Решение № 212 от 23.03.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Шумен, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20213630102577 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Р. ЮР. Й. с ЕГН ********** от гр.

*** действащ чрез пълномощника си и със съдебен адрес: адв. С.С. от ШАК, срещу „*** ***, представлявано от управителя М.В.. Предявени са два иска – за заплащане на дължимо трудово възнаграждение с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по чл. 221, ал. 1 от КТ, както и акцесорните искания по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че ищецът е бил работник на ответното дружество. Поради забавяне на плащанията по трудовия договор на 14.09.2021 г. прекратил трудовото си правоотношение с ответника на основание чл. 327, т. 2 от КТ, считано от тази дата. Неплатено останало трудовото възнаграждение на ищеца за периода от 17.05.2019 г. (съгласно поисканото и допуснато в съдебно заседание от 04.02.2022 г. изменение на иска) до 13.09.2021 г. С допълнителна молба, подадена на 03.02.2022 г., ищецът оспорва изложените в отговора твърдения и твърди, че му е било обяснено, че посочените в отговора ордерите суми касаят по-стари от 01.01.2021 г. дължими трудови възнаграждения. Последното дава повод да поиска изменение на иска в частта относно началния момент, от който не са му заплатени трудовите възнаграждения. Освен това е оспорен фактът на редовното водене на трудовите ведомости от ответника. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание му се дължи и обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 221, ал. 1 от КТ. Ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумите от 14301,41 лв. неплатено брутно трудово възнаграждение за посочения период и 1802 лв. (съгласно поисканото и допуснато в съдебно заседание от 1

25.02.2022 г. изменение на иска), представляващи неплатено обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаване на иска до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер. С допълнително писмено становище е оспорен иска и след изменението като са посочени всички плащания извършени в полза на ищеца, поради което е оспорен искът за заплащане на трудови възнаграждения за сумата над 7582,51 лв. Твърди, че съгласно разпореждане на НАП, ТД – Варна, офис Шумен работодателят е задължен да внася дължимите публични задължения, включително за данък общ доход и осигуровки на работниците. Счита, че дължимите данъци и осигуровки, които следва да се удържат от трудовите възнаграждения на ищеца и да се платят от работодателя на бюджета, в случая следва да се приспаднат от размера на претенцията на ищеца и сумите да му се присъдят без публичните задължения. Не се оспорва иска с правно основание чл.

221, ал. 1 от КТ. Моли обаче дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ да се прихване с вземането им срещу ищеца по насрещния иск.

В срока за отговор е предявен и насрещен иск от *** срещу Р. ЮР. Й.. В насрещната искова молба се твърди, че докато работел за ***, Р. ЮР. Й. пожелал да посещава задочно обучение в ПГСАГ – Шумен. Но нямал финансовата възможност да поеме таксите за това обучение. По тази причина работодателят заплатил дължимите такси в общ размер на 1600 лв. Уговорката била в последствие да уредят отношенията си с договор, но това така и не станало. Работникът се явил на обученията, но не възстановил сумата. Моли съда да осъди Р. ЮР. Й. да заплати на *** сумата в размер на 1600 лв. платени без основание от работодателя вместо работника, а ако искът по чл. 221, ла. 1 от КТ бъде намерен за основателен, двете насрещни вземания да се прихванат.

Така предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Направено е искане за прихващане по чл. 103 и сл. от ЗЗД. С отговора по насрещния иск са изложени възражения за неоснователност на иска. Твърди се, че политика на работодателят е да заплаща обученията на работниците си в ПГСАГ – Шумен. Обучението било проведено от работника по настояване на работодателя на основание чл. 228б от КТ.

Твърди, че никога между страните не е имало уговорка сумата да бъде възстановявана от работника. Нелогично било да се твърди, че страните ще уреждат отношенията си с договор цели 2 години след провеждане на обучението. Твърди, че не е имало сключен договор по Глава 11 от КТ между страните, а дори и да се приеме, че такъв е имало, то работникът не дължи възстановяване на сумата за обучение, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е по вина на работодателя.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове. Излага твърдения за доказаност размера на трудовите възнаграждения, които ищецът претендира като оспорва заключението на вещото лице и представените от ответника РКО. Моли съдът да присъди брутния размер на сумите, тъй като счита, че няма 2 данни дължимите данъци и осигуровки да са заплатени от ответника. Моли съда да отхвърли насрещния иск, тъй като счита, че в случая е имало налице основание, на което работодателят е заплатил обучението на работника.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника поддържа изложеното в отговора по исковата молба за частична неоснователност на иска за заплащане на трудовите възнаграждения в частта над сумата от 7582,51 лв. като твърди, че за целия период на действие на договора на работника са заплащани суми по банков път или с РКО.

И неплатения нетен остатък на трудовите възнаграждения възлиза на посочената сума.

Обръща внимание, че ищецът не е оспорил получаването на сумите. Твърди, че са събрани доказателства, че публичните задължения въз основа на трудовия договор са платени от работодателя. Моли съда да уважи насрещния иск и да извърши исканото прихващане.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищеца *** е имал сключен трудов договор с ***. Договорът бил сключен на 17.05.2019 г. за длъжността „общ работник, строителство на сгради“. Брутното му трудово възнаграждение възлизало на 590 лв. Страните договорили и допълнително трудово възнаграждение са стаж и опит в размер на 4,80 %. С допълнително споразумение от 01.10.2020 г. ищецът бил преназначен на длъжността „техник, строителство и архитектура“ с трудово възнаграждение 1700 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 5,40 %.

