Решение № 11272 от 17.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11272 гр. София, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от П. ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110163584 по описа за 2021 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от ищцата П. Д. П.,ЕГН :

**********,с която срещу ответника „Л.к.“АД,ЕИК : . са предявени кумулативно обективно съединени конститутивни и осъдителни искове : с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на уволнението й за незаконно и същото да бъде отменено ;с правно основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ – за поправка на основанието за уволнението,вписано в трудовата книжка ,като вместо по чл.330,ал.1,т.6 от КТ да се счита по чл.327,ал.1,т.2 от КТ ;с правно основание чл.128,т.2 вр. чл.242 от КТ ,за заплащане сумата о т 6305,38лв.,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците 07.2021год., 08.2021год. и 09.2021год.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда / 08.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане ;с правно основание чл.224,ал.1 от КТ ,за заплащане на сумата от 144,72лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 1 работен ден , ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда / 08.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане и с правно основание чл.221,ал.1 от КТ – за заплащане на сумата от 2894,40лв.,представляваща обезщетение за срок на предизвестието, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда / 08.11.2021год./ ,до окончателното й заплащане.

Ищецът претендира ,че незаконосъобразно му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение с ответника ,по силата на което е заемал длъжността „финансов контрольор“ със Заповед № 16/04.10.2021год. Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжността „финансов контрольор“ ,по силата на трудов договор №6/05.07.2021год.,за неопределено време,с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 3216лв. ,платен годишен отпуск от 20 дни и едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.Твърди ,че поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение за месеците юли,август и септември 2021год.,които следвало да бъдат платени до 15.08.2021год. и до 15.09.2021год. е подала на 20.09.2021год. Уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение ,на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ,което било получено от работодателя и заведено с входящ номер 1

063/20.09.2021год. Поддържа, че със Заповед №16/04.10.2021год., му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,връчена му на 05.10.2021год.Поддържа, че уволнението му е незаконно ,тъй като е извършено,след като трудовото й правоотношение с ответника вече било прекратено на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ,с достигането на заявлението на 20.09.2021год.Поддържа ,че не са й били изискани писмени обяснения за нарушенията,които са й вменени в уволнителната заповед,поради което е нарушена процедурата по чл.193 от КТ.По същество твърди и че е извършила вмененото й нарушение,а така също ,че то не е достатъчно тежко,за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.Не е осъществени състава на чл.187,ал.1,т.8 от КТ ,тъй като нарушенията не съставляват злоупотреба с доверието на работодателя. Ищцата претендира ,че ответника не й е заплатил дължимото трудово възнаграждение за месеците юли,август и септември 2021год.,както и обезщетение за неизползван 1 работен ден платен годишен отпуск и обезщетението за срока на предизвестието ,съгласно чл.221,ал.1 от КТ. Ето защо моли съда да признае уволнението му за незаконосъобразно и същото да бъде отменено;да бъде поправено основанието в трудовата й книжка,на която е прекратено трудовото й правоотношение,заплащането на трудовите възнаграждения и дължимите обезщетения ,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда ,до окончателното им заплащане. Претендира и направените разноски по делото.

В с.з. се представлява от процесуален представител,който поддържа претенциите и представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

В писмения си отговор ответната страна „Л.к.“АД,ЕИК : . изцяло оспорва претенциите на ищеца като неоснователни. Счита ,че заповедта ,с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение „ на ищеца е законосъобразна ,същата е мотивирана,при издаването й са спазени изискуемите материалноправни и процесуалноправни предпоставки. Счита ,че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е определено съобразно критериите на чл.189,ал.1 от КТ. В този смисъл ответника оспорва изцяло предявените от ищцата обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ .Направено е възражение за прихващане ,с дължимото от ищеца обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ за срока на предизвестието.Моли съда да отхвърли както главния иск,така и всички обусловени от него акцесорни претенции.Претендира деловодни разноски. В с.з. се представлява от процесуален представител ,който поддържа възраженията в писмения отговор като се позовава и на доказана в процеса злоупотреба с право от страна на ищцата ,тъй като същата въпреки ,че е знаела за наличието на дисциплинарна проверка е подала уведомление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение ,именно за да избегне дисциплинарното наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че същите са били в трудовоправни отношения, по силата на които ищцата П. Д.

П. е заемала при ответника длъжността „финансов контрольор“.В тази насока са и доказателствата , представени по делото – трудов договор № 6/05.07.2021год. ,от който се установява ,че трудовото правоотношение е уговорено за неопределено време ,със срок на изпитване от 6 месеца ,уговорен в полза на работодателя.След изтичане на изпитателния срок и ако договорът не бъде прекратен ,страните са уговорили ,че той ще се счита за окончателно сключен за неопределено време като в този случай срокът за предизвестие е 1 месец,еднакъв и за двете страни.Съгласно отбелязването,ищцата е постъпила на работа на 05.07.2021год.

