Определение № 2468 от 03.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2468 гр. Бургас, 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно частно гражданско дело № 20262100501439 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 244 от ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод частна жалба на ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Айтос против решение № 193 от 23.07.2026 г., постановено по гр. дело № 614/2025 г. по описа на РС- Айтос, в частта му представляваща определение, с което на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на същото решение по уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъдената в полза на ищеца Б. Х. Ц., ЕГН: ********** сума от 18 432 лв./ 9424,13 евро/.

В частната жалба се изразява недоволство от така постановеното определение, с мотив, че в случая е налице изключението по чл. 243, ал. 2 от ГПК. Наведени са съображения, че жалбоподателят -ответник, срещу когото е допуснато предварителното изпълнение е поделение на държавно предприятие /Югоизточно държавно предприятие – гр. Сливен/ и изпълнява месечен разчет по отношение на разходите. Излага се, че допуснатото предварително изпълнение би довело до невъзможност за заплащане на дължимите възнаграждения за служителите на поделението, но и на дължимите вноски към Държавата по ДОО, ДСС, ДЗПО, здравно осигуряване и др. Възразява се също, че тъй като се касае за невлязло в законна сила съдебно решение, в случай, че то бъде отменено или изменено, то това ще постави жалбоподателя в невъзможност да претендира обратно платените на ищеца суми. Позовава се на указания, дадени в писмо от 28.07.2026г. на принципала „ЮДП“ ДП. Моли да бъде съобразено и също, че ищецът не е поискал предварително изпълнение на решението в тази му част. По така наведените съображения моли за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна- ищец Б. Х. Ц., чрез пълномощника си адв. А. И. е депозирал писмен отговор на частната жалба, в която същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че предварителното изпълнение по чл. 242, ал. 1 от ГПК е задължително и се постановява служебно от съда, без да е необходимо искане от страната, като присъденото на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ попада в приложното поле на нормата, доколкото представлява „обезщетение за работа“. Възразява се против доводите в жалбата, че в случая е налице изключението на чл. 243, ал. 2 от ГПК.

Излага, че Югоизточно държавно предприятие – гр. Сливен, чието подразделение е 1 ответното ТП е юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл.62, ал. 3 от ТЗ, развиващо стопанска дейност, е не бюджетно учреждение, финансирано от държавния бюджет – в т.см. се позовава на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните предприятия, в който е посочено, че държавните предприятия по чл.62, ал. 3 от ТЗ са публични предприятия, различни от държавните учреждения, а ответното ТП е само поделение на държавни предприятие по смисъла на чл. 164 от Закона за горите и дори не притежава самостоятелна правосубектност. В тази връзка се позовава на изложеното от самия жалбоподател в жалбата относно това, че разполага със собствен бюджет, функционира като самостоятелен стопански субект и е разпоредител на средства, от което се прави извод, че същият не е държавно учреждение на държавна издръжка. На следващо място се излага, че нормата на чл. 242, ал. 1 от ГПК не поставя предварителното изпълнение в зависимост от имущественото съС.ие на ответника или евентуалните му неудобства, които изпълнението би му причинило, като същевременно се излагат и доводи, че рискът от евентуалното невъзстановяване на сумата по предварителното изпълнение също не е основание за отказ от допускането му. Навеждат се доводи за ирелевантност в процесния случай на указанията на принципала на ответника, дадени в цитираното в жалбата писмо.

При извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на закона.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С постановеното от РС- Айтос съдебно решение е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК срещу ответника ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Айтос по уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъдената в полза на ищеца Б. Х. Ц., ЕГН: ********** сума от 18 432 лв./ 9424,13 евро/.

Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК сочи, че съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Посочената норма урежда правомощието на съда служебно и без направено от страната искане да постанови предварително изпълнение само за вземанията, които са изрично посочените в нея вземания. Доколкото в случая присъденото в полза на ищеца обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ е от категорията вземания в обхвата посочената норма, то неоснователно се явява оплакването в жалбата, че съдът не е имал правомощие служебно без да е сезиран от ищеца да постанови предварително изпълнение срещу ответника по така уважения иск.

Що се касае за възражението на жалбоподателя за приложимост на забраната по чл.

243, ал. 2 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно, по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ГПК е установена императивна забрана за изпълнение на невлезли в сила съдебни решения срещу определена категория правни субекти - държавата, държавно учреждение или лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ, като включително тази забрана изключва и възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд срещу визираните субекти, вкл. и по реда на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК.

За приложимостта на ограничението по чл. 243, ал. 2 от ГПК по делото следва да се прецени дали ответника е учреждение на бюджетна издръжка или е субект, който има самостоятелен бюджет, от който се самоиздържа, като в последния случай това би изключило възможността да се ползва от посочената забрана.

Съгласно чл.173 от ЗГ държавните горски стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност, като съгласно ал. 2 от чл. 163 от ЗГ те имат статут на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ТЗ. Съгласно чл. 173, ал. 2 от 2

З Г държавните горски стопанства имат териториални поделения, какъвто се явява жалбоподателя –ответник, които се ръководят и представляват от директори. Доколкото в чл.

2, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните предприятия е посочено, че публични предприятия са държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от ТЗ , а в случая ответникът е подразделение на ДГС- Айтос, който пък от своя страна е териториално поделение на регламенираните в чл. 163, ал. 1 от ЗГ държавни предприятия, за които изрично е посочено, че са юридически лица със статут по чл. 62, ал. 3 от ТЗ, то неоснователно се явява твърдението в жалбата, че ответникът има качеството на лице по смисъла на чл. 243, ал. 2 от ГПК. Този извод следва от обстоятелството, че с оглед горепосочената нормативна уредба се установява, че същият не представлява държавно учреждение по смисъла на закона, което се издържа от държавния бюджет, а е поделение на самоиздържащо/ чл. 178 от ЗГ/ се публично предприятие, чийто бюджет не е част от Закона за държавния бюджет на Република България, а се одобрява като самостоятелен финансов бизнес план /чл. 170 и сл. от ЗГ/.

Що се касае до останалите доводи в жалбата, свързани с възраженията, че предварителното изпълнение би се отразило неблагоприятно на имущественото съС.ие на ответника, респ. притесненията му дали ако решението бъде предварително изпълнено в тази част и впоследствие бъде отменено от по-горна инстанция, същите са без правно значение, тъй като законът не предвижда релевантност на подобни обстоятелства в случая.

Същото се отнася и до доводите в жалбата, основани на указанията на принципала на ответника, които в случая също нямат правно значение относно приложимостта на чл. 242, ал. 1 от ГПК.

По гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение, в частта, представляваща определение, с което е допуснато предварително изпълнение на присъденото на ищеца вземане по уважения иск по чл. 225, ал. 1 от КТ се явява правилно, тъй като е постановено в съотвествие със закона – чл. 242, ал. 1 от ГПК, при осъствие на която и да е от хипотезите на чл. 243, ал. 2 от ГПК, поради което частната жалба за отмяната му се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Айтос против решение № 193 от 23.07.2026 г., постановено по гр. дело № 614/2025 г. по описа на РС- Айтос, в частта му представляваща определение, с което на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на същото решение по уважения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъдената в полза на ищеца Б.

Х.

Ц.,

ЕГН:

********** сума от

18

432 лв./

9424,13 евро/.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3