Определение № 800 от 30.12.2024, Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 800 гр. Пазарджик, 30.12.20** г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Частно наказателно дело № 20**5220201617 по описа за 20** година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213 ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на Р. З. Р., ЕГН ********** и С. Р. С., ЕГН **********, двамата от гр.Пазарджик, ул.“З.Ч“№**, срещу Постановление на Районна прокуратура Пазарджик от 04.10.20**г. за отказ да се образува досъдебно производство на основание чл.**ал.1т.1 НПК по пр. пр. № 45**/20** г., потвърдено с Постановление на Окръжна прокуратура Пазарджик от 01.11.20**г.

Жалбоподателите твърдят, че постановлението не съдържа мотиви относно определени фактически обстоятелства – дошлите полицаи не са видели нищо;бащата на единия от жалбоподателите изобщо не бил навън, когато Б го ударил, баща му излязъл по-късно , а Б започнал да посяга на всички отвън, баща му го бутнал и му казал да си ходи.Тогава започнали и заканите с убийство.Считат жалбоподателите, че постановлението е необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.

Жалбата е депозирана от легитимирани лица на 29.11.20**г., като за едно от тях – С. Р. С. са налице данни, че постановлението е връчено на 28.11.20**г. Ето защо жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните

1 съображения:

В производството по чл. 213 от НПК С ъ д ъ т следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство.

Преписката е била образувана по жалба на тъжителите Р. З. Р. и С. Р. С., с оплаквания за отправени спрямо тях и техни роднини закани за убийство от страна на Борис Б – евентуално извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр. с ал.1 от НК.

От фактическа страна, в обжалваното постановление на Районна прокуратура Пазарджик е възприета следната фактическа обстановка:

Тъжителите живеели на един и същи адрес - ул. „З.Ч“ № ** в гр.

Пазарджик. Между тях и непълнолетния син на Б съществувало напрежение, което ставало повод за множество конфликти. На 30.07.20**г около полунощ тъжителите и Б се чули по телефона, при което се уговорили да се видят на улицата пред тяхното жилище.

Б.Б. отишъл до мястото сам, където го чакали Р. и С.. Между тримата възникнал първоначално словесен конфликт, при което Б ударил по лицето С..

Той от своя страна се обадил на баща си, който слязъл при тях с дървен предмет и нанесъл удар на Б. Афектиран от случилото заявил на Р. С., че ще изсели него и семейството му. Малко след това последният си тръгнал и не се стигнало до по-сериозни последици.В хода на проверката тъжителите заявили, не познавали Б, с нищо не го били предизвикали и инициативата за срещата била от негова страна. Твърдели още, че ги замерял около 15 минути с камъни и плочки, след което им отправил закана за убийство.

Прокуратурата не дава пълна вяра на твърденията на двамата тъжители, тъй като в обясненията им са налице противоречия. На първо място и двамата първоначално в депозираната жалба са заявили, че не познавали лицето, с което разговаряли по телефона, а в следващия момент го сочат с две имена.

Също така заявили, че били нападнати безпричинно, а след това изясняват причината за конфликта. Житейски нелогично е и твърдението, че след като получили закани за убийство в нощите часове- около един часа след полунощ, двамата излезли пред жилището да се видят с човека, който ги заплашвал.

Реакцията на бащата на С., който излязъл и се намесил в спора с предварително подготвена дървен предмет, води до извода, че както той, така 2 и тъжителите са очаквали да се стигне до конфликт и предварително са се подготвили. Същите биха могли да предотвратят конфликта като съобщят за идването на Б пред дома им и така не би се стигнало до саморазправа.

Снети били обяснения и от лицето, срещу което била насочена жалбата и същият признал, че отправил закани срещу семейството на С., казвайки им, че ще ги изсели, но не е отправял закани за лишаване от живот и не имал никога намерение да извършва спрямо тях престъпление. Заявил, че бил афектиран от поведението на тъжителите, които го обиждали и това било причината да не може да сдържи емоциите си. Признал също така, че с пръстите на ръката си ударил по бузата единия от двамата.

Предвид установеното, приема Районна прокуратура Пазарджик, че не е било извършено престъпление по чл. 144 ал.3 вр.с ал.1 от НК, по следните съображения:

Няма спор, че основният предмет на доказване по преписката е дали са били изричани закани за убийство от страна на Б и дали тези думи и действия са съставомерни по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК.

От материалите по преписката безспорно е било установено, че лицето срещу, което е било насочена жалбата е изрекло думите- „вас ще ви изселя“.

След внимателен анализ на събраните по преписката данни, може да се стигне до извода, че Б не е отправял закани за извършване на престъпление и в частност закани за лишаване от живот. За да достигне до този извод Прокуратурата кредитира като частично достоверни и отразяващи обективната действителност, сведенията дадени от лицата по преписката. До отправяне на конкретни закани за убийство не се е стигало.Отсъства конкретно действие или изявление, с което да са отправяни закани за лишаването от живот.

Отсъствието на такова действие обуславя и несъставомерността на деянието по чл. 144 ал.3 от НК. Поради това липсва конкретна закана за лишаването от живот. Липсва задължителният елемент на престъпния състав по чл. 144 ал.3 от НК- заплаха за отнемане живота на пострадалия.

Отсъствието на действия за закана за убийство, са достатъчно основание, за да се приеме несъставмореност на деянието. Това е така, защото неконкретизираността на заплахата възпрепятства осъждането на дееца, тъй 3 като постановяването на осъдителна присъда изисква несъмнено доказване на престъпния състав. Отсъствието на тази степен на доказаност и конкретност обуславят и отказа от образуване на наказателното производство. Липсата на признак от обективна страна на престъплението сочи и на липса на изискуемия умисъл у субекта на престъплението за неговото извършване поради невъзможност съшият да формира представи относно обществената опасност на деянието и последиците му.

