Решение № 213 от 02.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Кюстендил, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Б.

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251500500365 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1029/16.06.2025 г. по описа на РС – Дупница, подадена от Б. Р. К. и Л. Б. К., със съдебен адрес: гр. Нова Загора, ул. „Проф. М. Балкански“ № 60, чрез процесуалния им представител адв. Н. Н. от АК – Сливен, срещу разпределения на постъпили суми по изп. дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС – Дупница, съобразно протоколи от 16.04.2025 г. и 15.05.2025 г., предявени на 12.06.2025 г.

Жалбоподателите оспорват правилността на обжалваните разпределения с довода, че са извършени в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и са необосновани. Твърди се, че изпълнителното производство е прекратено през м. март 2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в периода м. март 2021 г. – м. март 2023 г. по делото не са извършвани изпълнителни действия, като се поддържа, че въпросното обстоятелство е относимо - влиза в обхвата на проверката дължима в производство по реда на чл. 463 ГПК. В жалбата се сочи, че изпълнението е незаконосъобразно, а разпределенията са извършени в нарушение на приетото в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, доколкото същите касаят цялата удържана месечна пенсия на жалбоподателя К.. Счита се, че запорът върху пенсията на длъжника К. може да бъде изпълнен само за размера над 933 лева. Навеждат се твърдения, че взискателят „Банка ДСК“ АД, след приемането на възражение по чл. 423 ГПК, е завел искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на процесните вземания за частичното принудително удовлетворяване на които са извършени обжалваните разпределения на постъпили по изпълнителното дело суми. Поддържа се, че вземанията предмет на принудителното изпълнение са били цедирани от взискателя, но цесията не била съобщена на длъжниците, поради което не ги обвързвала. Иска се отмяна на обжалваните разпределения и връщане делото на съдебния изпълнител за извършване на нови такива или извършване на нови разпределения от съда, при съблюдаване секвестириуемостта на длъжниковото имущество.

Взискателят „Банка ДСК“ АД, чрез главен юрисконсулт Галя Кирилова, с приложено пълномощно, е депозирал становище, в което оспорва частната жалба като неоснователна.

Позовава се на т. 1 от ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС, очертаваща нарушенията във връзка с изготвено по изпълнително дело разпределение, 1 водещи до неговата незаконосъобразност и поддържа, че обжалваните актове не страдат от такива пороци. Иска се оставяне на жалбата без уважение. Претендират се разноски.

При изпълнение на задължението си да съблюдава спазването на правилото на чл. 458 ГПК, гарантиращо правото на участие като страна в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели и доколкото няма данни съдебният изпълнител да е изпратил съобщение до НАП, с което да я е уведомил за разпределенията, предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е изискал информация от НАП за актуалния размер на публичните задължения на Б. Р. К. и на Л. Б. К.. В указания от съда 14-дневен срок от уведомяването е постъпило писмо вх. № 3948/26.08.2025 г. от ТД на НАП София офис Кюстендил, в което е посочено, че при извършена проверка в информационната система на НАП за длъжниците Б. и Л. К., не са установени изискуеми публични задължения.

Съдът, след като се запозна с подадената жалба и след като прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства, съдържащи се в материалите по изпратеното копие на изп. д. № 68/2021 г. по описа на СИС при ДнРС, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС – Дупница е образувано на основание постъпила молба от взискателя „Банка ДСК“ АД, след като първоначално образуваното срещу длъжниците Б. Р. К. и Л. Б. К. изпълнително дело № 129/2011 по описа на СИС при РС – Дупница е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По изпълнителното дело са приложени два изпълнителни листа, издадени съответно по ч. гр. д. № 1958/2011 г. и по ч. гр. д. № 1959/2011 г. по описа на РС – Дупница, въз основа на заповеди за незабавно изпълнение срещу длъжниците за събиране на следните парични задължения: 1/ по ч. гр. д. № 1958/2011 г. – главница, дължима по договор за кредит ********************* г. в размер на 1845,70 лв.; лихва за периода 30.10.2006 г. – 12.07.2011 г. в размер на 542,49 лв.; обезщетение за забавено плащане в размер на 20,50 % годишно върху главницата, дължимо за периода от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 47,76 лв.; 2/ по ч. гр. д. № 1958/2011 г. – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ № 689481/02.12.2005 г. в размер на 8726,60 лв.; лихва за периода 30.07.2007 г. – 12.07.2011 г.; обезщетение за забавено плащане в размер на 15,75 % годишно върху неплатената главница, дължимо за периода от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 192,10 лв.

До длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение - и двете връчени при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, като са съставени и констативни протоколи от 11.08.2021 г. /л. 73 и 74 от изпълнителното дело/, обективиращи изводите на съдебния изпълнител относно връчването. Екземпляри от поканите за доброволно изпълнение са получени и от процесуалния представител на длъжниците – адв. Н., на 04.08.2023 г.

