Решение № 83 от 10.03.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. П., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101044 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Образувано е по молба на адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на И. Щ. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., ул. „Т.“ № 3, общ. П. и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..

Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 957793 от 07.11.2023 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, съгласно който договор кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1 500,00 лева, а последният се задължава да върне сумата от 3 080 лева, при срок на кредита от 11 вноски, при обща месечна погасителна вноска от 280 лева. Излага твърдения, че в част III. Разходи по кредита и по точно т.4.4 при непредоставяне на обезпечение в срок, отговарящ на изисквания по договора се начислява неустойка в размер на 1 173,47 лева. Посочено е, че в чл. 6.2 и чл. 11 от договора е предвидено, че ако не бъде предоставено допълнително обезпечение, то ще дължи неустойка в размер на 1 173,47 лева. Навежда, че й е начислена неустойка в размер на 1 173,47 лева, разпределена на 11 вноски всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 280 лева. Твърди, че по Договор за паричен заем № 957793 от 07.11.2023 г. е заплатила сумата от 2 520 лева.

Ищцата релевира, че Договор за паричен заем № 957793 от 07.11.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Навежда, че в процесния договор липсва посочване на условията за прилагане на годишния лихвен процент, както и размера на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата и неустойката, с оглед преценката дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди, че в договора е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формирането му и индивидуализация на компонентите, които съдържа същия. Наред с това, релевира, че сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП, като по този начин се цели заобикаляне на закона, както и че ГПР не съответства на действително 1 прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика. Излага твърдения, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която сочи, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен.

Отделно от това се сочи, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречива на добрите нрави и поради това, че са сключени по неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, както и противоречаща на добрите нрави и наравноправна по смисъла на чл.

143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата която се претендира е в размер на над 70% от отпуснатия кредит.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Сити Кеш ООД, да заплати на ищцата сумата в размер на 1 020 лева, от която 220 лева – договорна лихва и 800 лева – неустойка, платени по недействителен Договор за паричен заем № 957793 от 07.11.2023 г., ведно със законовата лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на така предявения иск. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, че при сключване на договора са покрити всички изисквания на закона регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Излага твърдения за действителност на неустоечната клауза по смисъла на ЗЗД, че същата не противоречи на добрите нрави, тъй като потребителя се е задължил да върне заемната сума и договорената лихва, а освен това е разполагал и с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да бъде обвързван по никакъв начин от спорната неустойка. Сочи недобросъвестност на кредитополучателя. Посочва също така, че не е налице и неравноправност по ЗЗП, тъй като между страните са сключени 7 договора за кредит при идентични условия, включително с клауза за неустойка като процесната, като предвид наличието на трайни отношения между страните и сключването на множество договори при идентични условия не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и последиците от процесните клаузи. Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни.

Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

В проведените съдебни заседание ищцата не се явява и представлява, от процесуалния й представител са депозирани писмени становища, с които поддържа изцяло депозираната молба и приложените към нея доказателства. Оспорва представения писмен отговор. Изразява становище по същество на спора, като навежда допълнителни съображения в подкрепа на ищцовата претенция. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. изразява становище, че същото му е дължимо, както и че върху възнаграждението следва да се начисли ДДС. Представя списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Прави възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК.

Ответното дружество също не изпраща представител, като в депозирани писмени становище процесуалният му представител поддържа депозирания отговор и приложените доказателства, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява становище по същество на спора. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по Наредбата.

Претендира сторените по делото разноски.

По делото са приети писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 06.11.2023 г. между „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитор и И. Щ. А. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 957793, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1 500 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок до 07.10.2024 г. на 11 вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 48,01 %.

Общата дължима сума по договора е в размер на 1 906,53 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от 2 договора за кредит с полагане на подписа си в договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 1 500 лв. Съгласно чл. 5 от договора за кредит в тридневен срок от сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от договора за кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 173,47 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 11 вноски. Така общо дължимата сума по кредита възлиза на сумата от 3 080 лева.

В писмения отговор ответното дружество признава получаването на процесната сума.

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т. е. че процесният договор за заем е действителен.

За основателността на предявените искове следва да се установи и че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т.. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 125 от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о.; при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д.

3686/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т. о.; при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., ВКС, IV г. о, решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност на договорите за заем, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договорите в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, следи служебно.