Решение № 4319 от 01.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4319 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Ели Д. Анастасова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100508303 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, подадена от взискателя по изпълнението А. Г. П. срещу Постановление от 27.03.2023г. по изпълнително дело № 20121110410021/12 по описа на ДСИ при СРС, с което съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство.

Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно, доколкото по образуваното изпълнително дело има наложени възбрани върху недвижими имоти, собственост на починалия длъжник Г.В.П. като към момента на налагането на възбраните недвижимите имоти са били в патримониума на длъжника.

По делото е постъпило становище от ДСИ при СРС, с което същият заявява, че жалбата е неоснователна, доколкото изпълнителното производство е законосъобразно прекратено при условията на чл. 150 СК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3, предл.

1

2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на взискател по изпълнително дело № 20121110410021/12 по описа на ДСИ при СРС. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От представения заверен препис от изпълнително дело № 20121110410021/12 по описа на ДСИ при СРС е видно, че същото е образувано по молба на взискателя А.

Г. П. срещу длъжника Г.В.П. за събиране на сумата, присъдена с изпълнителен лист от 06.01.2012г. по гр. дело № 8236/2010г. по описа на СРС, 81 с-в, а именно – месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба 16.06.2010г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

От представеното по изпълнителното дело удостоверение за наследници /л.

200 от изп. дело/ се установява, че длъжникът Г.В.П. е починал на 09.04.2021г. като е оставил за свой единствен наследник жалбоподателят – взискател А. Г. П.. В тази връзка ДСИ при СРС е счел, че на основание чл. 150 СК следва да прекрати изпълнителното производство.

Във връзка с гореизложеното следва да се вземат предвид следните съображения: действително в нормата на чл. 433 ГПК законодателят не е предвидил изрично възможност за прекратяване на изпълнителното производство по задължение за заплащане на издръжка, поради смърт на длъжника. Същевременно следва да се съобразят специфичните особености на вземането за издръжка като настоящият състав намира, че ДСИ при СРС правилно е съобразил, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено, на основание чл. 150 СК. В този смисъл следва да се посочи, че задължението за издръжка е строго лично задължение и като такова то е непрехвърлимо и ненаследимо. Тази негова характеристика се отнася и за двете страни по възникналото правоотношение и със смъртта на която и да е от тях, то се прекратява. Поради тази характеристика на задължението за издръжка разпоредбата на чл. 150 от СК не прави разлика по отношение на платежи с вече настъпил падеж и такива, чиито падежи предстоят. В случая е налице и още една специфична особеност – длъжникът Г.В.П. е оставил за свой единствен наследник жалбоподателят – взискател А. Г. П., поради което е налице и сливане на фигурата на взискателя с тази на длъжника, което е още един аргумент, че изпълнителното производство е законосъобразно прекратено.

За пълнота, следва да се посочи, че и в самия изпълнителен титул изрично е отразено, че задължението на длъжника е до настъпването на законна причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката. В този смисъл настъпилата смърт на длъжника е законната причина, прекратяваща издръжката.

2

Предвид гореизложените съображения жалбата е неоснователна.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от А. Г. П., с ЕГН ********** жалба срещу Постановление от 27.03.2023г. по изпълнително дело № 20121110410021/12 по описа на ДСИ при СРС, с което съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3