Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 745 от 19.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 895/2024
Вид
Определение № 745
Подписан
19.07.2024
В сила
23.07.2024
Състав
Стефан Илиев, Калинка Георгиева, Иванка Шкодрова

Цитирани разпоредби

  • чл.116 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.6 · Наказателен кодекс
  • чл.341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 745 гр. София, 19.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600895 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

Образувано е по частна жалба частна жалба на осъдения Т. Л. Г. срещу Определение от 26.06.2024г. на СГС , постановено по НЧД № 3361/2024г., с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице да бъде освободен условно предсрочно от остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“. Жалбата е подадена чрез защитниците на лишения от свобода адв.

Н. и Г. като в нея се оспорва решението на първата инстанция. Изложени са подробно доводи и аргументи в полза на твърдението , че следва да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване от апелативния съд.

Настоящият състав на САС, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена против акт по чл.341, ал.2 от НПК, в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това, поради което следва да бъде разгледана по същество.

1

Видно от документите по делото и преди всичко от изготвената по искане на първата инстанция справка от Администрацията на затвора осъденият Т. Л. Г. изтърпява наказание 16 години "лишаване от свобода" по НОХД № 4674 по описа за 2012 г. на СГС за престъпление по чл.116 от НК. До момента Г. е изтърпял 11 години, 11 месеца и 3 дни, а остатъка от наказанието към датата 26.06.2024 година на която е проведено заседанието пред СГС е възлизало на 4 години и 27 дни.

С оглед на така изложеното Софийският градски съд правилно е приел, че е налице задължителната законова предпоставка осъденият да е изтърпял повече от половината от определеното му наказание.

По отношение на другата предпоставка първият съд е приел, че с поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за поправянето си в мястото за лишаване от свобода. Първият съд е стигнал до този извод позовавйки се на това, че е стартирал поправителен процес, който обаче не бил завършил като предстои да бъде работено по него. Изложен е и довод, че остатъкът от наказанието което следва да изтърпи осъдения, не може да бъде определен като малък , кокто и че видно от темповете с които до момента се провежда корекционният процес той ще може да бъде успешно завършен.

След като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата на страните изразени в публичното съдебно заседание пред СГС, в определението на контролираната инстанция и в частната жалба на защитата , настоящият състав на Софийският апелативен съд намери следното:

При преценка на материалите по затворническото досие и изложените доводи на първоинстанционния съд настоящият състав намира, че неправилно е било прието от контролирания съд, че осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, както и че не са постигнати целите на наказанието.

Изложените в определението довиди, с които е отказано предсрочно условно освобождаване, по същество се свеждат до обсъждане на 2 констатациите в доклада на ИСДВР. От съдържанието на този доклад се установява, че съдържа противоречиви констатации, тъй като в докладът се съдържат едновременно две противоречащи си твърдения , че следва да се продължи работа с осъдения по отчетените дефицитни зони, а след два абзаца, че към момента в поведението на осъдения не са очертани дефицитни зони. За изясняване на това противоречие защитата е поискала да бъде разпитан изготвилият доклада служител, но това не е сторено.

Видно останалите материали по делото може да се стигне до извод, че по-вярно е второто твърдение за липсата на дефицитни зони, подлежащи на корекция. Така се извежда от обстоятелството, че въпреки посочването в определението на СГС ниските стойности на риска от рецидив и вреди, който е бил редуциран по време на изтърпяването на наказанието от 31 на 25 точки, това не е осмислено и оценено правилно като доказателство за поправянето на осъдения. Същото се отнася и за твърдението посоченото в доклада от управата на затвора, че рискът от вреди за обществото от осъдения към момента на изготвяне на доклада е нисък.

Не са оцени в достатъчна степен изчерпателно изброените в доклада на ИСДВР зони които са от съществено значение за да се приеме , че е налице поправяне на лишения от свобода в които е постигнат значителен прогрес, като отношението към правонарушението и умението за мислене, докато е водена корекционна работа с осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

В подкрепа на този извод са и обективните данни , че осъденият е полагал обществено полезен труд в затвора , за което е бил награждаван 17 пъти, за което свидетелстват множество похвални писма намиращи се в затворническото му досие, както и липсата на каквито и да е наказания.

Изводът на първата инстанция, че не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето и целите, заложени в плана на изпълнение на присъдата, не са изпълнени, не е съобразен с доказателствата по делото, тъй като към момента на преценката са установени безспорно достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите за водене на законосъобразен начин на живот, изводими от започналата позитивна промяна в поведението на осъдения.

Цялостното поведение на осъдения да се труди, да участва в поправителни програми, да спазва правилата, да се държи отговорно и 3 безконфликтно дават основания в подкрепа на извода за основателност на молбата за допускане на УПО, тъй като корекционната дейност е отбелязала значителен и необратим напредък.

Отрицателното становище на началника на Затвора гр. София и на представителя на прокуратурата, е основано на твърдения за неприключила корекционна работа, но на фона на цялостно поведение на осъдения, без нарушения, коригирано в положителна насока, се налага извод за започнала позитивна промяна на осъдения, която може да се постигне и в условията на условно предсрочно освобождаване.

Доводът - посочен в определението на съда, като основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, че остават 4 години до изтърпяване на остатъка от наказанието не следва да бъде приет за релевантен по случая , тъй като е без правно значение.

На първо място подобно обстоятелство следва да бъде ценено съпоставено през общия размер на наказанието - 16 години, като осъденият вече почти е изтърпял 2/3 от това наказание. В законът и тълкувателната практика на ВКС не се съдържат никакви изисквания, че при вземане на решение за наличието на основания за условно предсрочно освобождаване следва да се има предвид продължителността на остатъка от наказанието. В този смисъл е Постановление № 7 от 27.06.1975 г на Пленум на ВС, което не е изгубило значение си и се явява задължително за всички съдилища.

Предвид тези съображения, настоящият състав намира, че не се налага осъденият да продължава да изтърпява наказанието си в затвора, тъй като това няма да допринесе повече за реализиране на личната превенция спрямо него, тъй като тя обективно е напреднала, още повече, че недвусмислено е установено, че той разполага с ресурс за поправяне и социализация. Предвид изложеното Софийският апелативен съд намира , молбата за условно предсрочно освобождаване неправилно е приета от първоинстанционния съд за неоснователна.

По тези съображения възраженията в жалбата са основателни в насока, че са налице всички изискуеми предпоставки, предвидени в закона, както и липсват доказателства в обратна посока, затова искането за отмяна на определението и допускане на условно предсрочно освобождаване следва да бъдат уважени. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че се налага 4 отмяна на определението освобождаване на Вълчанов. и постановяване на условно предсрочно

По изложените съображения, Софийският апелативен съд, на основание чл.440, ал.2 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 26.06.2024г., постановено по НЧД № 3361/2024г по описа на Софийски градски съд.

ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ на осъдения Т. Л. Г. с ЕГН: ********** изтърпяващ наказание 16 години "лишаване от свобода" по НОХД № 4674 по описа за 2012 г. на СГС в Затвора град София Затворническо общежитие- Казичене.

На основание чл.70, ал.6 от НК като ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието с остатък към датата на разглеждане на делото от Софийски градски съд - 26.06.2024г. е било в размер на 4 години 2 месеца и 6 дни.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5