Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262131 от 31.03.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2610/2020
Вид
Решение № 262131
Подписан
31.03.2021
В сила
25.07.2023
Състав
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 б. Б · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 б. В · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 430 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 31.03.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря Надежда

Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 2610 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, с вх. № 26827/ 28.02.2020 г., с която „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******, с ЕИК ******, чрез процесуалния си представител, е предявил срещу В.С.Р. ***, с ЕГН **********, иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане по отношение на ответницата въз основа на договор за кредит от 05.08.2008 г., следните парични суми: в размер на 22 885. 33 евро, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2016 г. до окончателното погасяване на задължението; сума в размер на 7 454.56 евро, представляваща договорна лихва за периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016г.; сума в размер на 318.71 евро, представляваща санкционираща лихва за периода за периода от 12.10.2012 г. до 16.11.2016 г.; сума в размерна 455.13 евро, представляваща заемни такси, както и сторените в заповедното производство разноски в размер 1199.26 лв. държавна такса и 2328.89 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения по силата на сключен между страните на 05.08.2008 г. Договор за кредит между кредитополучателя С.П.Ц.и съдлъжника В.С.Р., от една страна и „Банка „ДСК“ ЕАД, на кредитополучателя е бил предоставен банков кредит в размер на 25 000 евро със срок за издължаване от 360 месеца, считано от датата на разрешаване на кредита - 18.08.2008 г. Последният се е задължил да заплаща на банката месечна вноска, която представлява сбор от главница и лихва, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка 0,5 % съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент „ДСК Уют“. Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент е от порядъка на 4,19 %, а стандартната надбавка е в размер на 3,10 процентни пункта. Гратисният период за издължаване на главницата по кредита е 12 месеца, считано от датата на усвояването му, след който кредитополучателят избира дали да погасява главното задължение. Договорът за кредит е обезпечен с ипотека, вписана върху недвижим имот, представляващ ателие № 18 в гр. София, ул. „Камелия“ район „Овча купел“. Страните са се договорили, че невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски съобразно приложения погасителен план, представлява неточно и непълно изпълнение на поетите от кредитополучателя задължения. Съгласно общите условия към договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. По силата на чл. 15 от договора съдлъжникът отговаря солидарно за задължението по договора за банков кредит.

Банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем поради забава на длъжника, което уведомление му е било връчено лично на 12.10.2016 г., към който момент са били невнесени 49 месечни вноски.

Съгласно клаузите на договора за ипотечен кредит, при допусната забава на длъжника, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява договорения лихвен процент, увеличен наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Допълнително е договорено и съобразно Общите условия по договора за кредит, след отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита да се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

На

17.11.2016 г. „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. По образуваното ч. гр. д. № 65790/ 2016 г. на СРС, ГО, 49 –и състав е била издадена заповед за изпълнение срещу В.С.Р. и С.П.Ц.за заплащане на дължими към банката суми, а именно: главница в размер на 22 885,33 евро, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.11.2016 г. до окончателното и изплащане; договорна лихва в размер на 7 454, 56 евро за периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016 г.; санкционираща лихва за от 12.10.2012 г. до 16.11.2016 г. в размер на 318, 71 евро; заемни такси в размер на 455, 13 евро, както и сторените разноски – 1199,26 лв. държавна такса и 2328,89 лв. юрисконсултско възнаграждение. На 30.01.2020 г. СРС е уведомил заявителя, че е постъпило възражение по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК от длъжника В.С.Р., предвид което е предявил в срока по чл. 415 ал. 2 от ГПК настоящия иск.

Въз основа на горните съображения ищецът настоява вземането му против В.С.Р. размер на 22 885,33 евро, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.11.2016 г. до окончателното и изплащане; договорна лихва в размер на 7 454, 56 евро за периода от 12.09.2012 г. до 16.11.2016 г.; санкционираща лихва за от 12.10.2012 г. до 16.11.2016 г. в размер на 318, 71 евро; заемни такси в размер на 455, 13 евро да бъде съдебно установено. Претендирани сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски и юристконсултско възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата В.С.Р., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявените претенции, както по основание, така и по размер. Договорът за банков кредит от 05.08.2008 г. бил подписан от С.П.Ц., представляван от пълномощника О.Б.Н.. По делото не е представено пълномощно, което да удостоверява наличието и обема на представителната власт на пълномощника. В исковата молба липсват изложени обстоятелства кой е периодът на забавата, в който е изпаднал длъжника. Между същите страни било образувано гр. д. № 3863/ 2015 г. на Софийския Апелативен съд, което касае просрочени вземания на банката по същия договор за кредит, по което дело съдът е признал за установено дължимостта единствено на падежиралите месечни вноски по договора.

Не били налице предвидените от законодателя предпоставки вземането да бъде обявено за съществуващо. Исковата претенция била неоснователна като погасена по давност, тъй като са изтекли повече от пет години, считано от датата на изискуемостта 12.02.2011 г. Тази дата била установена в производството по гр. д. № 3863/ 2015 на САС. Задълженията по процесния договор станали предсрочно изискуеми, считано от 12.02.2011 г., от който момент до датата на предявяване на исковата молба в съда е изтекла погасителната давност по чл. 116 от ЗЗД. Кредиторът е следвало да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба. Такова изявление банката е направила до кредитополучателя и до ответницата. Договорът за кредит бил нищожен поради начална липса на съгласие.

