Решение № 908 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602243 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивен протест от Софийска районна прокуратура срещу присъда от 13.02.2023 г. по НОХД № 4198/2019 г. на Софийски районен съд, наказателно отделение, 104 състав, с която е признат подсъдимият Е. Ф. Ф. за невиновен в това, че на 25.03.2017 г., около 15:20 часа в гр. София, ул. **** 2, от гараж № 12, отнел от владението на Я.В.П., собственост на фирма

„ОК С.“ ЕООД, гр. София, с намерението противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи – 1 бр. Флекс с марка/модел „Hitachi G13SS”, на стойност 73,50 лв. и 1 бр. Перфоратор с марка/модел „Makita HR2770“, на стойност 182,00лв., всички на обща стойност 255,50 лв., при което заварен на мястото на престъплението, за да запази владението върху вещите употребил сила /нанесъл с вещите, предмет на престъплението удар по главата на Я.П. – престъпление по чл. 198, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение.

В депозирания протест и допълнението към него се твърди неправилност на първоинстанционния съдебен акт и се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова от въззивния съд, с което подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 198, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Поддържа се, че присъдата е необоснована, поради неправилен 1 доказателствен анализ и погрешни фактически изводи. Твърди се, че неправилно първоинстанционнят съд не е дал вяра на извършеното от Я.П. в досъдебното производство разпознаване – пострадалият бил разпознал именно подсъдимият като лицето, което отнело вещите и му нанесло удар.

Твърди се, че свидетелят е могъл в достатъчна степен и ясно да възприеме индивидуализиращите белези на извършителя. Твърди се, че обясненията на подсъдимия – че на инкриминараната дата и в посочения часови диапазон се е намирал в търговски център заедно със свидетелката И.Г. – са основно негово средство за защита, като се явяват изолирани от останалия доказателствен материал. В случай че съдът приеме, че инкриминираното деяние е несъставомерно по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 НК, прави се искане съдът да го оправдае по така повдигнатото му обвинение и да осъди подсъдимия за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК да е направил опит да отнеме от владението на пострадалия движимите вещи, собственост на „ОК С.“ ЕООД без съгласието на владелеца им с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено от дееца по независещи от него причини – намесата на Я.В.П.. Прави се искане да се отмени присъдата на първоинстанционния съд и да бъде осъден подсъдимият по повдигнатото му обвинение, алтернативно – да бъде отменана протестираната присъда и да бъде признат подсъдимият Ф. за невиновен в извършеното престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 НК като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и бъде признат подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК и му бъде определено наказание по справедливост.

В съдебно заседание прокурорът не поддържа подадения протест срещу първоинстанционната присъда, но не го оттегля. Сочи, че заключенията по допуснатите в хода на съдебното следствие съдебно-видеотехнически експертизи напълно възпрепятстват възможността да бъде кредитирано извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване на подсъдимия от свидетеля П., поради което счита, че присъдата на Софийски районен съд е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия също моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Сочи, че при постановяването не са допуснати съществени процесуални нарушения.

От събраните доказателства и най-вече от приетото пред въззивната инстанция заключение по допуснатата експертиза счита, че вече категорично било доказано, че подзащитният му не бил извършител на деянието, предмет на настоящото дело, поради което моли да бъде потвърдена присъдата.

Подсъдимият Ф. се придържа към изложеното от защитника си адв. Н..

В последната си дума подсъдимият Ф. моли да бъде потвърдена присъдата на Софийски районен съд.

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

На първо място следва да се отбележи, че въззивната инстанция не констатира допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, което да е ограничило правата на подсъдимия, поради което следва да бъдат проверени обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда.

Въззивният състав намира, че вътрешното убеждение на районния съд 2 по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя неговите доводи и съображения досежно показанията на разпитаните на досъдебна фаза свидетели – свидетеля П., свидетеля Б.Н., свидетеля Б.Л., свидетеля К.П., дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 373, ал. 1 НПК, както и показанията на свидетелката И.Г., дадени на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК, обясненията на подсъдимия Ф., приложените писмени доказателствени средства, както и използваните способи на доказване – видеотехническа експертиза. Контролираният съд е обсъдил показанията на свидетелите, както и обясненията на подсъдимия, в тяхната цялост и в съвкупност с останалите доказателства и доказателствени средства, като на база така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която напълно се споделя от въззивната инстанция.

