Определение № 412 от 28.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Даниела Д. Събчева

Спасимир Сп. Здравчев като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Въззивно частно наказателно дело № 20235300600513 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по жалба от М. Д. П. от град Пловдив срещу Определение № 39 от 10.01.2023 година на Районен съд - Пловдив, VIII наказателен състав, по ЧНД № 118 / 2023 година, с което е потвърдено Постановление № 6918 / 2022 от 18.11.2022 година на Районна прокуратура - Пловдив за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 634 / 2022 година по описа на 01 РУ на МВР - Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност както на атакувания съдебен, така и на прекратителния прокурорски акт и се иска те да бъдат отменени. Излагат се съображения защо жалбоподателят счита, че прямо него е осъществен съставът на престъплението закана с убийство и се сочат и други лица с твърдението за извършени от същото лице спрямо тях деяния против личността.

Като се запозна с материалите по делото, настоящият въззивен съдебен състав намира депозираната жалба за ДОПУСТИМА – подадена е от процесуално легитимирано лице измежду посочените в чл. 243, ал. 7 от НПК в указания в разпоредбата 7-дневен преклузивен срок.

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

След сезиране от пострадалата на 01 РУ на МВР - Пловдив и възложена на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ предварителна проверка с Постановление от 23.09.2022 година по чл. 212, ал. 1 от НПК от наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура - Пловдив е образувано досъдебното производство за извършено на 10.05.2022 година в град Пловдив заканване с убийство спрямо М. Д. П., ЕГН **********, което заканване би 1 могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани М. Д. П.

(пострадалата), * (лицето, за което пострадалата твърди, че й е отправял закани с убийство), * (съпруга на *), * (баща на *), *, * и * (очевидци на инцидента), * и * (патрулният екип, посетил местопроизшествието след сигнализиране органите на реда от пострадалата) и * (полицаят, водил предварителната проерка); приобщени са документи и диск със запис от спешно повикване от пострадалата на единен европейски номер 112 (на който запис е извършен оглед), на М. П. е изготвена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.

След приключване на разследването с Постановление от 18.11.2022 година наблюдаващият прокурор прекратява наказателното производство на основание чл. чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1, предложение 1 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – че деянието не е извършено и обвинението не е доказано.

Представителят на Районната прокуратура счита, че събраните и проверени в резултат на тях доказателства и доказателствени средства не могат да формират доказателствена съвкупност, обосноваваща тезата в конкретния случай да е извършено инкриминираното деяние, тъй като не са покрити всички негови съставомерни признаци от обективна и субективна страна. Сочи, че между * и М. П. са налице спорове с битов характер във връзка с кандидатстване за саниране на сградата, в която живеят, и е възникнал поредният междусъседски конфликт между двамата, довел до емоционална реакция от страна на мъжа, намерила израз и външно проявление в отправени обиди и заканителни изрази от него спрямо жената.

Но от показанията на * било видно, че изречените от него думи са в момент на ярост, той нямал намерение да извършва каквото и да било против живота и здравето на М. П. и изразявал съжаление за постъпката си. Прокурорът аргументира прекратителната си теза още с изготвената за пострадалата съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, като визира, че съгласно заключението й М. П. е преживяла негативни емоции, но не са установени данни за преживявания, които да съответстват на юридическото понятие „основателен страх“; че характеровите особености и възрастта са причината пострадалата да е склонна продължително да преживява негативни и травмиращи събития с тенденция да кумулира неудовлетвореност и болезнено да приема неудачите в живота. Излага, че при преценка дали са осъществени елементите на престъплението, предмет на делото, трябва да се изхожда не просто от формалния словесен израз и от заявеното от засегнатия за субективното му възприятие (който може да е с някаква свръхчувствителност), а от обективни критерии, но според експертното заключение повтарящите се и възприемани от свидетелят П. стресиращи действия и ситуации, не се явяват фактори, които да улеснят възникването на основателен страх за здравето и живота й.

2

От своя страна първоинстанционният съд описва установената фактическа обстановка (изложена и от прокурора и която настоящият състав не следва да преповтаря) и се солидаризира с изводите на Районната прокуратура, че събраните устни и писмени доказателства не могат да формират съвкупност, обосноваваща тезата, че в конкретния случай е извършено инкриминираното деяние, тъй като не са покрити съставомерните му признаци както от обективна, така и от субективна страна. И както представителя на Държавното обвинение, първата контролна инстанция основава тезата си на експертното заключение, че повтарящите се и възприемани от жалбоподателката П. стресиращи действия и ситуации не се явяват фактори, които да улеснят възникването на основателен страх за здравето и живота й.

Въз основа на констатираните факти направените от Районна прокуратура - Пловдив и от Районен съд - Пловдив правни изводи са неправилни, а прекратителният прокурорски акт е и необоснован, тъй като се базира на несъбрани в пълен обем относими доказателства с цел разкриване на обективната истина по делото.