Пълномощникът О.Б.Н. не е притежавал валидна представителна власт за сключването му. Посоченото В договора пълномощно не било приложено като доказателство. Представителната власт, предоставена на пълномощника, не съдържала воля за сключване на договор за кредит по посочените в него конкретни условия. Пълномощникът е излязъл извън обема на учредената му представителна власт, което водело до опорочаване на упълномощителната сделка, което обуславяло недействителност и на волеизявлението на представителя по самата сделка, а това водело до липса на съвпадане на насрещните волеизявления на страните.

При условията на евентуалност ответницата релевира възражение, че сумата, предмет на договора за кредит, не е получена от нея или от С.Ц.. Ищецът превел сумата по кредита по сметка на пълномощника О.Н., като по този начин е нарушил собствените си банкови правила относно процедурата по разплащателните сметки, както и на самия договор. Банката е действала недобросъвестно, като е превела сумата по кредита по банковата сметка на пълномощника. Не е изпълнила задължението си да предостави паричните суми на кредитополучателя. Договорът за банков кредит е реален, поради което не е породил присъщите му правни последици.

При условията на евентуалност е релевирано възражение за нищожност на договора за кредит като сключен във вреда на представляваното лице. При сключването му е била уговорена безполезна за ответницата и за кредитополучателя престация. Договорът е сключен при явно неизгодни условия, като имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено със задължение по кредит, тъй като пълномощникът О.Н. е упражнил превратно предоставената му представителна власт. Договорът е нищожен като накърняващ добрите нрави.

При условията на евентуалност ответницата навежда възражение за нищожност на договора за кредит поради липса на основание, а също и поради противоречие със закона. Липсвала задължителната и непосредствена цел, която се преследвала с разместването на имуществените права между страните по договора. От съдържанието му не можело да се извлече конкретната цел, за която кредитът е отпуснат. Съгласно чл. 430 от ТЗ банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок.

При условията на евентуалност се навежда възражение за липса на направена уговорка за възникване на солидарна отговорност между длъжниците кредитополучателя и ответницата по договора за кредит. Упълномощеното лице не е разполагало с представителна власт да сключва договор за кредит, като уговаря възникването на солидарна отговорност.

Договорът за кредит бил нищожен и по него не се дължало изпълнение, тъй като ответницата, при условията на евентуалност твърди, че е налице персонална симулация, поради факта, че действителен кредитополучател е лицето О.Б.Н.. Последният бил сключил договори за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД за придобиване правото на собственост върху недвижим имот, но не разполагал с необходимите средства да го приведе във вид, удобен за живеене.

Тъй като не разполагал със задоволителен кредитен рейтинг, кредитополучателят и ответницата се съгласили да сключат договор за заем, като парите предадат на О.Б.Н..

Служителка на банката Д.С.Д.била наясно със ситуацията и подготвила всички документи за сключването на договора. В тази връзка трябвало да се вземе предвид, че сумата по кредита е изтеглена от лицето О.Б.Н.. Той е извършвал безкасови плащания и онлайн банкиране за погасяване дължимите месечни вноски по процесния кредит. Вноските са били погасявани от О.Б.Н., както и от самата служителка на банката Д.С.Д.. Ответницата не е извършвала плащане на задължения по договор за кредит, тъй като не е получила парите по същия. Договорът бил сключен при персонална симулация, като нито кредитополучателят, нито ответницата са изразявали желание или съгласие за неговото сключване.

При условията на евентуалност ответницата релевира възражение за недействителност на договора за кредит, обусловена от договарянето му от привидна страна, т.нар. скрит пълномощник, при който се пораждат права и задължения за скрития упълномощител О.Б.Н.. В този случай съдът следва да разкрие привидната сделка и да приложи правните последици на прикритото съглашение.

Настоява за отхвърляне на исковете претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

С оглед доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните от тях доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2008 г. между „Банка

ДСК“ ЕАД, от една страна като кредитор, и С.П.Ц.като кредитополучател, и В.С.Р. като съдлъжник, бил сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който на кердитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 25 000 евро, със срок за издължаване 360 месеца, с гратисен период от 12 месеца, след изтичането на който се погасява по погасителен план чрез разплащателна сметка на кредитополучателя № 15978809. Договорът е бил сключен от пълномощник на кредитополучателя О.Н., с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, и от самата В.С.Р. лично. Договорено е било заплащане на лихва, формирана като базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка 0,5 % съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент възлиза на 4,19 % и стандартна надбавка в размер на 3,10 процентни пункта. Към договора за кредит са приложени Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, съгласно чл. 9.1 от които кредитът се олихвява с фиксирана и/ или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент /БЛП/ и надбавка, посочена в договора, като кредиторът има право да променя БЛП, за което уведомява кредитополучателите. Съгласно чл. 9.4, при промяна на БЛП, банката определя нов размер на месечната вноска за лихва и/ или главница и предоставя на кредитополучателите нов погасителен план. Чл. 24.1 от договора предвижда, че кредитополучателите дължат такса за управление на кредита, която в края на всяка година на падежната дата, определена в договора, се събира по разплащателната сметка на кредитополучателите след погасяване на месечната вноска за лихва и главница, както и всички други обявени от кредитора такси и комисиони, както и всички други разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането, като в случаите, когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът.