Решение № 98 от 10.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5782/2025
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 10.01.2026
- В сила
- 07.02.2026
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. София, 10.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110205782 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .
Образувано е по жалба на К. В. И. срещу Наказателно постановление (НП) № 9155/07.03.2025., издадено от и.д. началник на отдел “Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“", с което на К. В.
И., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 б.“a" и чл. 7, ал. 1, т. 3 б.“б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят обективира твърдения, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като същото противоречи на материалния закон и е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че не е извършил нарушението. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не 1 се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за съдебното заседание, не изпраща процесуален представител.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 12.02.2025 г. в 10:06 часа на път II-18, км 0+200 на отбивна площадка в посока rp. София-гp. Ботевград, К. В. И. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППC с 5 оси — MПC с 2 оси марка ,,***'', модел ,,***'' с per. № ,,***'' и полуремарке с 3 оси с per. № ,,***''.
В района км. 0+200, същият бил спрян за проверка от служители на Агенция Пътна инфраструктура, които следели за преминаване на очевидно претоварени и извънгабаритни превозни средства.
При осъществената проверка на водача на товарния автомобил, подробно индивидуализиран по-горе, било установено, че същият превозва превоз на трошен камък, видно от кантарна бележка № 22507067/12.02.2025 г.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППC, модел DFW-KR N.
118845 и ролетка № 1311/18/5 м, било констатирано следното: измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на MПC е 14.715 т, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500 т, съгласно чл.
7, ал. 1, т. 4, буква .,а“ от Наредбата, като превишаването е с 3.215 т. При измерено разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.110 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. като превишаването е с 6.110 т.
Служителят Р. Г. констатирал, че е налице извършено административно нарушение от водача на извънгабаритното ППС, поради което съставил на водача АУАН за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 б. „a" и чл. 7, ал. 1, т. 3 б., б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на К. В. И., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева, за 2 извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 б „a" и чл. 7, ал. 1, т. 3 б „б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Р. Г. както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Всички представени по делото доказателства са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. Измерването е извършено с техническо средство – ел.везна, която е сертифицирани и отговарят на изискванията н а Закона за измерванията. Като доказателство за това служат заявление за проверка № 000029-22104/25.04.2024 година за електронен модел везна модел DFW-KR № 118845, протокол за проведено обучение за работа с мобилна везна на Р. Г. и сертификат за одобряване на типа средство за измерване. В АУАН и НП прецизно и са посочени измерването на осите и констатираното превишаване на максимално допустимото натоварване.
При така възприетата фактическа обстановка и извършен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че със своето поведение 3 жалбоподателят е извършил административно нарушение по на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 б., ,a" и чл. 7, ал. 1, т. 3 б., ,б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министьра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППC.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вина – пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че е налице извършване на противоправно деяние и въпреки това е управлявал пътно превозно средство.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на ОСС на съдиите от I и II колегия ВАС и НК на ВКС, водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП.
В конкретния случай, от доказателствата за собственост на ППС е видно, че то не е собственост на жалбоподателя, нито са представени доказателства, че той е наредил превоза. Поради това, съдът намира, че правилно е квалифицирано нарушението в такова по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП като намира довидите на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.
В случая не е налице маловажно деяние, поради високата му обществена опасност, което изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното нарушение не разкрива специфики, които да го отличават от обикновените случаи на нарушения от същи вид.
Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
4
Доколкото се установява по делото, че нарушението е първо за водача, липсват други отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че следва да измени наказателното постановление в частта относно размера на наказанието като намали същото до 500 лева, което е минималното предвидено в закона за това нарушение и е съответно на обществената опасност на нарушението и на нарушителя.Ето защо, НП следва да се измени в горния смисъл. С оглед гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление НП 9155/07.03.2025., издадено от и.д. началник на отдел “Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“", с което на К. В. И., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 б.“a" и чл. 7, ал. 1, т. 3 б.“б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5