Определение № 16385 от 31.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16385 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506505 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК, вр. чл. 248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪА“ ЕАД, срещу определение № 14923 от 18.04.2026г., постановено по гр.д. № 49604/2025г. по описа на СРС, I ГО, 34 състав, в частта в която е оставена без уважение молба подадена от частния жалбоподател за изменение на решение №5276 от 06.03.2026г., в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност обжалваното определение.

Изложени са съображения, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно- ответникът е признал иска и не е станал повод за завеждането му. Моли да бъде постановено определение, е което се отмени обжалваното определение, като се възложат направените в първоинстанционното производство разноски върху ищеца.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна – Р.Ц.И. чрез адв.И.М. САК, в който е изложено становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваното определение, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

1

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Р.Ц.И., с ЕГН **********, срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, иск по чл.439 от ГПК, че Р.Ц.И., с ЕГН ********** не дължи на период не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, сумата в размер на 3000лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 28.11.2012г. до окончателното заплащане, както и сумата от 1506,90лв., представляващо наказателна лихва за периода от 01.06.2010г. до 27.11.2012г. и сумата от 365,14лв. - разноски по заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04.01.2023

Ответникът в отговора на исковата молба е признал иска.

С решение №5276 от 06.03.2026г., постановено по гр.д.№ 49604/2025г.по описа на СРС, ГО, 34 състав предявения иск е изцяло уважен, при условията на чл.237 ГПК. За да възложи в тежест на ответника сторените от ищците разноски, съдът е приел, че ответникът с отговора на исковата молба е признал предявените искове, но с извънсъдебното си поведение е предизвикал предявяването им, като е изложи подробни съображения.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба по чл. 248 ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която е поискано изменение на постановеното решение в частта относно присъдените на ищците разноски.

С обжалваното определение от 18.04.2026г. първоинстанционният съд е намалил присъденото на ищеца възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, като е оставил без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските в останалата и час, като неоснователна.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно, а подадената срещу него частна жалба, за неоснователна.

Спорният между страните въпрос е дали ответникът – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е дал повод за завеждане на делото, въз основа на което да се извърши преценка дали са налице кумулативните предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК.

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две 2 предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника.

В конкретния случай, ответникът с отговора на исковата молба е признал предявените искове, но с извънсъдебното си поведение е предизвикал предявяването им, доколкото противоправно е бездействал, като не е извършил необходимите корекции в информационните системи /ЦКР/, в които Р.И. е водена като длъжник. Съгласно чл. 22, ал. 1 и 2 и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22 на Българска народна банка за Централния кредитен регистър, институциите, подаващи информация, са длъжни да подават пълна, вярна и актуална информация и да я коригират при настъпване на промяна или установяване на неточност.

Фактът на погасяване по давност на едно задължение представлява такава промяна и неточност, ако вземането продължава да се води като активно и изискуемо.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, а ответникът в първоистационното производство дължи на ищците разноски в размер на 511,29 евро адвокатско възнаграждение и 118,36 евро представляващи заплатена държавна такса. Предвид изложеното, настоящият въззивен на СГС състав намира, че обжалваният съдебен акт е законосъобразен и правилен.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14923 от 18.04.2026г., постановено по гр.д. № 49604/2025г. по описа на СРС, I ГО, 34 състав, в частта в която е оставена без уважение молба на ответника „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ ЕАД за изменение на решение №5276 от 06.03.2026г. по гр.д. № 49604/2025г. по описа на СРС, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4