Прието за безспорно между страните по делото е , че уговореното за заеманата от ищцата длъжност брутно трудово възнаграждение е в размер на 3216лева – основно 2 месечно възнаграждение от 3000лв. и доплащане за професионален опит – 7,20% или 216лв.Съгласно т.7 от трудовия договор,трудовото възнаграждение се заплаща еднократно – до 15 –то число на месеца,следващ отработения.Страните са уговорили в т.8 и платен годишен отпуск от основен - 20 работни дни и допълнителен – 5 работни дни за ненормиран работен ден.

Не се спори по делото ,че със Заповед №16/04.10.2021год., връчена на ищцата П. П. на 05.10.2021год на същата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение,на основание 330,ал.2,т.6 от КТ като заповедта е връчена при отказ на служителя на 05.10.2021год.,удостоверен с подписите на двама свидетели.

От представеното по делото Уведомление ,вх.№ 063/20.09.2021год. се установява ,че П. П. е заявила на ответната страна ,че считано от датата на получаването на същото,прекратява едностранно трудовия договор, на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ ,поради забавяне на изплащането на трудовото й възнаграждение за месец юли и август 2021год.Поискала е да й бъде оформена трудовата книжка и документацията ,свързана с прекратяването на трудовото правоотношение ,както и да й се начислят и заплатят дължимите обезщетения по чл.221,ал.1 и чл.224 от КТ.

Не е оспорено ,че това заявление е достигнало до работодателя като му е даден входящ номер от дата 20.09.2021год.

В о.с.з. съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата : че ищцата не е получила трудови възнаграждения за м.07.2021год.,м.08.2021год. и м.09.2021год. ,както и че няма спор за техния размер; че размера на обезщетението за неизползван годишен отпуск за един работен ден възлиза на 144,72лв.

От страна на ответника е представено Обяснение от П. П. от 25.08.2021год. ,в което е посочила ,че на 25.08.2021год. е попълнила бланка за платен годишен отпуск от името на Иван Стефанов,а така също и Доклад от 30.08.2021год. ,за извършена проверка на счетоводната дейност ,в периода 21.04.2021год. – 31.07.2021год.,в който е посочено ,че при проверката било установено ,в устни обяснения от П. П. ,че на 10.08.2021год. с електронния подпис на „Л.к.“ е подала уведомление до НАП за прекратяване на трудовите правоотношения с Д.В..На 27.08.2021год. около 16,30часа било поискано това обстоятелство да бъде изложено писмено обяснение,но тя не дала такова.

По искане на ответната страна са разпитани свидетели,Г. Г. и Мартина Венкова ,които са извършили проверка през м.08.2021год. за периода м.04.2021год. – м.07.2021год.,която приключила на 30.08.2021год.При същата било констатирано ,че ищцата превишила правомощията си ,тъй като подала с електронния подпис на дружеството уведомление за прекратяване на трудов договор в НАП,както и че собственоръчно написала и въвела молба за отпуск на Иван Стефанов,изпълнителен директор ,който не бил на работа и никой не знаел за причината за отсъствието му.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

Атакуваната Заповед № 16/04.10.2021год. на ответното дружество, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата,считано от датата на връчването й на 05.10.2021год. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

В случая следва да се приеме ,че е ищцата упражнила потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие като същото се прекратява с достигането на изявлението до работодателя.

С получаването на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл.327,ал.1,т.2 от КТ е настъпило действието на прекратяването, съгласно чл.335,ал.2,т.3 от КТ и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение на 05.10.2021год. е 3 безпредметна.

В настоящия случай безспорно е установено че ищцата е уведомила работодателя за прекратяване на трудовото си правоотношение по реда на чл. 327, ал.1, т.2 КТ с Уведомление , което е входирано при ответника с вх.№ 063/20.09.2021г., т.е. трудовият й договор е прекратен, считано от тази дата, а ако прекратяването на трудовото правоотношение е станало без основание, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вреди, които е понесъл от евентуалното неоснователно прекратяване на трудовия договор ,но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение или да прекрати трудовото правотношение на друго основание по своя инициатива.

Трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл.327 от КТ ,напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление.

По делото ,с писмения отговор, от страна на ответника не е въведено възражение работникът да е злоупотребил с правото си да прекрати договора, обратното претендира се работникът да е нарушил трудовата дисциплина. Възражението на работодателя за злоупотреба с право от страна на ищцата е въведено в хода на устните състезания,поради което на основание чл.133 вр. чл.131,ал.2,т.5 от КТ същото е преклудирано.

Въпреки това по същество , то е и неоснователно ,тъй като на първо място не е спорно между страните ,че за м.юли и м.август 2021год. ищцата не е получила трудовото си възнаграждение,а така също по делото не са представени доказателства ,че на ищцата са искани обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство за конкретни извършени от нея дисциплинарни нарушения .Т.е. освен ,че за същата са били налице основанията за едностранното прекратяване на трудовото й правоотношение ,на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ ,то същата следва да се приеме ,че същата не е и била уведомена ,че срещу нея е образувано дисциплинарно нарушение.