Разпореждане № 37180 от 27.04.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 37180 гр. София, 27.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА

ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА

Частно гражданско дело № 20221110117582 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 417 - 418 от ГПК

Образувано е по заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК, с което е поискано да бъде разпоредено “Х.“ АД, ЕИК ..., да заплати на „П.“ ООД, ЕИК ..., сумата от 39905,22лв., представляваща останала незаплатена част от сума, приета за дължима съгласно Споразумение от 16.12.2021г., сключено между страните с нотариална заверка на подписите на представляващите, като заявителя се позовава на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сумата от 5000лв., представляваща предвидена в Споразумението неустойка за забава плащането на две месечни вноски.

Настоящият съдебен състав намира заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за неоснователно, като конкретните съображения за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато вземането се основава на някой от посочените в чл.

417 ГПК документи. Уважаването на заявлението и издаването на изпълнителен лист е предпоставено от положителното установяване, че е налице предвиден от закона и редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /арг. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК/.

Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК.

Видно от Споразумението, в чл.4, ал.1 е постигнато съгласие между страните, че в случай на повече от 10 дни закъснение на плащане на коя да е вноска от страна на “Х.“ АД, целият дълг става предсрочно изискуем и „П.“ ООД има право да се снабди с изпълнителен лист по чл.417 от ГПК.

Прави впечатление, че страните не са уговорили дали тази предсрочна изискуемост 1 настъпва автоматично или следва „П.“ ООД да упражни предоставеното му право да обяви вземането за предсрочно изискуемо, т.е. да уведоми “Х.“ АД, че губи предимството на срока. При липса на изрично предвиден ред за обявяване на предсрочната изискуемост, следва по аналогия да се приложи разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е дадено разрешение, че предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника– кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за загубване преимуществото на срока.

Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В случая „П.“ ООД не е уведомило “Х.“ АД за това, че счита определен по размер остатък от дължимата сума за предсрочно изискуем, поради което представения документ не удостоверява наличие на подлежащо на изпълнение вземане.

Отделно от това когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ– чл.418, ал.3 ГПК. Към заявлението не са представени документи, изходящи от длъжника или официални такива, от които да е видно, че са настъпили обстоятелствата от значение за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Липсата на плащане в срок на погасителна вноска, макар и отрицателно обстоятелство, е външно за документа по чл.417 ГПК такова и доколкото от него зависи дали е на лице подлежащо на изпълнение вземане, то обстоятелството следва да се установи по реда на чл.418, ал.3 ГПК. Такова установяване не е извършено по делото.

Поради изложеното не може да се приеме, че Споразумение от 16.12.2021г., сключено между страните с нотариална заверка на подписите на представляващите, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „П.“ ООД, ЕИК ..., за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу “Х.“ АД, ЕИК ..., с която да бъде разпоредено да заплати сумата от 39905,22лв., представляваща останала незаплатена част от сума, приета за дължима съгласно Споразумение от 16.12.2021г., сключено между страните с нотариална заверка на подписите на представляващите, като заявителя се позовава на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сумата от 5000лв., представляваща предвидена в 2

Споразумението неустойка за забава плащането на две месечни вноски и разноски по делото.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3