Протоколно определение № 649 от 16.10.2024, Окръжен съд - Русе

ПРОТОКОЛ

№ 649 гр. Русе, 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Явор Влахов

Съдебни

Г. М.-Т. заседатели: П.И.В. при участието на секретаря В. Я. и прокурора С. Гр. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Явор Влахов Наказателно дело от общ характер № 20234500200367 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

След проведено ТАЙНО съвещание, СЪДЪТ в същия съдебен състав, при участието на страните, като взе предвид внесеният обвинителен акт, материалите по делото и становището на страните, намира следното:

Делото е подсъдно на Окръжен съд Русе, както по отношение родовата компетентност, с оглед предявеното обвинение на подсъдимата М. П., така и по отношение на местната компетентност, предвид соченото в ОА място на извършване на престъплението.

Съдът намира, че понастоящем няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, тъй като не е налице нито една от предвидените в нормите на чл.24 и чл.25 от НПК хипотези.

Съдът обаче намира, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Основанията за това са следните:

Съгласно чл.249, ал.4, т.1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл.55, ал.3 от НПК, когато не владее български език.

Доколкото, съобразно чл.55 от НПК, основно право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, то и неговото нарушаване 1 е въздигнато от законодателя, съобразно чл.249, ал.4, т.1 от НПК, в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде отстранено. Безспорно е, че изготвяйки обвинителния акт, според изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, прокурорът има задължението да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение начин съществените за конкретното престъпление обстоятелства, въз основа на какви факти и по кой текст или текстове от наказателния закон, повдига обвинение срещу конкретното лице. Това налага словесно да опише с всичките му съставомерни елементи престъплението, след което точно и безпротиворечиво да бъде посочена и правната квалификация на деянието.

След запознаване със съдържанието на внесения обвинителен акт Съдът констатира, че обвинителният акт не е изготвен съобразно изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, налице е неяснота в обвинението, а начинът по който е описана фактологията на деянието, неминуемо води до ограничаване на правото на защита на подсъдимата в наказателното производство да научи за какво престъпление е привлечена и до неяснота в предмета на доказване, а в конкретния случай и до затруднение у съда – да очертае предмета на доказване и да извърши преценка относно това – налице ли е пълно съответствие между обстоятелствената част и диспозитива на акта.

Според диспозитива на обвинителният акт може да се установи найобщо, че подс.М. П. е предадена на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.2 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода 10.01.2012 г. – 13.02.2017 г. в гр. Русе, в качеството си на счетоводител на „М. П.“ ЕООД, ЕИК ********, упълномощен съгласно сключени договори за счетоводно обслужване да представлява дружеството, в условията на продължавано престъпление – на 29 пъти, избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – данък върху добавената стойност в размер на 51 586.72 лева, като:

- потвърдила неистина в подадени от „М. П.“ ЕООД, ЕИК ******** пред ТД на НАП – гр.Варна, офис Русе справки-декларации за данък върху добавената стойност, с изчерпателно посочени номера: използвала документи с невярно съдържание - дневници за покупки към справки-декларации за данък върху добавената стойност и данъчни фактури, както и неистински документи -данъчни фактури, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите и приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 49 786.72 лева в подадени от „М. П.“ ЕООД, ЕИК ******** справки-декларации.

На първо място, прави впечатление, че при изготвяне на обвинителния акт прокурорът е подходил нестандартно, като в съществената част /л.11-л.26/ е изградил обвинителната теза чрез възпроизвеждане съдържанието на част от свидетелските показания и заключенията на изготвените по делото 2 експертизи. Този подход е несъвместим с обсъденото по-горе задължително съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт. В същото време в обстоятелствената част на обвинителния акт, поставил началото на настоящето съдебно производство, не са посочени фактите, необходими за пълно и точно фактическо обвинение. Тази фактологична празнина не може да бъде запълнена с цитираните в обвинителния акт свидетелски показания и заключения на вещите лица. Прави впечатление, че в края на всеки абзац, след описание на доказателствата за съответният инкриминиран данъчен период, прокурора вместо да направи собствен анализ на така установените с доказателствата факти и изложи какво е приел от фактическа и правна страна въз основа на тях, е заключил лаконично, че вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е приело, че липсва реалност на съответните фактурирани доставки и „М. П.“ ЕООД е упражнило неправомерно правото на данъчен кредит, в размера индивидуализиран за всеки период. Очевидно е, че заключението на счетоводната експертиза е съдържало отговори на правни въпроси, в която хипотеза е недопустимо да бъде ползвано при формиране на изводите по релевантните факти. Такъв е въпросът дали процесните фактури са с вярно или с невярно съдържание, дали сделките, описани в тези фактури, са действителни или фиктивни, респективно, ако тези сделки са действителни, допуснато ли е нарушение на данъчното законодателство. Съгласно нормите на НПК, не е допустимо по такива въпроси да се назначава експертиза, но ако все пак, в нарушение на процесуалния закон, вещите лица отговорят на правни въпроси, тяхното заключение не може да се ползва при формиране на доказателствените изводи. Прокурорът е този, който в хода на досъдебното производство следва да прецени дали и доколко експертното заключение е обосновано и относимо към предмета на доказване и да посочи ясно и точно в обстоятелствената част на обвинителния акт кои факти се установяват посредством това заключение, а в конкретния случай и от цитираните свидетелски показания. Това, както бе посочено и по-горе не е сторено.