Поради системно неплащане на трудовото му възнаграждение работникът уведомил работодателя, че прекратява без предизвестие трудовото правоотношение, считано от получаване на известието. Същото било получено от работодателя на 14.09.2021 г. На същата дата е издадена и заповед, с която трудовия договор е прекратен на основание чл.

327, т. 2 от КТ. Посочено е, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 221, ал.

1 от КТ за срока на предизвестието без да е посочена конкретна сума. Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ размерът на обезщетението по чл. 221, ла. 1 от КТ дължимо на ищеца възлиза на 1802 лв.

Видно от изготвената и кредитирана от съда ССчЕ се установява, че за целия период на действие на договора от 17.05.2019 г. до 14.09.2021 г. работодателят дължи на работника брутно трудово възнаграждение в размер на 36159,55 лв., от които нетното трудово възнаграждение възлиза на 27880,32 лв. (в ССчЕ сумата е посочена като 29682,32 лв., но в нея е включено и обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1802 лв.). От всички тези суми по банков път са заплатени общ 5922,81 лв., а чрез разходен касов ордер, удостоверяващ касово плащане, на работника са заплатени 6900 лв. Отделно вещото лице установило, че във ведомостите са налице отбелязвания, че на работника са заплатени 7475 лв. в брой срещу подпис във ведомостите. Подписаните от ищеца ведомости имат характера на разписка за получените суми, поради което съдът приема, че тези плащания наистина са направени.

3

Освен това по делото са представени доказателства, че е налице подлежащ на принудително изпълнение акт за събиране на публични вземания. Вещото лице е установило, че по него се извършват плащания редовно и дължимите от работодателя публични задължения във връзка с процесния трудов договор за данък общ доход и различните осигуровки (както тези, които се плащат от работодателя, така и тези, които се удържат от работника) се заплащат периодично от работодателя и към момента на изготвяне на ССчЕ са платени всички публични вземания по трудовия договор на ищеца до м. май 2021 г.

От заключението по назначената и кредитирана от съда ССчЕ се установява, че от целия период на действие на трудовия договор между страните неплатени са останали суми в размер на 7582,51 лв., представляващи нетната сума на дължимите трудови възнаграждения, както и начисленото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1802 лв.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът и преди процесния трудов договор е работел при същия работодател. Преди няколко години управителят на *** говорил със св. Иво М. по повод това, че трудно намирали лица, които да работят като строителни техници, тъй като се изисквало определено образование със специалност. За целта ръководителят на дружеството работодател се посъветвал със свидетеля, който работел при него като строителен техник, кои работници да бъдат обучени, за да могат да станат строителни техници. Изрично заявил, че му трябват хора, които работят при тях, на които може да се разчита. Св. М. предложил две лица, от които единият бил ищецът Р.Й.. Самият свидетел предал на ищеца предложението на работодателя и след като получил съгласие, го изпратил при М.В. да се уговорят. Не знае каква е била уговорката между двамата, но обучението било проведено в *** и било платено от ***, а след завършването му ищецът бил назначен за строителен техник. Видно от представените по делото писмени доказателства работодателят е заплатил два пъти по 800 лв. на ПГСАГ – Шумен в две поредни години или общо сумата от 1600 лв.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

С исковата молба са предявени два иска – за заплащане на дължимо трудово възнаграждение с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по чл. 221, ал. 1 от КТ, както и акцесорните искания по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че работодателят не е заплатил на работника нетно трудови възнаграждения в общ размер на 7582,51 лв.

По отношение на спора дали съдът следва да осъди работодателя да заплати брутното или нетното възнаграждение, съдът намира следното:

4

Трайно утвърдена е практиката, че с решението съдът трябва да определи дали работодателят следва да заплати брутното или нетното възнаграждение. В случите, в които съдът задължава работодателят да заплати брутния размер на трудовото възнаграждение, задължение на съдебния изпълнител, който събира принудително вземането, е да изчисли и приведе директно на държавния бюджет сумите за данъци и осигуровки, а на работника се изплаща само нетната стойност на трудовото възнаграждение. Предвид това независимо от това дали съдът ще осъди работодателят да заплати брутната или нетната стойност на дължимите трудови възнаграждения и в двата случая работникът получава само нетната им стойност. Предвид това осъждането на работодателят да заплати брутната или нетната стойност зависи не от ползата за работника (и в двата случая той получава една и съща сума), а от други фактори: дали тези публични вземания са заплатени от работодателя или има съмнения, че може и да не бъдат заплатени. В конкретния случай няма никакво съмнение, че голяма част от дължимите данъци и осигуровки по дължимите на ищеца трудови възнаграждения са платени (до м. май 2021 г.). освен това според съда няма съмнение, че те ще бъдат заплатени, тъй като има издадено разпореждане на данъчните органи, съставен план за разсроченото им заплащане и плащанията се спазват от работодателя.