Решение № 194 от 13.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Варна, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000310 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД- гр. София, ЕИК 200299615, подадена чрез юрисконсулт Я С., срещу решение № 287/11.12.2025г., постановено по т. д. № 67/2025г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на С. Ф. К. от с. Вълнари, Област Шумен, сумата 150 000 лв. (с равностойност 76 693,78 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания вследствие получените от него травматични увреждания от възникнал пожар в резултат на техническа неизправност на газова уредба на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от К Р Б, настъпил на 19.06.2023г. в гр. Шумен, ул. „Софийско шосе“, на основание валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на възникване на пожара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2024 г. до окончателното й заплащане.

Въззивна жалба формално е насочена срещу първоинстанционното решение в цялост, с която e уважени предявения от С. Ф. К. осъдител eн иск с 1 правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , в размер на исковата сума от 150 000 лв. с равностойност 76 693,78 евро– обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на посоченото по– горе застрахователно събитие. Процесуалният представител на застрахователното дружество е отправил искане към въззивния съд за отхвърляне на иска изцяло, но не са релевирани никакви оплаквания и съображения във връзка с недоказаност на исковата претенция по основание или извършено плащане на обезщетение, т. е. в тази част жалбата е бланкетна. Конкретните оплаквания са з а нарушение на закона- чл. 52 ЗЗД, по съображения, че присъденото обезщетение е необосновано завишено с оглед установените болки и страдания на пострадалото лице, определеният размер нарушава принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Оспорва се също правилността на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като се претендира принос поне в размер на 50 %. Направено е и искане за присъждане на разноски съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима.

Въззиваемият С. Ф. К. представляван от адв. Н. Д. от ШАК и адв. Б. А. от САК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения и доводи.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция представител на въззивника не се явява, а пълномощникът на въззиваемия поддържа становището си, изразено в депозирания в срок отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Шуменският окръжен съд е бил надлежно сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявен от С. Ф. К. от с.

Вълнари, Област Шумен срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД- гр.

София, за присъждане на сумата 150 000 лв., претендирана като дължимото 2 обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на получените от него телесни увреждания от застрахователно събитие- пожар в резултат на техническа неизправност на газова уредба на л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, настъпил на 19.06.2023г. Предявена е и акцесорна претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главното парично вземане от датата на подаване на извънсъдебната претенция до застрахователя до окончателното погасяване на задължението.

Обжалваното решение, с което исковете са уважени изцяло, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо- налице са всички, предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съгласно КЗ относно изпълнението на процедурата по чл. 380 от КЗ. Въз основа на подадена от пострадалото лице извънсъдебна претенцията е заведена щета № 0801-002542/2024-01 от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД- гр. София, по която е отказано плащане на застрахователно обезщетение.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по действащ договор към датата на процесното застрахователно събитие- 19.06.2023г., за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите ” за л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, в който е настъпил пожар поради техническа неизправност на газова уредба: нехерметичност в тръбопроводите за сгъстен нефтен газ до двигателя, възникнала след зареждане на лекия автомобил на бензиностанция „Бенита“, на разстояние 200 – 300 метра след нея по време на движение.

Съгласно нормата на чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане и застрахователно покритие са причинените вреди на трети лица, свързани с притежанието и използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, което включва не е само вредата от противоправното поведение на водача на МПС по чл. 45 ЗЗД, но и случаите на деликт, причинен от характеристики на самата вещ, респ. присъщи свойства 3 или техническа неизправност на застрахованото МПС. Т. е. рискът при сключената застраховка „Гражданска отговорност“ включва не само санкционно задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в смисъла на чл. 45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД във връзка със законови разпоредби, регулиращи отношенията по този вид застраховки, вкл. чл. 493, ал. 2, т. 7 от КЗ. По силата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

В случая, застрахователят не спори в тази инстанция и се установява по безспорен начин от събраните доказателства, че пожарът, възникнал в застрахования л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Х ХХХХ ХХ и причинил неимуществени вреди на ищеца, е в резултат на техническа неизправност на газовата уредба на автомобила и съставлява застрахователно събитие по смисъла на §1, т. 4 от ДР на КЗ - поради повишеното налягане в системата на АГУ в резултат на възникналата внезапна техническа неизправност, в момента на щракване със запалка от пътуващия в лекия автомобил Д С Р, е възникнала локална експлозия с незначителна мощност, но с достатъчен температурен импулс за възпламеняване на облицовките и тапицериите в автомобила, както и на пътниците в него.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищеца телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.

