Решение № 353 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100502072 по описа за 2021 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 от ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Етажна собственост - Сграда, с идентификатор ***, к.к. Слънчев бряг - запад, „Сънсет бийч 1”, гр. Несебър против Решение № 260178/06.08.2021г., постановено по гр.д. № 559/2020г. по описа на Районен съд - Несебър, с което са отхвърлени предявените от Етажната собственост искове както следва: срещу И. В. М. и С. С. М., за установяване дължимостта на сумата от 115, 72 лева, представляваща припадаща им се част в размер на 4 % от цялата сума в размер на 2 893, 17 лева, от които 964, 39 лева – годишна такса за 2015г., 964, 39 лева – годишна такса за 2016г. и 964, 39 лева – годишна такса за 2017г., за разходи за поддръжка на общите части в етажната собственост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 15, 01 лева – представляваща припадаща им се част в размер на 4 % от цялата сума в размер на 375, 34 лева - мораторна лихва за периода 1

01.10.2018г. – 10.01.2020г.; против Т. В. Е. за установяване дължимостта на сумата от 1330, 86 лева, представляваща припадаща се част в размер на 46 % от цялата сума в размер на 2 893, 17 лева, от които 964, 39 лева – годишна такса за 2015г., 964, 39 лева – годишна такса за 2016г. и 964, 39 лева – годишна такса за 2017г., за разходи за поддръжка на общите части в етажната собственост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 172, 66 лева – представляваща припадаща се част в размер на 46 % от цялата сума в размер на 375, 34 лева - мораторна лихва за периода 01.10.2018г. – 10.01.2020г.; против М. П. Ч. за установяване дължимостта на сумата от 1 446, 59 лева, представляваща припадаща се част в размер на 50 % от цялата сума в размер на 2 893, 17 лева, от които 964, 39 лева – годишна такса за 2015г., 964, 39 лв. – годишна такса за 2016г. и 964, 39 лева – годишна такса за 2017г., за разходи за поддръжка на общите части в етажната собственост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 187, 67 лева – представляваща припадаща се част в размер на 50 % от цялата сума в размер на 375, 34 лева - мораторна лихва за периода 01.10.2018г. – 10.01.2020г.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място се оспорва извода на НРС, че „всички дейности по управление и поддръжка на общите части са се осъществявали от „СХ“ ООД“, както и че представените отчети на управителя пред общото събрание на етажната собственост са „изготвени отчети от „СХ“ ООД“. Неправилността и необосноваността на изводите на съда била видна от представените по делото доказателства, които показвали, че на годишните отчетни общи събрания на етажната собственост са представени Доклад на управителя Пламен Митев, Отчет на управителя Пламен Митев и Бюджет, изготвен от него. Също така било видно, че общите събрания са свиквани от същия управител физическо лице,като с тези доказателства се установявало, че правомощията на управителя не са прехвърляни на трето лице, а само физическото упражняване на някои от дейностите по поддръжка са възложени на това трето лице. Изложени са 2 факти и обстоятелства за това, че претендираните в исковото производство суми се дължат въз основа на влязло в сила Решение на ОС на ЕС,за което се излагат правни доводи и се сочи съдебна практика. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно възприел установените с извършената съдебно-счетоводна експертиза факти: че отчетът е изготвян от „СХ“ ООД.

Извършената експертиза не установявала такъв факт, тя установила наличие на разлика между посочените в отчета на управителя на ЕС разходи по пера и действителни разходи, направени за поддръжката на етажната собственост, съобразно документацията на дружеството изпълнител - „СХ“ ООД. На следващо място се твърди неправилност на извода на съда относно възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Сочи, че погасителната давност започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на процесиите вземания настъпила на 31.01.2018г., както било определено в Решението на Общото събрание на ЕС от 15.12.2017г. Посочва се, че Решението на ОС на ЕС обуславяла изискуемостта и ликвидността на вноската на етажния собственик за участие в разходите за поддръжка на общите части, което обстоятелство изключвало характеристиката на тази вноска като „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, т.е. кратката 3-годишна давност е неприложима за тези вземания. В допълнение към гореизложеното се сочи, че погасителната давност за претендираните вземания на етажната собственост от етажните собственици била прекъсната с предприетите от управителя на етажната собственост през месец юли 2018г. действия по връчване на покани за изпълнение на решението на ОС на ЕС във връзка с иницииране на производство по чл. 410 от ГПК. Намира, че в съдебното производство по безспорен начин били установени предпоставките за уважаване на предявените искове, а именно: 1. Установено е, че ответниците са съсобственици на Апартамент С 10 („це“ десет), находящ се в Сграда с идентификатор *** в режим на етажна собственост. 2. Наличие на взето и влязло в сила Решение от ОС на ЕС, на проведено на 15.12.2017г., с което са определени дължимите от етажните собственици суми за поддръжка и управление на общи части и срок за тяхното плащане, като на ответниците били връчени покани по чл. 38 от ЗУЕС за изпълнение на решението на Общото събрание. 3. От страна на ответниците не били представени доказателства за изплащане на дължимите към Етажната собственост суми, 3 респ. изпълнение на Решението от 15.12.2017г. на ОС на ЕС.

С жалбата се претендира Решение № 260178/06.08.2021г., постановено по гр. д. № 559/2020г. по описа на Районен съд - Несебър да бъде отменено като незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон, като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло по основание и размер предявените искови претенции като основателни и доказани.