С оглед на горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като от една страна пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга – същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на събрания доказателствен материал. Анализът на последния сочи на следното:

Свидетелят Я.В.П. притежавал имот находящ се в гр. София, ул. **** 2, състоящ се от апартамент, гараж №12 и мазе. В притежавания от него гараж свидетелят П. съхранявал перфоратор марка и модел „Makita HR2770“ и флекс марка и модел „Hitachi GG13SS“, собственост на „ОК-С.“ ЕООД, управител на което била М. Н. П.а, съпруга на свидетеля П.. Самият той бил пълномощник на посоченото дружество. Достъпът към гаража се осъществявал през обща автоматична врата, за която всеки собственик или живущ притежавал дистанционно за отваряне на вратите, като достъп имало и откъм сградата.

На 25.03.2017 г., около 15:20 часа, свидетелят П. отишъл до имота си, за да остави багаж, който се намирал в лекия му автомобил паркиран зад блока.

Същият отишъл до гаража си и отворил вратата с ключ, след което оставил вратата отворена, за да донесе багажа си от лекия автомобил. За да стигне до автомобила си минал през автоматичната врата, през която влизат автомобилите и отворил същата посредством дистанционното управление, след което се насочил към паркирания зад блока автомобил. От мястото, където бил паркиран лекия автомобил – зад блока – свидетелят П. нямал пряка видимост към входната врата на гаражите.

В същото време неустановено по делото лице, което се намирало в близост до входа за гаражните клетки, видяло, че автоматичната врата е отворена и по този начин достъпът е свободен, влязло в гаража на свидетеля П. и взело от там 1 бр. флекс „Hitachi GG13SS“, на стойност 73,50 лв. и 1 бр. перфоратор „Makita HR2770“, на стойност 182,00 лв., всички на обща стойност 255,50 лв. и тръгнало да излиза от гаражните клетки. В този момент свидетелят П., който вече бил взел багажа от автомобила си, се насочил към входа на гаражните клетки и след като продължил да върви към тях, видял неустановеното лице да излиза от гаражите и да носи в себе си горепосочените вещи, които били загънати в зеленикав найлонов чувал.

Свидетелят П. разпознал вещите, загънати с чувала, и запитал лицето:

3

„Какво правиш“, при което то замахнало и ударило с вещите свидетеля П. по главата, като последният опитал да се предпази. Вещите паднали на земята, като свидетелят П. се опитал да хване нападателя, но той побягнал по рампата нагоре в посока ул. „Маестро Кънев“, изоставяйки вещите.

Свидетелят П. телефонирал на тел.112 и се свързал с 06 РУ - СДВР, след което посетил болнично заведение за осъществяване на първа медицинска помощ.

Така възприетата от въззивния съдебен състав фактическа обстановка по съществото си кореспондира с установената и от първата съдебна инстанция. Фактическите констатации на първостепенния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло от въззивния съд. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните с обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика, като противоречията в доказателствените материали са подложени на внимателен анализ. В мотивите на постановеното съдебно решение решаващият съд по ясен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение. Настоящият състав на Софийски градски съд, като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно същият да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка следва да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната съдебна инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези от тях, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.)

В тази връзка първото възражение на обвинението касае извършеното разпознаване от свидетеля П.. На първо място следва да се отбележи, че свидетелят П. е имал възможност да възприеме нападателят за кратък период от време, като същият е влязъл в схватка с него и е бил ударен по главата с тежки тъпи предмети – притежаваните от дружеството „ОК-С.“ ЕООД флекс и перфоратор. След кратката схватка нападателят е успял да избяга и свидетелят П. е имал възможност да го възприеме единствено в гръб.

По досъдебното производство с протокол за доброволно предаване е предаден 1 бр. CD Verbatim DvD-R от свидетеля П., съдържащ запис от охранителни камери, заснемащи част от жилищна сграда, пространството пред гараж и прилежащите към тях части. Същите съдържат записи от 25.03.2017 г. между 15,17 ч. и 15,25 ч. На досъдебното производство е изготвено заключение по видеотехническа експертиза, като съгласно приетото от вещото лице Б. на предоставените файлове от охранителните камери в посочения часови диапазон на инкриминираната дата се наблюдава лице, облечено със сив спортен екип, имащ светли кантове по дължината на долнището, да излиза от гаража и да го оставя отворен. Докато лицето отсъства от гаража, пред него спира лек автомобил, бял, марка „Опел“, модел „Корса“, със заснета задна табела на регистрационните номера С3751НА. От лявата врата на автомобила се вижда да слиза лице от мъжки пол, облечено със светла сива блуза с дълъг ръкав, тъмносив панталон и черни обувки и се 4 насочва към отворената врата на гаража и впоследствие влиза през нея в гаража. В това време към гаража се връща лицето със спортния екип, което носи бели полиеталенови чанти с неустановено съдържание в едната си ръка.