Безспорно е установено от от медицинската документация и от заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице с необходимите специалност и квалификация, че ищецът е получил следните травматични увреждания, което са в пряка причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие: Пламъково изгаряне ІІ-ІІІ степен на кожата на лицето, ушите, шията, горните крайници (лява мишница и предмишница, гърба на дясна длан и пръсти) по предните повърхности на бедрата и задните повърхности на подбедриците – общо 25% от телесната повърхност. На ищеца е проведено 4 комплексно оперативно и медикаментозно лечение, последвано от физиотерапевтични процедури– амбулаторни и стационарни. Пострадалият е хоспитализиран двукратно. При първата хоспитализация са проведени шест оперативни интервенции с цел изрязване на умъртвените при инцидента тъкани на кожата, третиране с медикаменти и двуетапна свободна кожна трансплантация в областта на лявата мишница и предмишница, дясна подбедрица и ляво бедро и подбедрица, и на гърба на дясната длан и пръсти.

През периода 20.06.– 28.06.2023 г. са проведени многократни вливания на кръв и кръвни продукти. При втората хоспитализация са обработени възникналите частични некрози по ръбовете на направени при хоспитализация операции и жизнени автоприсадки на лявата мишница и предмишница, дясната подбедрица, лявото бедро и подбедрица, отстранени са поставените фиксиращи метални скоби и са продължени превръзките в посочените области.

Според експерта, непосредствено след пламъковото изгаряне през м.

06.2023г. пострадалият е изпитвал много силни болки, които са изисквали непрекъснато използване на обезболяващи средства (в т. ч. морфин и лидол).

В следващите седмици болката е започнала постепенно да утихва, а към края на м. ноември 2023 г. оценката на дейностите от ежедневния живот вече е задоволителна. Претърпените от ищеца неудобства са свързани с обширните раневи повърхности, парещата болка, загубата на телесни течности, превръзки, прием на медикаменти, ограничени движения и принудително позициониране на тялото, необходимост от помощ при самообслужване и дейностите от ежедневния живот.

Вещото лице пояснява, че при изгарянията, като вид травма, възстановителния период винаги е строго индивидуален и зависи от редица фактори– от дълбочина и площ на изгарянето, анатомично разположение, развитието на възпалителни или др. усложнения, възрастта на пациента, обща реактивност на организма, придружаващите заболявания, времето изминало от началото на изгарянето до оказване на специализирана помощ и др. В случая, в амбулаторните листи от 18 и 28 август 2023 г. няма описани неепителизирани кожни повърхности, а е проведената физиотерапия с цел болкоуспокояващо, противовъзпалително антибактериално и противоалергично и стимулиращо регенерациаята на тъканите, като оценката 5 на дейности от ежедневния живот е добра.

След изчерпване възможностите на амбулаторната физиотерапия и рехабилитация, ищецът е бил лекуван двукратно в „Специализирани болници за рехабилитация национален комплекс“ ЕАД– филиал Кюстендил, по повод придърпване на кожата и ограничени движения в областта на горните и долни крайници – предимно в китките и пръстите на ръцете. В резултат на лечението се е увеличил обемът на движение в гривнените стави, като за лявата той е възстановен почти до физиологичната норма, а за дясната е останал частично ограничен. Към момент на личния преглед, осъществен от назначения от съда експерт, ищецът е клинично здрав, оплаква се от придърпване на кожата само на дясната ръка, съпроводено с поява на болка в предкитково-пръстовите стави на ръката при свиването им в юмрук, но без съществено значение в дейностите от ежедневния живот. Заздравяването на раневите повърхности е приключило напълно и динамика в развитието им в бъдеще не се очаква.

От заключението на СМЕ се установява също, че преживяната злополука е причинила стрес и се е отразила негативно и на психиката на ищеца. Силните болки, които е изпитвал, водят до депресивни синдроми, той е сънувал кошмари и не е можел да спи. Настъпила е отрицателна промяна в цялостната житейска и емоционална сфера на пострадалото лице.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Е Е К. съпруга на ищеца и Ф. К. С. – баща на ищеца. Предвид близката пряка родствена връзка от първа степен между свидетеля и пострадалия и брачната връзка между последния и свидетелката Е К., следва да се отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилото на чл. 172 ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число от мотивационната част на съдебномедицинската експертиза относно характерните за травматичните увреждания физическо състояние и страдания на пострадалия индивид, няма основание свидетелските показания да не се кредитират.