Решение № 1322 от 25.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. Пловдив, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300502154 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Б. против Решение №2494 от 21.05.2025г. постановено по гр.д.№18519/2024г. по описа на ПРС, двадесет и пети гр.с., с което се отхвърля иска на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, срещу Х. К. Л., ЕГН **********, с адрес гр. ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. чл.150 ЗЕ да бъде признато за установено, че ответникът Х. К. Л., ЕГН **********, дължи на ищеца „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, следните суми: сумата от 174,38 лева - обезщетение за забава за периода 02.02.2023 г. – 11.07.2024г., начислено върху главница в размер на 1252,23 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, разпределена за периода 01.12.2022 г. – 31.10.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. ***, с кл. номер: ***; и сумата от 23,71 лева - законната лихва върху същата главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.07.2024 г. до окончателното й изплащане – 30.08.2024 г., за които суми е 1 издадена Заповед № 5964/15.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12246/2024 г. на Районен съд - Пловдив, V гр.с. С постановеният съдебен акт в полза на Х. К. Л., ЕГН **********, е присъдена сумата от 400 лева – разноски за един адвокат по делото. Решението се обжалва като незаконосъобразно, необосновано и неправилно по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това уважи исковете на ищцовото дружество като основателни. Претендират се разноски и пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива..

Въззиваемата страна Х. К. Л., ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв.Я. Т. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на суми, съставляващи обезщетение за забава за неплатена топлинна енергия и законна лихва върху същата, за които суми е издадена Заповед №5964 от 15.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№12246/2024г. по описа на ПРС, пети гр.с.Предвид постъпилото от длъжника възражение в срок, за ищецът е възникнал правен интерес от предявяването на настоящия иск.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че не се установява по безспорен начин наличието на вземане в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Х. Л. за сумата от 1252,23 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, разпределена за периода 01.12.2022 г. – 31.10.2023 г. по партидата на длъжника за обект на 2 потребление, находящ се в гр. ***, с кл. номер: ***. Въпреки, че главницата не е предмет на иска с който е сезиран съда, то съществуването и е предпоставка за уважаване на акцесорната претенция за обезщетение за забава, която именно се търси с подадената искова молба по реда на чл. 422 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.

Настоящият съдебен състав след като прецени събраните пред настоящата инстанция и пред първата инстанция доказателства, направи следните правни изводи:

Безспорно се установява от представените по делото писмени доказателства - Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж върху недвижим имот № 141, том 4, дело № 597/2007 г. на нотариус Иван Иванов, писмо от Община Пловдив за промяна на адрес на имота, както и справка от СВ – Пловдив за извършени вписвания по партида на Л., че ответницата е собственик на обекта, находящ се в гр. ***. Като собственик на имота, както правилно е приел първоинстанционния съд, на основание в чл.153, ал.1 ЗЕ, ответницата притежава качество, годно да я обвърже с ищцовото дружество по валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.

Основният повдигнат спор пред въззивната инстанция е установен ли е в производството факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот. Ответницата изрично оспорва до имота й да е доставяна топлоенергия.

В тежест на ищцовото дружество е да докаже този факт при условията на пълно и главно доказване. Обстоятелството, че в счетоводството на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД има записвания относно размера на 3 главницата, основанията на нейното начисляване и перата, от който се формира, които данни са изведени единствено от счетоводните записвания на топлоснобдителното дружество, не е достатъчно да се приеме, че налице дължимост на процесната сума от страна на ответницата.

Що се касае до развитите от жалбоподателя оплаквания в жалбата във връзка с извършеното от Х. Л. на ищцовото дружество плащане на сумата от 1252,23 лв., съставляваща главница за процесния период, следва да бъде отбелязано, че плащането е извършено от ответницата преди да и бъде връчена Заповед №5964 от 15.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№12246/2024г. по описа на ПРС, пети гр.с. Към момента на заплащане на сумата от 1 252.23лв, Х. Л. не е била наясно какво задължение погасява точно като период и характер, доколкото плащането е извършено чрез офисите на „ИЗИПЕЙ“, с оглед на което съдът приема, че процесното плащане не би могло да се тълкува като признание от страна на ответницата на вземанията по предявените претенции с извършени от последната конклудентни действия.

При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че Х. К. Л. има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото притежава имот в топлоснабдена сграда, но липсват доказателства при условията на пълно и главно доказване, че имотът е бил топлоснабден в процесния период и че е извършено реално и точно отчитане на топлинната енергия, като количество и като стойност. Ето защо доколкото не се установи по безспорен начин съществуването на главното задължение в размер на 1 252.23лв представляваща стойност на топлинна енергия, разпределена за периода 01.12.2022 г. – 31.10.2023 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. ***, с кл. номер: ***, то искът за обезщетение за забава и искът законната лихва върху главницата от 1252.23лв, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.07.2024 г. до окончателното й изплащане – 30.08.2024 г., се явява недоказани по своето основание и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Гореизложеното обосновава извода, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи, поради което първоинстанционния акт, следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени 4 пред въззивната инстанция разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 400лв.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2494 от 21.05.2025г. постановено по гр.д.

№18519/2024г. по описа на ПРС, двадесет и пети гр.с.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Х. К. Л., ЕГН **********, с адрес гр. ***, сумата от 400лв / четиристотин лева /–представляващи направени през въззивната инстанция разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5