Решение № 18877 от 08.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18877 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110145283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 вр. чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗД „БУЛ ИНС“ срещу Р. И. Д., с която се отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 456,16 евро с равностойност 892,17 лв., представляваща регресно вземане с включени ликвидационни разноски във връзка с изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на правоимащото лице за вредите, причинени му от ответника, който с поведението си като водач на л.а. „Ауди А3“, с рег. № **** e станал причина за настъпването на ПТП на 02.06.2020 г. в гр. В***, по улица без име (Колелото – кръгово кръстовище) до кръстовището с ул. „П***“, като е управлявал автомобила без правоспособност и е напуснал мястото на ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 02.06.2020 г. в гр. В***, по улица без име (Колелото – кръгово кръстовище) до кръстовището с ул. „П***“ е настъпило ПТП по вина на ответника Р. И. Д., който като водач на л.а. „Ауди А3“, с рег. № *** е управлявал същия с несъобразена със състоянието на пътя (мокър асфалт) и метрологичните условия (дъжд) скорост, и с характера и интензитета на движението, поради което е блъснал движещия се пред него л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ****. След инцидента ответникът е напуснал мястото на ПТП. Съгласно Протокол за ПТП № 1736316/02.06.2020 г., съставен от органите на КАТ причина за произшествието е именно противоправното поведение на ответника, който не е притежавала и свидетелство за управление на автомобил за съответната категория. Поддържа, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Ауди А3“, с рег. № *** е била застрахована в ищцовото дружество със застрахователна полица № BG/***, поради което в дружеството е заведена щета № 2010015417, по която дружеството е изплатило сума в размер на 867,17 лв. на собственика на увредения лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.

№ ****. От изложеното прави извода, че на основание чл. 500 КЗ има право да получи заплатеното застрахователно обезщетение, поради което е поканил ответника да му заплати претендираната сума, но към момента на подаване на исковата молба плащане не е извършено. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира 1 разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Навежда твърдения, че е признал пред ищеца дълг в размер на 782,35 лв. и е внесъл 350 лв., като за сумата от 427 лв. е постигнал споразумение с ищцовото дружество да я заплати на части. Относно остатъка над 782,35 лв. до пълния предявен размер на иска навежда твърдения, че от ищцовото дружество не могат да му кажат за какво се дължат тези пари. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В писмено становище ищецът поддържа, че от страна на ответника е извършено частично плащане на сумата от 350 лв., което следва да бъде съобразено при постановяване на съдебния акт, както и че същият е поел задължение да заплати останалата сума на шест месечни вноски по 173,70 лв. всяка, включваща не само главница, но и разноски по делото 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. държавна такса, но независимо от това споразумение същият не е изпълнил задълженията си, като след 24.09.2025г. не са постъпвали други суми.

Съдът е изпратил посочената молба на ответника Р. Д., но същия не е депозирал становище по нея.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска ищецът следва да установи, че между него и ответника е сключен валиден договор за задължително застраховане "Гражданска отговорност", в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, че в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото МПС в предявения размер, че ответникът е управлявал лекият автомобил без да притежава правоспособност за управление на лек автомобил, че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, както и че е поканил ответникът да възстанови сумите.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.

С окончателния доклад по делото е отделено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на 02.06.2020 г. в гр. В***, по улица без име (Колелото – кръгово кръстовище) до кръстовището с ул. „П***“ е настъпило ПТП по вина на Р. И. Д., който като водач на л.а. „Ауди А3“, с рег. № *** е управлявал същия с несъобразена със състоянието на пътя (мокър асфалт) и метрологичните условия (дъжд) скорост, и с характера и интензитета на движението, поради което е блъснал движещия се пред него л.а.

„Фолксваген Голф“, с рег. № ****; че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Ауди А3“, с рег. № *** е била застрахована в ищцовото дружество; че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, че ищецът е изплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 867,17 лв., че е признал пред застрахователя дълг в размер на 782,35 лв.

Горните обстоятелства са не само безспорни между страните, но и от приетите по делото писмени доказателства – застрахователна полица „ГО“ № BG/***, от която е видно, че л.а. „Ауди А3“, с рег. № *** е бил застрахован при ищеца към датата на ПТП, Протокол за ПТП № 1736316/02.06.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОДМВР В***, НП № 202 ***/14.07.2020 г., издадено от ОДМВР-В***, сектор ПП В***, влязло в сила на 29.102020 г., се установява, че на 02.06.2020 г. в гр. В***, по улица без име (Колелото – кръгово кръстовище) до кръстовището с ул. „П***“ Р. И. Д. управлява л.а. „Ауди А3“, с рег.

