците от своя страна били собственици на останалата ½ идеална част от терена ведно с първия етаж от постройката.

На следващо място се твърди, че между ищеца от една страна и ответниците от друга страна обаче имало поС.ни спорове относно ползването на поземления имот. В тази връзка ищецът отправял поС.ни искания към тях за доброволно разрешаване на конфликта – като дори им изпратил нотариална покана със скица предложение за разпределяне на ползването, но опитите му останали без резултат. Предвид необходимостта от уреждане на спора във връзка с ползването на терена ищецът счита, че има интерес от настоящия иск. Иска същият да бъде уважен като бъде разпределено ползването на имота съгласно приложено мотивирано предложение за това.

С исковата молба са представени: скица на поземлен имот от 13.04.2023 г., постановление за възлагане на недвижим имот, мотивирано предложение за обособяване на дялове на ползване в границите на недвижим имот, В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците, чрез упълномощения им процесуален представител – адв. К. Б., е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен.

В тази връзка се твърди, че по отношение на процесния поземлен имот вече било извършено разпределение на ползването със съдебно решение, а именно Решение № 846/23.11.1976 г. по гр.д. № 1340/1976 г. по описа на РС Перник – с приложена към него окомерна скица приподписана от съда.

Излагат се подробни разяснения, че процесният недвижим имот първоначално бил придобит от двама братя – Р. С.ов Д. и Д. С.ов Д..

Впоследствие между двамата била сключена съдебна спогодба за делба на имота – като Д. С.ов Д. получил в дял втория етаж от построената на терена сграда заедно с две зимнични помещения и половината подпокривно пространство, а Р. С.ов Д. – получил съответно първия етаж, също две зимнични помещения и половината от подпокривното пространство. Още тогава обаче съсобствениците не могли да поделят ползването на терена, поради което и било образувано гр.д. № 1340/1976 г. по описа на РС Перник, приключило с посоченото решение. Към последното имало скица – във връзка, с която на Д. С.ов Д. било предоставено ползването на терена между буквите ЛМНО и ГДЕЖЗИК, а на Р. С.ов Д. – ползването на терена между буквите АБВГКИМЛОП. Останала и част за общо ползване – между буквите АБВГДЕ.

Прави се уточнение, че ответниците били правоприемници на лицето Р.

С.ов Д., а ищецът на лицето Д. С.ов Д.. Прави се уточнение и че имотът, който е собственост на ищеца, сменил многократно собствениците си през годините, но всички се съобразявали с вече постановеното решение.

Единствено ищецът не бил доволен от него, поради което и предложил друг начин на ползване, който обаче ответниците не одобрявали.

На последно място се излагат подробни доводи, че от постановяване на първоначалното съдебно решение повече никакви промени не били настъпили 2 в имота, поради което и липсвало основание да се променят рамките на вече извършеното разпределение. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.

С отговора са представени: нотариален акт, протокол по дело, Решение № 846/23.11.1976 г. по гр.д. № 1340/1976 г. по описа на РС Перник – с приложена към него окомерна скица приподписана от съда.

В хода на производството по делото са разпитани свидетели: Р. Н. С.

/баща на ищеца/ и Р. С.ов Д. /син на ответниците/.

Изготвени са и две съдебно технически експертизи: с вх. № 20602/06.10.2023 г. от в.л. Р. Н. и с вх. № 23735/14.11.2023 г. от в.л. А. Ц..

Представени са и документи от Апелативна прокуратура София.

В съдебно заседание, проведено на 20.11.2023 г., процесуалният представител на ищеца адв. М. изразява становище за уважаване на иска – като бъде приет един от вариантите са разпределяне на ползването на процесното дворно място, предложени от в.л. Р. Н.. Поддържа, че това били варианти без обща част за съвместно ползване, поради което били поцелесъобразни с оглед създадените конфликтни отношения между страните.

Претендират се разноски за експертиза.

Ответниците се представляват от адв. Б., която изразява становище за отхвърляне на иска предвид липсата на промяна в обстоятелствата спрямо момента на постановяване на Решение № 846/23.11.1976 г. по гр.д. № 1340/1976 г. по описа на РС Перник. Дори да се приемело, че такава промяна е налице обаче то ползването на терена следвало да се разпредели по варианта, предложен от в.л. Ал. Ц., доколкото именно конфликтните отношения между страните налагали всеки от собствениците да има достъп до постройката от всички страни – при необходимост от обслужване на сградата, ремонт, преустройства и др. Претендират се разноски за експертиза.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от постановление за възлагане на недвижим имот се установява, че на 27.02.2017 г. ищецът е придобил собствеността върху ½ идеална част от урегулиран поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Перник, който имот е с адрес: гр. ****, целият с площ от 409 кв.м. /като 400 кв.м. площ по нотариален акт/, за който имот е отреден парцел VIII-2919, в кв. 78 по плана на гр. *****, ведно с втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 108 кв.м. изградена в имота, както и две зимнични помещения и половината подпокривно пространство на сградата и съответните идеални части от общите части на сградата.