Прокуратурата не е описала достатъчно ясно и категорично и фактите от обективната действителност, които имат отношение към участието на подс.П. в механизма на извършването на твърдяното престъпление, при това за всяко от деянията, включени в цялостното продължавано престъпление. В началната част на обвинителния акт било посочено, че: „За да избегне установяването и плащането на реално дължимия ДДС за "М. П." ЕООД, обв.П. включвала в дневниците за покупки, респективно в справките-декларации по ЗДДС фактури, по които е ползван пълен данъчен кредит, без тези фактури да обективират реални сделки. В резултат на това обстоятелство, за "М. П." ЕООД бил деклариран по-голям размер приспаднат данъчен кредит, което довело до определяне на по-малък размер на дължимия ДДС за внасяне за всеки един от посочените по – долу данъчните периоди.“ В същото време, понататък в обвинителният акт /л.2-л.8/, при излагане фактологията за всеки от инкриминираните данъчни периоди, прокурорът посочил, по идентичен начин за всеки от периодите, че „М. П.“ ЕООД упражнило право на приспадане на 3 данъчен кредит в съответния размер, като включило в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит фактури. За данъчен период месец ноември 2014г., прокурорът посочил, че от „М. П.“ ЕООД била декларирана вътреобщностна доставка към контрагент френското дружество SCI ISCCK с VIN ***********. Била издадена фактура № 181/17.11.2014г., която била включена в дневника за продажби за посочения период. Сделката по тази фактура била осъществена на територията на Република България, предвид което дружеството следвало да начисли ДДС в размер на 1 800.00 лева и да отрази това обстоятелство в подадената с КЕП на обв.М. П. справкадекларация за ДДС, но не го сторило. По този начин, в обвинителният акт е внесена съществена неяснота относно твърдението на прокуратурата за механизма на извършване на деянието - дали подс.П., като счетоводител на дружеството самоволно включвала в дневниците за покупки, респективно в справките-декларации по ЗДДС фактури, по които е ползван пълен данъчен кредит, без тези фактури да обективират реални сделки или това било сторено от М. П.“ ЕООД, чрез някое от лицата /непосочено в ОА/, които по силата на закона или по силата на възлагане, са формирали неговата воля. Доколкото осъществяването на престъплението на чл.255, ал.3 от НК е свързано именно със свеждане до знанието на данъчната администрация на конкретни факти и обстоятелства, то има значение както кое лице е изготвило съответните данъчни декларации и дневници за покупки/продажби, така и въз основа на какви документи са изготвени те, за да може да се достигне до избягването на установяването на съответно данъчно задължение и противозаконно приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай не става ясно кои от инкриминираните фактури са предавани на подс.П. от свид.М. П. и кои според прокуратурата са достигнали до подсъдимата по друг начин, кой и как е преценявал кои фактури да бъдат посочени в справките-декларации и съответно какво било субективното му отношение към обстоятелствата отразени в тези фактури - дали са знаели за случващото се и дали са знаели, че се касае за неистински и фактури с невярно съдържание и респ. за това, че в справките-декларации са заявени неверни обстоятелства, или не са имали никаква представа за всички тези обстоятелства. Тази неяснота се задълбочава допълнително и от цитираните в обвинителния акт показания на управителя на дружеството – свид.Г. Н., според които изцяло с „М. П.“ ЕООД и документацията на дружеството се занимавал съпругът й – свид. М. П., който пък заявил, че веднъж седмично той предавал на счетоводителката или на нейната секретарка счетоводни документи на „М. П.“ ЕООД за осчетоводяване, което указва на активно участие на свид.П. в документооборота на дружеството. По този начин в обвинителният акт е внесено и съмнение дали се касае за посредствено извършителство или до някаква форма на съучастие, без да е ясно посочено кой какво участие има в изпълнителните деяния на престъплението по чл.255 от НК. Като последица от това се е достигнало до съществена неяснота защо прокуратурата намира, че подс.П. трябва да е наказателноотговорното лице за инкриминираното 4 престъпление и какво е личното й участие във всяко от деянията от продължаваното престъпление. Изясняването на тези обстоятелства е от значение с оглед преценка кой се явява субект - деец на всяко от отделните инкриминирани деяния и респ. за изясняване позицията на прокуратурата досежно участието или не в отделните инкриминирани деяния и на други лица. Налице е в този смисъл противоречие между твърденията, визирани в обвинителния акт, като не става ясно какво точно поддържа прокуратурата дали обвиняемата сама е включвала процесните фактури в дневниците за покупки и продажби, дали лично и сама е използвала инкриминираните неистински фактури и такива с невярно съдържание или е правила това чрез други лица, или под тяхно въздействие и ако се поддържа последното, то дали е налице съучастие между обвиняемата и тези лица или е налице извършване на деянията под формата на посредствено извършителство. Макар съдът да няма правомощия да указва на прокурора кои лица и за какво престъпление да привлича към наказателна отговорност, всички тези непълноти водят и до неяснота на обвинението спрямо П. във връзка с това как се твърди тя да е осъществила всяко едно инкриминирано деяние поотделно, респ. инкриминираното престъпление като цяло, а от там и какво е конкретното наказателно-правно релевантно качество, в което се твърди, че М. П. е взела участие в извършване на престъплението. Едва с диспозитива на обвинителния акт прокурорът категорично е заключил, че П. избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като лично потвърдила неистина в подадени от „М. П.“ ЕООД, ЕИК ******** пред ТД на НАП – гр.Варна, офис Русе справки-декларации, като лично използвала документи с невярно съдържание и неистински такива и приспаднала неследващ се данъчен кредит, като включила лично в справките – декларации такъв. Но доколкото, както бе изяснено и по-горе, обвинителният акт представлява единство между обстоятелствената и заключителната част, то при липса на достатъчно пълно, ясно и недвусмислено излагане на правнорелевантните факти на обвинението и на изведените въз основа на тях съставомерните признаци на деянията, предмет на обвинението, в първата част, обвинителния акт не отговаря на чл.246, ал.2 от НПК. Очевидно е, че отсъствието на посочената конкретика, ведно с липсата на каквото и да било описание на фактическите действия, които подсъдимата е извършвала, съществено затруднява възможността й да разбере в какво е обвинена и накърнява правото й на защита.