№ *** с несъобразена със състоянието на пътя (мокър асфалт) и метрологичните условия (дъжд) скорост, и с характера и интензитета на движението, поради което е блъснал движещия се пред него л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, след това е напуснал мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР и да остане на место до тяхното пристигане, не носел и СУМПС и контролен талон към него, а впоследствие на ответника е съставен АУАН от 03.06.2020 г., а с влязлото в сила НП му е наложено административно наказание глоба за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2, чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т.

1 ЗДвП, както и е лишен от правото да управлява МПС за 6 месеца. Видно от протокола за ПТП в него е отбелязано, че се води дознание, по което от данните по делото не се установява да е приключило с влязъл в сила окончателен акт досежно установено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

От ангажираните по делото писмени доказателства (уведомление за щета, опис по щета, калкулация по щета и платежно нареждане) се установява, че в следствие на процесното ПТП л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № **** е получил материални щети – увреждания в задната част на автомобила - задна броня, багажник, калник, прагове, задни джанти, десен стоп и дясно огледало, за чието възстановяване ЗД „БУЛ ИНС“, като застраховател по задължителна застраховка „ГО“ на л.а. „Ауди А3“ е изплатил на 02.06.2022 г. на собственика на увредения от процесното ПТП л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № **** застрахователно обезщетение в размер на 867,17 лв. Ищцовото дружество е изпратило регресна покана на ищеца в общ размер на 892,17 лв., включваща и 25 лв. ликвидационни разноски. Последната е получена на 16.06.2023 г.

За да се породи право на регрес на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, следва да се установи осъществено виновно и противоправно поведение от страна на ответника и наличие на основание за регрес по отношение на ответника на някое от основанията по чл. 500 КЗ. Пасивно легитимиран да отговаря по регресен иск по чл. 500, ал. 1 и 2 КЗ, респективно – чл. 274 КЗ (отм.) следва да бъде виновния водач, който е управлявал МПС към момента на настъпване на вредите и който е осъществил неправомерни действия или бездействия, които са основание за регрес.

Съгласно Решение № 136/22.07.2016 г. по т. д. № 3308/2014 г. на ВКС, I т. о. регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи, като същото не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В тези случаи, независимо, от заплащането на застрахователна премия и валидно възникнало застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност. Следва да се посочи, че при задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ за застраховани лица се считат освен собственика, ползвателя и държателя на МПС, за което е сключен застрахователен договор също така и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законно основание и със съгласие на собственика или ползвателя на МПС, а съгласно чл. 493, ал. 2, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорност и за вредите, причинени от водач, който не е изрично или мълчаливо упълномощен да управлява МПС, при положение, че не е придобил владението върху него чрез престъпление.

С оглед на гореизложеното и от ангажираните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. В случая безспорно е установено, че по вина на ответника при управление на застрахования при ищеца по задължителна 3 застраховка „ГО“ л.а. „Ауди А3“ е настъпило процесното ПТП, че ответникът е напуснал мястото на ПТП без да изчака органите на МВР, като с оглед данните по делото е било задължително тяхното посещение, при което са причинени материални щети на л.а.

„Фолксваген Голф“, с рег. № ****, изплатено е обезщетение на собственика на увредения автомобил, а на ответника е изпратена регресна покана, съответно същият я е получил. В тази връзка съдът съобразява и направеното извънсъдебно признание на ответника относно размера на задължението му към ищеца. Следователно ищецът е в правото си да претендира и получи платените от него суми за обезщетяване на нанесените от застрахованото лице вреди, заедно с извършените по щетата обичайни разноски, които в случая възлизат на 25 лв.

Основният спор между страните е относно размера на причинените вреди. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че стойността необходима за възстановяване на щетите на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, изчислена на база средни пазарни цени възлиза на 1930,24 лв. (986,91 евро). Ищецът е ликвидирал щетата по експертна оценка, за което е заплатил обезщетения в по-малки размери от среднопазарните, поради което съдът намира, че регресното право на ищеца е възникнало в размер на по-малката и реално платената от ищеца сума от 867,17 лв., към която следва да се прибавят и сторените ликвидационни разноски в размер на 25 лв. или общо 892,17 лв. Следва да се съобрази и извършеното признание на ищеца, че ответникът е заплатил сумата от 350 лв., като след 25.09.2025 г. плащане по сключеното между страните споразумение за разсрочване на остатъка от дължимата по щетата сума на шест вноски, не е постъпило. Съдът отчита и, че към датата на приключване на устните състезания е изтекъл е шестмесечният срок по сключената споразумение, т.а.е вземането е изискуемо. На основание чл. 235 ГПК извършеното плащане в хода на производството следва да бъде отчетено, поради което след приспадане на тази сума остава непогасена сумата от 542,17 лв.