Точно се излага и от прокурора, и от първия контролен съдебен състав, позоваващи се на съдебната практика и най-вече на Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47 / 1989 година на ОСНК (макар и да не го споменават изрично), че престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК – закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК – закана с престъпление, и това престъпление се намира се в Раздел V Принуда, а не в Раздел I Убийство от Глава II от НК Престъпления против личността, като с него не се защитава животът на гражданите, а личната им свобода и от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и да може да възбуди основателен страх за осъществяването й, а от субективна страна – деецът да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

При тези доводи и Районната прокуратура, и Районният съд сочат изискване „в изразите на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот“ и явно за мотивиране на извод за липса на съставомерни елементи на деянието от субективна страна, се позовават на заявеното като свидетел от *, че отправените към пострадалата М. П. от него думи, че ще й счупи главата и ще я убие било в момент на ярост, но той нямал такова намерение и съжалявал за случилото се, а липсата на обективни предпоставки да е осъществено деянието и прокурорът, и районният съдия застъпват от заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза за преживени от П. негативни емоции, но не такива, съответстващи на юридическото понятие „основателен страх“.

За съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК у дееца не следва 3 да е налице категорично намерение за лишаване от живот, а е достатъчно психическото му състояние само да обуславя вероятност от пораждане на решение за осъществяването на заканата. Намерението на извършителя се обективира от поведението му и то е свързано не да убие, а да възбуди страх у жертвата, че може да бъде убита, като тези обстоятелства се преценяват към момента на деянието с оглед конкретните действия на извършителя.

В случая от събраните на досъдебното производство материали се установява, че на 10.05.2022 година, след като * отива до М. П. няколко пъти й казва, освен че е изрод и боклук, и че ще я убие; заявява й, че ще влезе в двора им и ще го направи лом, че ще й разбие муцуната, ще я зарови и няма да я намерят и че е сама като кукувица (възприети и от прокурора факти). От показанията на свидетелите очевидци се установява и че * заплашва М. П. също, че ще й разбие главата, а след като тя влиза уплашена и разтреперана в офис на „Изипей“, той я следва със същите закани и там пред служителката отново й казва, че ще я убие, като противоправното му поведение спира едвам щом вижда, че пострадалата звъни по телефона (без той да знае на кого), но спира след като й казва, че ще има екшън и студен ще целува сина си.

Същевременно от показанията на пострадалата се констатира и че след инцидента, заради пуснатия от нея „сигнал“ в Полицията (както тя нарича заявлението си до 01 РУ на МВР - Пловдив) * отново отправя към нея заканителни думи: „ще те убия, ще те излежа, ще те затрия, ако искаш отиди да се оплакваш където си искаш, ще те убия и ще те заровя като куче“, но този факт не се споменава от прокурора при прекратителното му постановление, нито по отношение на него е разследвано за установяване на точния му момент.

При тези обстоятелства липсва дължимият правен анализ защо се счита, че заканителните думи към М. П. срещу личността й (а и по отношение на сина й в нейно присъствие) не са със застрашителен потенциал да предизвикат основателен страх у пострадалата и не обективират ли те съзнание у дееца, че отправя към жената закана с престъпление (интелектуалният момент) с цел да бъде възприета заканата именно за предизвикване на такъв основателен страх от осъществяване на намерението (волевият момент) – че заявеното от * с оглед на съдържанието му не е реална заплаха с цел въздействие върху свободното протичане на волевите процеси у потърпевшата, като те бъдат променени с предизвикване на страх от осъществяването на заканата.

Посочено е в Постановлението от 18.11.2022 година, че между * и П. от години „…имало обтегнати отношения и неразбирателство, които се изразявали и в периодични конфликти, основно с битов характер. Поредните обтегнати отношения били във връзка с желанието на семейство * за саниране на сградата, за което трябвало съгласие на всички, включително и на свидетелката П.“, но липсва аргументация в контекста на така описаните негативни отношения между лицата, защо думите на * на инкриминираната 4 дата се преценяват не като обективно годни да провокират основателни опасения от осъществяването на заканата и на какво основание се считат за изречени в момент на яд – механично, импулсивно (освен въз основа на заявеното от самия извършител), щом самото изричане е неколкократно, със следване от дееца на пострадалата в близкия офис на „Изипей“ и ново изричане и щом се сочат данни за отправени закани за убийство и след като органите на реда са уведомени за събитията.

Нещо повече – в показанията си на предварителното разследване М. П. сочи * да е посягал на покойния й съпруг, за което е имало оплакване от него.

Липсват процесуално-следствени действия в тази насока с оглед последваща преценка за наличие или липса на възможност поведението на дееца към инкриминираната дата реално да предизвика страх от осъществяване на престъпление.

От друга страна, за оценка на фактите по заплашването прокурорът по недопустим начин се позовава на експертно заключение за пострадалата. Със съдебнопсихиатрична и психологична експертиза може да се изясни дали М.

П. действително се е уплашила, дали думите на * са предизвикали у нея лично страх за живота й или този на сина й или за друго по-леко престъпление. Но това обстоятелство не е елемент от състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, а може да послужи единствено при евентуално ангажиране на отговорността на извършителя за индивидуализиране на наказанието и при евентуална обезвреда при предявена гражданска претенция. За това провеждането на такова експертно изследване според настоящият състав е било ненужно, а още по-малко да се правят изводи за съществуването на обективни находки дали заканата за убийство не е с реален потенциал да предизвика основателен страх от осъществяване. Правилно в тази връзка се сочи от прокурора, че „основателен страх“ е юридическо понятие, но точно поради това той не може да бъде установяван от експерти, а като част от обективната действителност предвид обстановката на събитията се преценява начинът на отправяне на заканата, въз основа на което следва да се правят аргументирани изводи дали тази закана създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението.