Определение № 8 от 09.01.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Бургас, 09.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500462 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 462/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на А. Г. М., чрез пълномощника адв.К., против решение № 1058/12.10.2023г. по гр.дело №1522/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд в осъдителната му част.

Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че д-р М. е признат за невиновен с присъда по НОХД 127/2011г. по описа на Бургаския окръжен съд за престъпление по чл.123, ал.1 НК и присъдата в това производство не е задължителна за гражданския съд по реда на чл.300 ГПК.

Не се спори, че по гр.дело № 89/2013г. по описа на БОС, потвърдено с решение по в.гр.дело № 486/2021г. по описа на БАС, ищецът „УМБАЛ БУРГАС“ АД е осъден да заплати на наследниците на П. Д. обезщетение за неимуществени вреди в посочените в исковата молба размери и, че е образувано изпълнително дело, по което тази сума е преведена.

Оспорва се обаче, че противоправният резултат е причинен неправомерно и виновно от няколко лица, действащи независимо едно от друго, но които са били в трудовоправни отношения с лечебното заведение.

Признаването на въззивника за виновен с друга присъда на наказателен съд не изключва тяхната отговорност и възможността да бъде установено съпричиняване.

Съдът правилно е констатирал, че съгласно Постановление № 17/18.1963г. на ВС солидарността не се предполага. Сочи се, че солидарната 1 отговорност по чл.54 ЗЗД е пред увреденото лице, но не и по отношение на платилия на основание чл.49 ЗЗД. В решението правилно е прието, че претенцията за солидарно осъждане на двамата ответници е неоснователна.

Не е разгледано в пълнота възражението за намаляване на отговорността на д- р М. поради съпричиняване и от други лица. Счита за безспорно установено по делото съпричиняването от страна на приемащия лекар в Спешно отделение д-р Л. А., извършил и финалната терапевтична консултация – назначил е лечение и е изпратил пациентката вкъщи с указания за явяване след два дни при нужда. Твърди се, че той е следвало самостоятелно да достигне до извод за необходимост от спешен гинекологичен преглед, да се запознае с изследванията на пациентката, да изясни състоянието и и да оформи медицинската документация, да оцени критичните показатели и да назначи повторни, разширени изследвания.

Предвид тежкото състояние на пациентката е следвало да изиска консултация или да я остави за наблюдение или да започне реанимационни мерки. Вместо това П. Д. е отпратена от д-р А. у дома в септично състояние.

Изложените обстоятелства според въззивника, са установени от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице д-р С. е посочило, че д-р А. има основна роля за отклоняване на хоспитализацията, за липсата на разширени изследвания и за липсата на консултация. Обосновал е и приноса на д-р Т. – неправилно мнение за инструментална ревизия на матката при операцията.

Твърди се, че пострадалата е изписана от „УМБАЛ БУРГАС“ АД на 16.01.2008г. с повишена температура и повишени левкоцити, което е поставило начало на причинно-следствената връзка с леталния изход. Счита, че отговорността за това е на лекуващият лекар д-р Д. и началникът на „Следродилен сектор“ д-р П.. Пропуските, допуснати при П. Д., са започнали още в „Родилно отделение“ съгласно на стр.38 от експертизата.

Твърди се, че се касае за изцяло гинекологичен случай, т.е д-р М. правилно е отхвърлил първично хирургично заболяване. Вещото лице е отбелязало и пропуските на ръководството на лечебното заведение, които също имат принос за вредоносния резултат.

От изслушването на вещото лице се установяват три действия, които е следвало да бъдат предприети за преодоляване на сепсиса – отстраняване на източника на инфекция, ликвидиране на остатъците от инфекцията и антибиотично лечение. Поддържа изводите на съда, че неизвършването на първото от тях е обезсилило и хирургичната интервенция, и предхождащите и последващи действия за спасяване на живота на П. Д..

В отговор на въззивната жалба, подаден от С. П. П.-Д., чрез нейния пълномощник адв.С., се сочи, че тя е основателна и следва да бъде уважена.

Поддържа изложеното там, че противоправният вредоносен резултат е 2 причинен от няколко лица, действали независимо едно от друго.

Счита за несъмнено установено по делото, че на 01.02.2008г. състоянието на П. Д. е било тежко, но не критично, септично, но без данни за септичен шок. Пострадалата е имала нужда от хоспитализиране, разширени изследвания и адекватна терапия. При извършения преглед приемащият лекар и консултиращият хирург не са предприели нужните действия за разкриване на животозастращаващото състояние на пациентката. Допуснато е 24 часово забавяне на необходимата оперативна интервенция, което неминуемо е допринесло за увреждане на органите и за утежняване на полиорганната недостатъчност - причина за леталния изход.

Сочи, че на посочената дата не са открити доказателства за извършване на животоспасяващи за пациенти с А- стрептококов сепсис, посочени от вещото лице д-р С.. На следващият ден П. Д. е хоспитализирана в септичен шок, според мотивите на наказателната присъда и шансът за оцеляването и, посочен от вещото лице е бил едва 10%. Поради това изводът на съда, поддържан от въззивника, че неотстраняването на източника на сепсиса е обезсилило медицинските дейности, е неправилен. Няма предхождащи действия за спасяване на живота на пострадалата, а причина за нейната смърт не е неотстраняването на източника на сепсис, а резултат от тежкото и състояние, предшестващо интервенцията – септичен шок в резултат на токсикация на всички органи и тъкани в организма.

Въззивна жалба против решението, в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 78 000 лв. и в частта, с която е осъдена да заплати с д-р М. разноски на ищеца в размер на 13 545 лв. е подадена от С. П. П.-Д., чрез нейния пълномощник адв.С.. Иска се обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата в против решението в частта за разноските има характер на искане, което следва да бъде разгледано от съда, постановил решението, по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Поради това производството по делото следва да бъде прекратено и то да се върне на Бургаския окръжен съд за разглеждане на искането за изменение на решението в частта за разноските, инкорпорирано във въззивната жалба на С. П. П. – Д..

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 462/2023г. по описа на 3

Апелативен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по искането за изменение на решение № 1058/12.10.2023г. по гр.дело № 1522/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта за разноските, инкорпорирано във въззивната жалба на С. П. П.-Д..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4