От своя страна видно от протокол по гр.д. № 537/1972 г. с одобрена спогодба по делба и нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 32, том І, рег. № 283, нот. дело 42/1999 г. ответниците са собственици върху ½ идеална част от урегулиран поземлен имот с адрес: гр. ****, целият с площ от 400 кв.м., за който имот е отреден парцел VIII-2919, в кв. 78 по плана 3 на гр. *****, ведно с първия етаж от изградена в имота масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 108 кв.м., както и две зимнични помещения и половината подпокривно пространство на сградата и съответните идеални части от общите части на сградата.

Между страните липсва спор относно правата им на собственост върху постройката и дворното място вкл. досежно квотите. Липсва спор и че всички съсобственици на имота са страни по делото.

Съгласно скица на поземлен имот № 15-408093 от 13.04.2023 г. процесният имот е с площ от 409 кв.м. и се намира на адрес: гр. **** като е с идентификатор № ***. В имота има и три постройки – жилищна сграда с идентификатор № *** – на два етажа със застроена площ от 109 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор №

*** и площ от 18 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор № *** и площ от 16 кв.м.

Видно от Решение № 846/23.11.1976 г. по гр.д. № 1340/1976 г. по описа на РС Перник – с приложена към него окомерна скица, приподписана от съда, между първоначалните съсобственици на сградата и дворното място е бил налице и предходен спор с правно основание по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Видно от приложената окомерна скица в имота към момента на извършване на първоначалното разпределение е бил налице само един гараж, както и още една помощна сграда, която към момента не съществува в имота. Около жилищната сграда обаче е обособена зона за общо ползване между съсобствениците.

От показанията на свидетеля Р. Н. С. /баща на ищеца/ се установява, че ищецът и ответниците са съсобственици на имот – с адрес гр. Перник, ул.

**** като имотът представлявал къща на два етажа с мазета и с двор. В къщата собственост на ответниците бил първият етаж, а на ищеца – вторият етаж като собствеността върху терена била при равни дялове. Свидетелят уточнява, че синът му придобил собствеността върху имота през 2017 г.

Разяснява, че още тогава къщата имала два отделни входа като два отделни входа имало и самото дворно място. Имало и общи части – коридор със стълби към тавана и мазетата, като и самите тавански помещения и мазета.

Свидетелят твърди, че след като синът му придобил имота с ответниците имало разговор кой каква част от двора ползва и именно ответниците показали средата на терена. Тогава ищецът искал да сложи ограда, но ответниците не изявили желание, поради което и свидетелят посадил туи /понастоящем високи около 1м./, които да обозначават това разделение и срещу които ответниците не възразили.

Ответниците не възразили и когато ищецът направил малък навес на площадката над своя вход към къщата, за да влиза спокойно и да не се мокри, докато отключва вратата.

На следващо място свидетелят разказва, че отношенията между страните се влошили през м. септември 2022 г. по повод кучето на внуците на свидетеля, което живеело на двора и влизало и в частта на ответниците.

Тогава свидетелят казал, че когато се прибере от почивка ще постави ограда, 4 за да се реши проблема. Именно след този случай ответниците започнали да търсят конфликт и да пускат жалби срещу ищеца. Ответниците започнали и да правят забележки на ищеца по всякакъв повод и да вдигат скандали – като дори спрели подаването на ел. енергия от таблото на улицата.

След като конфликтът се задълбочил преди около година според свидетеля ищецът се изнесъл от къщата и само свидетелят останал да я посещава редовно, за да поддържа имота. Свидетелят поставил и ограда след случая с кучето, срещу което ответниците пуснали жалби до прокуратурата, но последните били оставени последствия, защото нямало самоуправство.

Така комуникацията между страните в крайна сметка била прекъсната, а свидетелят ограничил достъпа на ответниците до частта от двора, ползвана от ищеца вкл. през стълбищното пространство под входовете към къщата.

На последно място свидетелят разказва, че когато синът му придобил собствеността върху имота не бил уведомен за съществуващо разпределение на ползването на дворното място като нямало съответен документ за това към продажната документация. Едва след като между страните възникнал конфликт ответникът показал стара скица на свидетеля, но отказал да му я даде.

В показанията си свидетелят Р. С.ов Д. /син на ответниците/ твърди, че ответниците имат имот: къща с двор съсобствени с ищеца на адрес гр.