Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 14.04.2021, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно наказателно дело 105/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
14.04.2021
В сила
14.04.2021
Състав
Георги Константинов Грънчаров, Мариан Василев Иванов, Калоян Венциславов Гергов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Плевен , 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги К. Грънчаров

Калоян В. Гергов

Мариан В. Иванов при участието на секретаря Д.Н.Б. в присъствието на прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20214400600105 по описа за 2021 година Като разгледа докладваното от съдия Мариан Иванов В.Ч.Н.Д №105/2021 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 38/02.02.2021г. по ЧНД № 133/2021г., Районен съдгр.Плевен, на основание чл.25 ал.1 ,вр. с чл.23 ал.1 от НК, определил на осъдения И. В. М.- ЕГН **********, общо най-тежко наказание, между наложените му по НОХД № 1565/ 2020г., НОХД № 2408/ 2020г., НОХД № 2214/ 2020г., НОХД № 2484/ 2020г. и НОХД № 2123/ 2020г., всички на РСгр.Плевен, в размер на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Районният съд приложил разпоредбата на чл.24 НК, увеличил общото най- тежко наказанието с шест месеца, като така определеното вече общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, постановил да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.Приспаднал на основание чл.25 ал.2 от НК, фактически изтърпяното наказание по НОХД № 1565/ 2020г. на РС- гр.Плевен, към 02.02.2021г., в размер на пет месеца и 1 двадесет и шест дни, съобразно справка изх.№167/25.01.2021г. на началника на затвора-гр.Плевен.

Срещу така постановеното определение е подадена въззивна жалба от осъдения И.М., чрез сл. защитник адв.Н. Я.-АК- Плевен.С нея се възразява срещу приложението на чл.24 НК.Счита се,че в тази част определението на съда е необосновано, при отчитане на отегча- ващите обстоятелства.Твърди се, че обществената опасност на подзащитния му е висока, но определено не е сред най-високите.

Защитникът твърди, че целите на наказанието биха могли да се постигнат само с определеното общо наказание, без да се увиличава същото на основание чл.24 от НК.Акцентира на доброто процесуално поведение на подзащитния си, а именно, че се е съгласявал да сключва споразумение с прокуратурата, като по този начин е спестил процесуални усилия на прокурора.Твърди се също, че осъдения е с недобро здравословно състо- яние.Направено е искане за прилагане на мед.докумени от администра- цията на затвора гр.Плевен.В заключение се иска от въззивния съд, да измени определението на първоинстанционния съд, като го отмени в частта, с което е увеличено общото най-тежко наказание с шест месеца, съобразно чл.24 от НК.

В съдебното здаседание пред въззивния съд, адвокат Н. Я., счита,че в основата на пледоарията, прокурора е прав.Отново излага доводи за лошото здравословно състояние на осъдения И. М..Твърди, че от начина на извършване на престъпленията, може да се направи извод, че целта му била да влезе в затвора.Същевременно пледира въззивния съд да направи компромис, имайки предвид здравословното състояние на осъдения-болен от рак.По същество, отново се иска иска отмяна на обжалваното определение, в частта по приложението на чл.24 от НК.

Осъденият И.М. поддържа становището на защитника си.

Прокурорът счита,че определеното общо наказание е правилно и не следва да се отменя приложение на чл.24 от НК.Акцентира на много- кратните осъждания по отношение на И.М., които не са повлияли върху характера му, да се превъзпита и поправи.Сочи, че в такива случаи, когато лицето е осъждано многократно, е такава и практиката на ВКС.Моли жалбата да се остави без уважение.

2

Плевенският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото, включително и приети във въззивното производство, становищата на страните и като провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения.

От приложените актуална справка за съдимост и съдебен акт, е видно, че И.В. М. е осъждан многократно.Наказанията по влезлите в сила съдебни актове, по които не му е определяно общо наказание са:

1. Определение по споразумение от 13.08.2020г, постановено по НОХД № 1565//2020г. на РС-Плевен, с което, за деяние, извършено на 03.08.2020 година, на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК, му е наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при първона- чален общ режим.

2. Определение по споразумение от 11.01.2021г., постановено по НОХД № 2408/2020 на РС-Плевен, с което за деяния извършени през периода 08.06 – 24.07.2020 година, на основание чл.195, ал.1,т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с 26 , ал.1 от НК, му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода при строг режим.

3.Определение по споразумение от 11.01.2021година, постановено по НОХД №2214/2020г. на Районен съд - Плевен, с което за деяние извършено на 17.07.2020г., на основание чл.194, ал.1 , вр. с чл.29,ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

4. Определение по споразумение, от 12.01.2021година, постановено по НОХД №2484/202018 г.на Районен съд – Плевен, с което за деяние извършено на 16.04.2020г., на основание чл. 196, ал.1,т.1, вр. с чл.194,ал.1,вр. с чл.29,ал.1, б.“а“ и чл.20, ал.2 от НК, му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.

5. Определение по споразумение от 29.01.2021г., постановено по 3

НОХД № 2123/2020г. на РС - Плевен, с което за деяние извършено на 12.07.2020г., на основание чл.196, ал.1,т.1, вр. с чл.194,ал.1,вр. с чл.29,ал.1, б.“а“от НК от НК, му е наложено наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

При така изложеното правилно Плевенския районен съд е приел,че следва да се определи едно общо наказание измежду наложените му по описаните по-горе влезли в сила съдебни актове.Деянията са извършени в реална съвкупност, в период от време преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.Това е видно както от справката за съдимост по отношение на осъдения, така и от приложеното определение №260021/29.01.2021г. по НОХД № 2123/2020г. на РС - Плевен .

При това положение правилно съдът на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК е определил най-тежкото от тях в размер на една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим.

На основание чл.24 от НК, определеното общо най-тежко наказание е увеличено с шест месеца.Така определеното общо най-тежко и увеличено наказание станало в размер на една година и шест месеца, като съдът постановил общ режим на изтърпяване.Съобразно справката от затвора гр.Плевен, правилно на основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднато фактически изтърпяното от И.М. наказание по НОХД № 1565/ 2020 г. на РС- Плевен, в размер пет месеца и двадесет и шест дни.

С жалбата от служебния защитник, не се оспорва основателността за определяне на общото наказание, размера и режима на изтърпяване.

Във връзка с възраженията по приложението на чл.24 от НК, въззивния съд намира, че изводите на първоинстанционният съд са правилни, обосновани и законосъобразни.

Решаващият съд, правилно и основателно е приел, вземайки предвид чл.36 от НК, че следва да се увеличи определеното общо наказание с шест месеца и И.М., следва да изтърпи общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при общ режим.Обосновал се е макар и с кратък мотив, с упоритата престъпна дейност на осъдения.

4

В действителност се касае за една упорита и усложнена престъпна дейност започнала през 2006г.Същият, от тогава, е осъждан многократно и търпял ефективни наказания за престъпления против собствеността и при условията на опасен рецидив, по чл.196 от НК, осъждан е и за престъпление по чл.354а и чл.255 от НК, които го определят като личност с висока обществена опасност и трайно установени противоправни навици.

Многократните осъждания и налаганите му до момента сравнително минимални по размер наказания, както по влезлите в сила присъди ,така и по прилаганите деференцирани процедури, явно не са оказали превъзпи- таващ и поправящ ефект върху него, което действително обуславя и високата му обществена опасност.Напротив, както е и в настоящия случай, последните деяния, /по 5 бр.влезли в сила съдебни актове/ за престъпленията за които са му наложени наказанията, предмет на настоящото последното производството по чл.306, ал., т.1 от НПК, са извършени, в кратък период от време- за около четири месеца.

Определеното за изтърпяване общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, не е завишено и несправедливо.

При увеличаване на наказанието са спазени изискванията на закона, а именно: увеличението да не надминава с една втора от определеното общо най-тежко наказание, да не надминава сбора от отделните наказания за отделните престъпления, нито максималния размер на наказанието предвиден за съответния вид наказание.

Възраженията и доводите на защита за влошено здравословно състояние на осъдения, поради заболяването му, съдът счита за несъстоятелни и неоснователни. Видно от изисканата справка от затвора Плевен, за здравословното състояние на осъдения И.М. е, че същия е клинично здрав./л.11/.Не е съобщавал пред затворническите власти за за хронични заболявания.Не имал оплаквания и не е търсил медицинска помощ.Въззивният съд не е специалист и не отхвърля приетите медицински документи, от които е видно, че осъдения има забо- ляване от 2017г., видно от експертното решение №33233 от 175/27.10.20г., но то не е обвързващо с невъзможност да се търпи наказание в затвора от осъдения.Освен това в Наредбата за лечение на лишените от свобода е предвидена всякаква 5 възможност, при необходимост, да се оказва съответ- ната медицинска помощ на осъдените.

Предвид горното, въззивният съд намира постановеното определение за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна.

По изложените съображения Плевенският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №38/02.02.2021г. по ЧНД № 133/2021г., Районен съд-гр.Плевен.

Решението е окончателно и не подлежи жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6