Съдебният изпълнител е уведомил ТД на НАП – гр. Кюстендил за започнатото срещу длъжниците принудително изпълнение като е изискал информация за наличие на публични задължения на същите. От постъпилите удостоверения с изх. № 100372101872795 и 100372101872881, и двете от 20.05.2021 г. /л. 51 и 52 от изпълнителното дело / се установява, че към посочената дата длъжниците нямат публични задължения.

Въз основа на извършените проучвания на имуществото на длъжниците е пристъпено към действия по принудително изпълнение.

В резултат на налагането на запор върху получаваната от длъжника Б. К. пенсия, на 14.04.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1187.66 лева. Тъй като постъпилата сума не е била достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на същата (л. 884 - л. 885 от изп. дело), според което: 1/ на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е удържана сумата от общо 122.91 лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36 лева с ДДС – държавна такса по чл. 40 от ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 86.91 лева с ДДС – държавна такса по чл. 53 от ТДТССГПК; 2/ на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД с остатъка в размер на 1064.75 лева изцяло е погасено задължението в размер на 65.04 лева лихва върху главницата за периода 13.03.2025 г. – 14.04.2025 г. и частично е погасено 2 вземането за главница, което към 14.04.2025 г. е било в размер на 5478.78 лева. В протокола за разпределение изрично е посочено, че с постъпилата по изпълнителното дело сума се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1959/2011 г. по описа на РС – Дупница.

Отново в резултат на налагането на запор върху получаваната от длъжника Б. К. пенсия, на 13.05.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1187.66 лева. Тъй като постъпилата сума не е била достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на същата (л. 922 л. 923 от изп. дело), според което: 1/ на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е удържана сумата от общо 121.20 лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36 лева с ДДС – държавна такса по чл. 40 от ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 85.20 лева с ДДС – държавна такса по чл. 53 от ТДТССГПК; 2/ на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД с остатъка в размер на 1066.46 лева изцяло е погасено задължението в размер на 46.73 лева - лихва върху главницата за периода от 13.03.2025 г.

(дата на последното плащане) до 13.05.2025 г. и частично е погасено вземането за главница, което към 13.05.2025 г. е било в размер на 4479.07 лева. В протокола за разпределение изрично е посочено, че с постъпилата по изпълнителното дело сума се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1959/2011 г. по описа на РС – Дупница.

Двете разпределения на постъпили суми са били предявени на 12.06.2025 г.

Установява се, че срещу издадените по ч. гр. д. № 1958/2011 г. и ч. гр. д. № 1959/2011 г., двете по описа на РС – Дупница, заповеди за изпълнение, са подадени възражения по реда на чл. 423 ГПК, като са образувани съответно в. ч. гр. д. № 122/2024 г. и в. ч. гр. д. № 119/2024 г. по описа на ОС – Кюстендил. Въззивните производства са приключили с постановяването съответно на определение № 201/05.04.2024 г., влязло в сила на 05.04.2024 г. и на определение № 277/13.05.2024 г., влязло в сила на 13.05.2024 г. С посочените съдебни актове възраженията са приети, като с определение № 201/05.04.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 122/2024 г., изрично е разпоредено спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 15.07.2011 г. по ч. гр. д. № 1958/2011 г. по описа на РС – Дупница. Определение № 277/13.05.2024 г. не съдържа разпореждане за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1959/2011 г. по описа на РС – Дупница.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу извършени разпределения на суми, събрани в изпълнителното производство, от надлежни страни, в законоустановения три дневен срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Преценена по същество, същата е неоснователна.

По своето естество изпълнителният процес, като вид граждански процес, е верига от последователно развиващи се процесуални действия на страните по него и на съответния съдебен изпълнител, бил той частен или държавен. За да се спре процесът, се налага постановяването на изричен акт, като едва при наличието на такъв и то влязъл в сила, съответният съдебен изпълнител дължи преустановяване на дължимите действия по конкретното изпълнително дело. Преди това съдебният изпълнител дължи подчинение на веднъж вече издадения изпълнителен лист.

В конкретната хипотеза с обжалваното разпределение - видно от изрично посоченото в протокола - са погасени вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1959/2011 г. по описа на РС - Дупница въз основа на заповед за изпълнение по същото дело.

С определението на ОС - Кюстендил, с което подаденото по реда на чл. 423 ГПК възражение е прието, не е постановено спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение, поради което съдебният изпълнител законосъобразно е продължил да извършва действия по изпълнението по това дело.

Към настоящия момент няма данни заповедите за изпълнение да са били обезсилени.

Заявителят по двете заповедни производства е предявил искове за установяване съществуването на вземанията си, по които липсва произнасяне с влезли в сила решения, поради което посоченото обстоятелство няма отношение към законността на извършваните 3 действия по изпълнение на вземанията по заповедта за изпълнение, по която не е било постановено спиране. В случай че исковете по чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично, длъжниците разполагат с установен в процесуалния закон механизъм за защита във връзка с връщането на недължимо събрани суми.

Разпределението на събраната по изпълнителното дело сума е процесуално действие, което съставлява относително самостоятелен етап в развитието на производството по принудително изпълнение на парични вземания. Съгласно чл. 460 ГПК с разпределението съдебният изпълнител определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели или на взискателя изцяло.