Ответната страна по въззивната жалба - И. М., С. М., Т.Е. и М.Ч. депозират писмен отговор на въззивната жалба чрез своя процесуален представител, в който се заявяват доводи за неоснователност на жалбата. На първо място се сочи, че с представен по делото договор от 06.01.2014 г. се доказва възлагане на управлението и поддръжката по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, след решението на събранието от 2014г. Освен това в този договор имало уговорки, които опровергавали позицията на въззивника: че възлагането на дружеството да събира таксите се ограничава до негова роля на „касиер", които уговорки се цитират в писмения отговор по жалбата. При разглеждане на докладите на Управителя пред годишните общи събрания във връзка със заключенията на съдебно-счетоводната експертиза по делото щяло да се разбере, че той е отчитал дейност, извършвана от дружеството по възлагане, защото експертизата категорично установила, че Управителният съвет не е извършвал поддръжка, а само дружеството. И от това следвал и логичният извод на съда - че поддръжката не само е възложена, но и фактически е извършвана от дружеството. Въззиваемите обсъждат доводите на въззивника по заключението на в.л. от ССчЕ, като сочат, че всъщност ставало въпрос за разлики в размера на разходите, пресметнати от експерта веднъж според отчетите на „СХ" ООД (т. е. съгласно неговото счетоводство) и втори път съгласно предоставените от управителния съвет на ЕС фактури пак за разходи на „СХ" ООД. Двата варианта в експертизата не били дадени според лицето, което ги е извършвало, а само според източника, от където експертът се е снабдявал с фактури за разходи, направени от „СХ" ООД. На следващо място въззиваемите заявяват съображения и относно възражението за погасителна давност, като отричат твърдението в жалбата: че таксите за поддръжка на общи части в етажна собственост не са вземания за периодични плащания по чл. 111, б. „в" от ЗЗД. Те се преценят от въззиваемите като 4 вземания за периодични плащания,защото произтичали от граждански правоотношения за периодично, а не еднократно, изпълнение. Заявява се, че исковите претенции били заведени като обективно съединени искове, отделно за 2015 г., 2016 г. и 2017г. В отговор на указания на съда за уточнение на основанията на всяка от претенциите, ищецът е заявил, че основанията на всичките претенции е решение на Общото събрание през 2017г.

Проследявайки фактите по делото, въззиваемите намират, че правилно НРС е разгледал общите събрания през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017г. , като стигат до извода, че има едно решение: това от събранието от 2015г. за такса поддръжка и тя е за 2016г., на което събрание по точка 2 от дневния ред бил определен и срокът за плащане - 31 декември на годината, предхождаща тази, за която се дължи, т. е. 31 декември 2015г. От първоначалния падеж (31 декември 2015г.) до отсрочката е текла погасителна давност (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). Самото отсрочване на таксите за 2016 г. през 2017 г. няма действието на прекъсване на давността, защото за това била необходима изрична и императивна законова разпоредба каквато е чл. 116 от ЗЗД, където хипотезата на (едностранно) отсрочване на падеж не била предвидена. Претендира се за потвърждаване на решението.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установеното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Етажната собственост на Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър – к.к. Слънчев бряг – запад, Сънсет бийч 1, представлявана от Управителя Пламен Митев против И. В. М., С. С. М., Т. В.

Е. и М. П. Ч., с който се претендира да бъде прието за установено, че И. М., С.

М., Т.Е. и М.Ч. дължат на Етажната собственост задължение – общо в размер на 2 893, 17 лева, представляваща главница – дължима годишна такса за 2015г. – 964, 39 лева, годишна такса за 2016г. – 964, 39 лева и годишна такса за 2017г. – 964, 39 лева, както и мораторна лихва върху посочените суми в размер на 375, 34 лева за периода от 01.10.2018г. до 10.01.2020г., ведно със законната лихва от 13.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се посочва, че ответниците са съсобственици на Апартамент 5

С10, находящ се в жилищна сграда в режим на Етажна собственост с идентификатор ***, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, Сънсет Бийч 1. В исковата молба се посочва, че Етажната собственост в тази сграда е създадена с Решение от първото Общото събрание на собствениците от 03.01.2014г., в което е определена годишната такса за разходи за поддръжка на общите части на сградата – 13, 50 лева без ДДС на кв.м. от разгърнатата застроена площ на всеки самостоятелен обект в сградата. Посочва се, че за Апартамент С10 собствениците дължат годишна такса за поддържане и обслужване на общите части на ЕС в размер на 964, 39 лева. В исковата молба се твърди, че дължимата годишна такса не е заплащана от собствениците от 2015г., а съгласно взетото решение на Общото събрание на ЕС, прието на 15.12.2017г. на незаплатилите годишните си такси собственици е предоставен допълнителен срок за погасяване на задълженията до 31.01.2018г., след което да бъдат предприети предвидените в ГПК действия по принудително събиране на задълженията към етажната собственост. В исковата молба се посочва, че предвид неизпълнение на решенията на Общото събрание на ЕС за заплащане на дължими годишни такси от ответниците се претендират и следните суми – годишна такса за 2015г. – 964, 39 лева, годишна такса за 2016г. – 964, 39 лева и годишна такса за 2017г. – 964, 39 лева.