Решение № 4829 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4829 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110106626 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Б.Д.“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. Г. Н. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 2309,76 лв., равняваща се на 1180,96 евро, представляваща главница по договор за стоков кредит № 334911/27.02.2018 г., ведно със законна лихва от 03.10.2019 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 970,86 лв., равняваща се на 496,39 евро, представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2018 г. до 26.08.2019 г., сума в размер на 147,22 лв., равняваща се на 75,27 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.03.2018 г. до 26.08.2019 г., сума в размер на 23,09 лв., равняваща се на 11,81 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2019 г. до 02.10.2019 г., сума в размер на 120 лв., равняваща се на 61,36 евро, представляваща такса за разходи при изискуем кредит, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 56729/2019 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило в срок възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени в срок установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Ищецът „Б.Д.“ АД твърди, че по силата и при условията на Договор за стоков кредит от 27.02.2018 г. е предоставил на Д. Г. Н., кредит в размер на 2309,76 лева, срещу задължението на кредитополучателя да върне дължимата сума, заедно с договорената възнаградителна лихва, за срок от 18 месеца.

Излага, че „Б.Д.“ АД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 2309,76 лева. Твърди, 1 че съгласно точка 6 от Договора за кредит, кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 27,97% годишно или 0,0777 % на ден. Годишният процент на разходите по кредита е 32,17 %, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Крайната падежна дата на договора е 27.08.2019 г. Посочва, че съгласно чл. 12 от Общите условия при забава в плащане на дължимите суми, след падежната дата, върху неплатената част от главницата се начислява договорен лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Твърди, че за периода от 10.03.2018 г. до 27.08.2019 г. кредитополучателят не е заплатил 18-те броя месечни вноски в общ размер на просрочените суми, включващи главница и договорна лихва – 3 278,82 лева. Твърди, че въпреки допуснатата забава за плащане на погасителните вноски, банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което изискуемостта на задълженията по договора за кредит е настъпила на 27.08.2019 г. – посочената в договора крайна падежна дата. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Г. Н. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че договорът за кредит не е подписан от кредитополучателя, като оспорва неговата автентичност. Твърди, че вземането за договорна и законна лихва за забава е погасено по давност. Счита за неравноправна клаузата за разход при изискуем кредит в размер на 120 лв. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за банков стоков кредит между него и ответника с твърдяното съдържание; че е спазил всички преддоговорни задължения и изисквания по ЗПК и ЗЗП при предоставяне на потребителски кредит, както и реално изпълнение на задълженията му по същия; усвояване на посочените в договора суми респ. получаване на стоките от ответника; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

От приетите като писмени доказателства по делото документи – договор за стоков кредит № 334911/27.02.2018 г., погасителен план и ГПР, Общи условия по договори за стокови кредити, декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, и от приетото, неоспорено от страните, заключение на СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 27.02.2018 г. е подписан договор за стоков кредит № 334911/27.02.2018 г., по силата на който ищецът „Б.Д.“ ЕАД 2 предоставя на ответника Д. Г. Н. кредит в размер от 2309,76 лева за закупуване/заплащане на следните стоки и/или услуги, продавани от „Т.Б.“ ЕАД – телевизор ***, цена 1049 лв., брой 1, телевизор ***, цена 1049 лв., брой 1, както и за сключване чрез „Б.Д.“ ЕАД на застраховка с „Г.З.“ ЕАД и „Г.З.е“ ЕАД по следния пакет: „Стандарт+“ за лица от 18 до 64 – с еднократна застрахователна премия в размер на 211,76 лв., срещу насрещно задължение на последния да върне заетата сума, заедно с договорна лихва в размер на 27,97 % годишно, или 0,0777 % на ден, в срок от 18 месеца, на 18 погасителни вноски, включващи главница и лихва, 17 от тях в размер 158,58 лв. с падеж десето число на месеца, а 18-та в размер 114,98 лв., с падеж 27.08.2019 г., при годишен процент на разходите по кредита в размер 32,17 %, изчислени към момента на сключване на договора, първа падежна дата – 10.03.2018 г. и крайна падежна дата на договора – 27.08.2019 г. От заключението на СПЕ се установява, че ръкописно изписаните три имена и подписите, положени за кредитополучател/кредитоискател/клиент на договор за стоков кредит № 334911/27.02.2018 г., погасителен план и ГПР, Общи условия по договори за стокови кредити, декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, са изпълнени от ответника Д. Г. Н..

От приетото по делото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че сумата в размер 2098 лв. е усвоена еднократно на 27.02.2018 г., безкасово по сметка на търговеца „Т.Б.“ ЕАД.

От приетите като писмени доказателства по делото документи – фактура № 9000437415 от 27.02.2018 г., издадена от „Т.Б.“ ЕАД и уведомително писмо от 27.02.2018 г. от „Б.Д.“ ЕАД до „Т.Б.“ ЕАД и ответника, неоспорени от страните, и носещи подписите на ответника, се установява, че стоките, предмет на договора за стоков кредит – телевизор ***, цена 1049 лв., брой 1 и телевизор ***, цена 1049 лв., брой 1, на обща стойност 2098 лв., са получени от ответника на 27.02.2018 г. Посочената фактура има характеристиките на приемо-предавателен протокол, като кредитополучателят с полагането на подписа си (обстоятелства, които не са оспорени от ответника), под текста „Получил“, е удостоверил получаването на стоката от продавача.

По изложените съображения, съдът намира, че за ответника е възникнало задължение по договора за стоков кредит да върне предоставената му главница в размер 2098 лв. по договор за стоков кредит № 334911/27.02.2018 г. за закупуване/заплащане на следните стоки, закупени и получени от „Т.Б.“ ЕАД – телевизор ***, цена 1049 лв., брой 1 и телевизор ***, цена 1049 лв., брой 1.

С доклада по делото, съдът е указал на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им е предоставил възможност да изразят допълнителни становища в тази насока и да ангажират доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. ЗПК „договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит 3 под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят“ и „кредиторът“, като „потребител“ е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Процесният договор, сключен между страните, несъмнено представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото ответникът – кредитополучател е физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност (при липса на твърдения и данни за обратното).

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, съдът констатира следното:

Настоящия състав на съда намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съображенията за това са следните:

От приетия като писмено доказателство по делото договор за стоков кредит № 334911/27.02.2018 г. , както и от приетото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, се установява, че размерът на главницата по настоящия договор за стоков кредит възлиза на 2309,76 лв. и включва: 1) закупуване на следните стоки, продавани от „Т.Б.“ ЕАД – телевизор ***, цена 1049 лв., брой 1, телевизор ***, цена 1049 лв., брой 1, на обща стойност 2098 лв. 2) еднократна застрахователна премия в размер на 211,76 лв. за сключване чрез „Б.Д.“ ЕАД на застраховка с „Г.З.“ ЕАД и „Г.З.е“ ЕАД по следния пакет:

„Стандарт+“ за лица от 18 до 64.

От изложеното следва, че в процесния договор за стоков кредит застрахователната премия е включена в главницата. В практика на СЕС (Решение от 21 април 2016 г. по делото С-377/14) се приема, че член 3, буква л) и член 10, § 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на 4 практика не се изплащат на потребителя. В същия смисъл е и практиката на ВКС (Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 3345 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1614/2025 г., I т. о. и др.), която приема, че застрахователната премия представлява разход, който следва да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В случая застрахователната премия представлява част от главницата по кредита, като тази сума не се предоставя реално на потребителя, а се заплаща на застрахователя директно от кредитодателя, но за сметка на потребителя.