За съставомерността на деянието е от значение и причината за изричането на заканите, това как е започнал конфликта, от кого е бил провокиран и как се е развил. От преписката се установява, че конфликтът е бил предшестван от размяната на взаимни обиди между страните.

За да се прецени дали казаното и стореното от дееца е съставомерно по чл. 144 от НК следва да се изследва какви са били отношенията между страните. Дали се касае за емоционална реакция в следствие на някакво събитие или е оформено решение, взето в сравнително спокойна обстановка с осмисляне на последващи действия и целящо да предизвика страх у пострадалия.

В практиката си съдебните инстанции в това число и ВКС са приели, че при кавгата заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата. (Р. № 419/12.01.2015 г. по н. д. № 1314/2014 г. на III н. о.). Тоест дори да се допусне, че е възможно някои от изречените фрази да са били приети като закана от страна на тъжителите, то настоящият случай попада именно в тази хипотеза.

При обсъждане на това казвани ли са и какви инкриминираните изрази са употребявани, следва да се прецени от контекста на целия разговор, а не сами за себе си. При това е видно, че всичко изречено от Б е израз на гнева от създалото се между тях напрежение и представлява емоционална реакция във връзка с възникнали спор.

Не е без значение и обстоятелството, че двете страни са разменяли обиди , което е оказало въздействие върху емоциите им и възможността да се самоконтролират. Ето защо, дори и някои думи, фрази да са имали заплашителен смисъл, те не притежават изискуемия от закона интензитет и са 4 обективно негодни да възбудят основателен страх, а от субективна страна с тях изреклият ги не е целял да предизвика страх за осъществяване на убийство.

При заканата думите и действията със застрашителна насоченост срещу волята на потърпевшия се използват съзнателно и със съдържанието, което имат; при скарването същите изрази и действия се използват импулсивно, механично и имат единствено емоционален заряд, изразяват гняв и яд, но в действителност не целят чрез реална заплаха или реално нападение да се въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у потърпевшия и да ги промени като предизвика страх от осъществяването на заканата.

На страните са били съставени протоколи по реда на чл. 65 от ЗМВР, с които са били предупредени да не се саморазправят по межди си и всички спорни въпроси да решават по законен ред.

Предвид изложеното РП Пазарджик приема, че липсват основни елементи от състава на престъплението, а именно обективни и субективни такива, обуславящи неговата съставомерност,поради което отказва образува досъдебно производство по пр. пр. № 45**/20** г.,

При така възприетата от Районна прокуратура Пазарджик фактическа обстановка и изложени правни съображения Съдът намира, че обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно.

Преценени са в съвкупност обясненията на жалбоподателите Р. З. Р. и С.

Р. С.,бащата на последния – Р. Маринов С. ,както и лицето Б.Й.Б,срещу което са подадени жалбите.

Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че постановлението не съдържа мотиви относно определени фактически обстоятелства – дошлите полицаи не са видели нищо;бащата на единия от жалбоподателите –С. С., изобщо не бил навън, когато Б го ударил, баща му излязъл по-късно , а Б започнал да посяга на всички отвън, баща му го бутнал и му казал да си ходи.Тогава започнали и заканите с убийство.

Районна прокуратура Пазарджик от фактическа страна също е възприела, че бащата на С. С. е излязъл по-късно, след като вече Б.Б. ударил по лицето С.

.Възприето е и обяснението на Р. С., че Б ги заплашил, че „ще ги изсели“.Прокуратурата е обсъдила и обясненията на Б , че Р. С. слязъл при 5 тях с дървен предмет и нанесъл удар на Б – обстоятелство, което се пропуска от жалбоподателите, като единствено се признава в жалбата, че „баща ми го бутна“ – Р. С. спрямо Б.Б..И всъщност признават жалбоподателите, че именно след това „бутане“ , а реално замахване с дървен предмет, е последвала заканата от Б, че „ще ги изсели“.

При това Съдът намира, че именно жалбоподателите са взели инициативата за срещата пред жилището им на ул.“Завоя на черна“ , за да се „разберат“ с Б относно действия на сина му, вместо още преди това по съответния ред да сигнализират компетентните органи за отправени от Б заплахи , както твърдят в обясненията и жалбите си. Логично инициативата е била тяхна, а не на Б, тъй като последният е отишъл при тяхното жилище – обстоятелство, което е категорично установено.И защо въобще е трябвало да излизат , за да се видят с Б, след като ,както твърдят в жалбата си за случая от 30.07.20**г., Б ги заплашил – „ще ви закопая гроба“.

Районна прокуратура Пазарджик обосновано е кредитирала като частично достоверни сведенията, дадени от лицата по преписката. Въз основа на установените правнорелевантни факти ,от правна страна законосъобразно е направен извод несъставомерностт на извършено деяния деянието по чл. 144 ал.3 от НК. И в този аспект са изложени задълбочени мотиви, които изцяло се споделят и от съда –липсват на признаците от обективна страна на престъплението по чл.144ал.3 НК ,както и умисъл у субекта на престъплението за неговото извършване .

За съставомерността на деянието е от значение и причината за изричането на заканите, това как е започнал конфликта, от кого е бил провокиран и как се е развил. От преписката се установява, че конфликтът е бил предшестван от размяната на взаимни обиди между страните. В частност, правилен е изводът, че всичко изречено от Б е израз на гнева от създалото се между напрежение и представлява емоционална реакция във връзка с възникнали спор.Дори и някои думи или фрази да са имали заплашителен смисъл, те не притежават изискуемия от закона интензитет и са обективно негодни да възбудят основателен страх, а от субективна страна с тях изреклият ги не е целял да предизвика страх за осъществяване на убийство.